О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 28.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в ЗАКРИТО заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
при секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 1539 /2008 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по §2 ал.11 от ПЗР на ГПК/ ДВ. бр.50/2008 г./ вув вр.с чл.218к във вр. с чл.218а б.”в” ГПК /отм./.
Е. Т. Н. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 671 от 28.11.2007 година по ч.гр.д. Nо 4248/2007 година на Софийския градски съд , с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение от 22.06.2007 година по гр.д.Nо 10027/2006 година на Софийския районен съд за прекратяване на исковото производство поради липса на правен интерес.Поддържа се, че обжалваните определения са неправилни , постановени в нарушение на процесуалния закон и доказателствата по делото.
По подадената частна касационна жалба , Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия, намира :
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.214 ал.1 ГПК /отм/ и е процесуално допустима.
Съдебното исково производство е по реда на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Като наследници на Господин В. В. , починал 1925 година , ищците между които е и жалбоподателката Е. Т. Н./ внучка- дъщеря на Р. Г. В. /са поискали да се признае , че възстановените с Решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ земеделски земи на името на двамата сина на наследодателя В.
С обжалваното Определение , Софийският градски съд е потвърдил определението на първата инстанция , с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес.
Обжалваните определения са правилни и законосъобразни.
За да приеме , че заявеният с исковата молба от 02.06.2006 година иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес , решаващият съд се е позовал на разясненията , приети с т.2 на ТР 1/1997 година ОСГК ВКС.
Правилен е изводът на съдилищата, че като установителен иск, който следва да установи титуляра на правото на собственост към минал момент , искът по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ може да бъде упражнен при наличието на правен интерес. В хипотезите по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на иска за защита на правото на собственост с установителния иск, уреден от ЗСПЗЗ,т.е. към един минал момент, е обусловен от наличието на надлежно заявено искане на ищците до съответната ПК в качеството им на правоимащи лица по см. на чл. 10 ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на процесните земеделски земи на тяхно име или на името на техен наследодател и наличие на вече издадено позитивно Решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ/ респ. решение на съда по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ/ за възстановяване собствеността на същите земеделски земи , но на друг правоимащ.
При данните по делото, че са налице само позитивно издадени Решение на ПК по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ , признаващи за правоимащи лица по см. на закона , само наследниците на двамата сина- ответници по делото, но не и общия наследодател,тъй като именно те са внесли земите в ТКЗС, и при липсата на установено надлежно заявено искане до ПК за възстановяване на земите на името на общия наследодател, изводите на съдилищата за липса на правен интерес, е обосновано и законосъобразно.
Софийският градски съд е оставил това определение в сила, приемайки, че липсват данни дори да бъде упражнена възможността , при пропуснат срок за заявление пред ПК, за установяване правата на общия наследодател на основание чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, след като съгласно § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ , приет с ДВ. бр.13/09.02.2007 година, са изтекли всички срокове за установяване на правото на едно лице да възстанови собствеността на конкретна земеделска земя по съдебен ред. Законът е приложен правилно. Релевираното и пред настоящюата инстанция дововд , че еспазен срока за предяваване на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ по силата на подадената искова молба по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, са неоснователни. С обжалваното определение , СГС е отговорил на довода правилно и законосъобразно, разграничавайки двата иска и посочвайки тяхната функционална зависимост и отношение на преюдициалност.
Искът по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ също е установителен по своята правна природа . С предвидената правна възможност на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ лицата , които считат че имат качеството на парвоимащи лица по см. на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ и са в правото си да възстановят земеделски земи, включени в ТКЗС или други земеделски организации, но не са заявили искането си пред съответната ПК- респ. обСЗГ, могат да сторят това чрез специалния установителния иск. С разпоредбата на §22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ , приет с ДВ. бр.13/09.02.2007 година бе дадена за последен път възможност на материално-легитимираните лица, в тримесечен срок да се предявят претенциите по законовия ред. Срокът е от категорията на процесуално преклузивните и с изтичането му се преклудира правото на съдебна защита. Срокът е изтекъл на 14.05.2007 година , а към датата на постановяване на обжалваното определение на първата инстанция 22.06.2007 година ищците не са представили данни за висящ или приключил процес по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ, като такива доказателства не се ангажират и пред настоящата инстанция , въпреки твърденията в обратната насока.
По изложените съображения, състав на първо отделение на ВКС- гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение Nо 1671 от 28.11.2007 година по ч.гр.д. Nо 4248/2007 година на Софийския градски съд , с което е оставена без уважение частна жалба срещу Определение от 22.06.2007 година по гр.д.Nо 10027/2006 година на Софийския районен съд за прекратяване на исковото производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ поради липса на правен интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: