Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
София, 19.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Камелия Маринова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1599 от 2008 година,образувано по описа на ВКС,І ГО и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК /отм./.
А. А. Ф. и А. С. Ф. от гр. Б. обжалват решението на Бургаския окръжен съд,постановено на 08.01.2008г. по гр.д. № 426/2007г. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК/отм./. Молят решението да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответниците по касационна жалба К. М. М. и С. А. М. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 08.01.2008г. по гр.д. № 426/2007г. Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил претенцията на А. А. Ф. и А. С. Ф. против К. М. М. и С. А. М. иск за осъждане ответниците по реда на чл.109 ЗС да премахнат поставената телена ограда с колове в собствения на ищците парцел **** в кв.4 по плана на м.”С” в землището на с. Б.,както и да възстановят предишното фактическо положение и възможността им да ползуват собствения си недвижим имот в неговата цялост.
Прието е,че титулът за собственост на А. Ф. и А. Ф. като издаден в охранително производство,не може да бъде противопоставен на ответниците-съставеният на 28.ІV.1993г. н.а. №88,том VІ,н.д. №2763/93г.,с който е признато,че А. Ф. и А. Ф. са придобили по реда на §4а,ал.1 и §4б,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху парцел **** е оспорен от ответниците с твърдението,че не е било предоставено право на ползуване и че е невъзможно едновременно придобиване на имот по реда на §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ,което придобивно основание пък е определящо за обема права, и в хода на производството А. Ф. и А. Ф. не са провели пълно доказване на факта,че се е осъществило удостовереното с акта придобивно основание. Прието е също така,че след като е установено, че в имота е построена сграда,то А. Ф. и А. Ф. биха могли валидно да придобият правото по реда на §4а,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ,ако валидно им е било отстъпено право на ползуване, доказателства за което обаче по делото не са представени. Извършеното в н.а. №88 отбелязване,че при съставянето му е било представено удостоверение №48/09.01.1989г. на ОНС-гр. Бургас е прието,че не доказва наличието на тази предпоставка,тъй като нотариалният акт е бил оспорен,а останалите доказателства съдържат противоречиви данни в тази насока.
Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188,ал.3 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон /§4а ПЗР на ЗСПЗЗ,§4б ПЗР на ЗСПЗЗ, §4к,ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.109 ЗС/.
Съставеният по предвидения в закона ред констативен нотариален акт установява осъществяването на определени факти,които обаче при направено от трети лица оспорване биха могли да обосноват наличие на основание за придобиване право на собственост върху недвижим имот само ако в исковия процес бъде проведено пълно и главно доказване както досежно осъществяването на посоченото в нотариалния акт основание за придобиване на правата,така и по отношение на техния обем при отчитане вида на търсената защита,естеството на направеното оспорване и на правата,които ответниците по предявения иск противопоставят. В случая по реда на чл.109 ЗС е предявен иск за премахване на ограда в имот, находящ се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ като предявилите иска лица твърдят, че притежават определен обем от права,т.е. право на собственост върху имот с определена площ. Направеното от ответниците по предявения иск оспорване се основава на обстоятелството,че по реда на §4а ПЗР и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ може да се придобие право на собственост върху недвижим имот с определена площ,която се определя от вида на имота,предоставен за ползуване,т.е. от обстоятелството дали е налице хипотезата на §4а или на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ,като придобиването на права едновременно по реда и на двете разпоредби е невъзможно,както и от обстоятелството,че границите и площта на имота се определя по предвидения в §4к ПЗР на ЗСПЗЗ ред. С оглед на така направеното оспорване и на обстоятелството,че в съставения на 28.ІV.1993г. н.а. №88 е посочено придобиване на права едновременно на основание §4а,ал.1 и §4б,ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ,правилно въззивният съд е приел,че за да могат да противопоставят на ответниците твърдения обем права,предявилите иска лица следва да проведат пълно и главно доказване, че се е осъществило едно от посочените в този нотариален акт придобивни основания. Такива доказателства обаче по делото не са представени-не е установено кога и на какво основание на А. Ф. и А. Ф. е било предоставено право на ползуване върху имота,описан в н.а. №88/1993г., нито че имотът представлява лозе,овощна градина или земеделска земя, единствена на семейството на ползувателя,който постоянно живее в населеното място,в чието землище е имотът,което би им дало правото да придобият твърдения обем права по реда на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ,поради което правилно въззивният съд е приел,че осъществяването на това придобивно основание не е установено по делото.
Правилно е прието,че липсата на такива доказателства обуславя извода за неоснователност на предявения иск и в хипотеза на твърдяно придобиване на права по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,като следва да се има предвид и обстоятелството,че площта и границите на имотите,находящи се в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ се определя с плана на новообразуваните имоти по реда на §4к ПЗР на ЗСПЗЗ,а по делото е установено,че заповедта на областния управител на Област Бургас,с която този план е одобрен, все още не е обявена и съответно не е влязла в сила.
За да достигне до извода,че предявеният от А. Ф. и А. Ф. иск е неоснователен въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и правилно е преценил последиците от осъществяването на установените по делото факти и обстоятелства,подвеждайки ги под приложимата правна норма. Не са налице заявените в касационните жалби основания за отмяна по смисъла на чл.218б ГПК/отм./,поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 08.01.2008г. по гр.д. № 426/2007г.
Председател:
Членове: