Р Е Ш Е Н И Е
№ 453
София, 24.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя/ съдията/ БАЛЕВСКА
гр. дело № 1058 / 2008 година, образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б.”а”ГПК / отм./.
В. К. А. и А. Т. А. , чрез адв. Д обжалват и искат да се отмени Решение Nо IV—206 от 06.12.2007 год. по гр.възз.д.Nо 377/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 155 от 30.03.2007 година по гр.д. Nо 3906/2004 година на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА , с която се приема за установено, по отношение М. В. и Т. В. , двамата от гр. С., че В. А. и А. А. са носители на правото на собственост на 554/660 кв.м. идеални части от УПИ XI-128 от кв. 6 по плана на с. Р., община С., целият от 660 кв.м. и осъжда М. и Т. В. да предадат на В. и А. А. 66.36 % идеални части от 79 кв.м., представляващи част от УПИ XI-128 кв. 6 , които 79 кв.м. са разположени и обособени в югоизточната част на парцела, повдигната в розов щрих на скицата, както и В ЧАСТТА, с която М. и Т. В. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователното си поведение, чрез което пречат на В. и А. А. да упражняват пълноценно правото си на собственост на посочените недвижим имот и вместо него е постановено ново решение, с което по реда и на основание чл. 208 ал.1 ГПК/ отм. , заявените от В. А. и А. А. искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са отхвърлени. Поддържа се, че В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл.218б б”в” ГПК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК/ отм./ не е постъпило писмено становище от ответниците по касация, в съдебно заседание чрез адв. М се поддържа , че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалбите на М. В. и Т. В. е отменил решението на първата инстанция В ЧАСТТА ,с която се приема за установено, по отношение М. В. и Т. В. , двамата от гр. С., че В. А. и А. А. са носители на правото на собственост на 554/660 кв.м. идеални части от УПИ XI-128 от кв. 6 по плана на с. Р., община С., целият от 660 кв.м. и осъжда М. и Т. В. да предадат на В. и А. А. 66.36 % идеални части от 79 кв.м., представляващи част от УПИ XI-128 кв. 6 , които 79 кв.м. са разположени и обособени в югоизточната част на парцела, повдигната в розов щрих на скицата, както и В ЧАСТТА, с която М. и Т. В. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователното си поведение, чрез което пречат на В. и А. А. да упражняват пълноценно правото си на собственост на посочените недвижим имот и вместо него е постановено ново решение, с което по реда и на основание чл. 208 ал.1 ГПК/ отм. , заявените от В. А. и А. А. искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са отхвърлени.
Прието е , че договорът за разпределение правото на ползване на съсобственото дворно място – УПИ XI-128, инкорпориран в НА Nо 743/2002 година е действащ , правата на М. В. и Т. В. в съсобствеността са 16.45 % , който проценти при редукцията въз основа на новата дворищна регулация като величина се равняват на 109 кв.м.., поради което с ползваните от тях 79 к.м. не се нарушават обема вещни права на ищците.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и законосъобразно,съобразено с доказателствата по делото и закона .
С НА Nо 743/2002 година В. А. и А. А. за закупили от И. К. , А. К. , и съответно от М. и Т. В. следния недвижим имот – 660/790 кв.м.м идеални части от УПИ XI-128 в кв. 6 по плана на с. Р., община С. целият с площ от 790 кв.м..
В т.5 от договора , между купувачите А. и В. , последните като притежаващи 130/790 кв.м. идеални части от дворното място , е постигнато съгласие за начина на ползване на имота, а именно че М. и Т. В. ще ползват реално 130 кв.м. в южната част на парцела.
По искане на М. и Т. В. , собственици на съседен имот – УПИ I е извършено изменение на ПУП на основание чл. 134 ал.2 т.2 и т.3 ЗУТ и промяна на уличната регулация на основание чл.110 ал.1 т.2 ЗУТ като със Заповед Nо 449/27.08.2003 година на Кмета на община С. е одобрена промяна на ПУП , засягаща УПИ XI и УПИ I в кв. 6 , като от УПИ I са обособени съответно УПИ I- 128 и УПИ XVIII – 128 и улица тупик, а площта на УПИ XI-128 е редуцирана до 660 кв.м.
Изслушаната съдебно техническа експертиза е констатирала, че от площта на 660 кв.м. , М. и Т. В. ползват 79 кв.м.
При така установените по делото факти, възивният съд е направил законосъобразният извод , че липсват основания да се приеме , че обема права на собственост , в рамките на съсобствения недвижим имот- УПИ XI-128 на ищците е нарушен и са налице основанията за уважаване както на ревандикационния иск, така и на иска по чл. 109 ЗС за преустановяване на действията , който пречат за упражняване правото на собственост в пълен обем. С изменението на ПУП съсобствеността на УПИ XI-128 е запазена при права 660/790 кв.м. идеални части за ищците съставляващи 83.54 %/ от съсобствеността и 130/790 кв.м. идеални части за ответниците, съставляващи 16.45 % от съсобствеността. Редукцията на парцел ****span>XI-128 от такъв с площ от 790 кв.м. на такъв с площ 660 кв.м. не обуславя промяна на правата в съсобствеността, те се запазват в същото съотношение.
След като от 660 кв.м. , притежаваните от М. и Т. В. 16.45 % идеални части съставляват/ математически пресметнато/ 108.57 кв.м., а безспорно ползваната от тях площ в южната част на парцел ****span>XI-128, според т.5 от договора от 2002 година по НА Nо 743/2002 година , е в рамките на 79 кв.м. , то не може да бъде направен извод в насока , че обема право на собственост на В. и А. А. е нарушен.
Доколкото няма ново решение на мнозинството по чл. 31 ал.2 ЗС за начина на ползване на имота, правилно е прието, че съглашението за ползване на имота, посочено по горе , е в сила, и ответниците М ползват южната част на имота на правно основания в рамките на притежаваните от тях права, редуцирани до 109 кв.м..
С оглед изхода на спора и на основание чл. 64 ал.2 ГПК /отм./ в полза на ответниците следва да се присъдят направените за защита пред настоящата инстанция разноски, доказани в размер на 550 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК /отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо IV—206 от 06.12.2007 год. по гр.възз.д.Nо 377/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 155 от 30.03.2007 година по гр.д. Nо 3906/2004 година на Бургаския районен съд и по реда и на основание чл. 208 ал.1 ГПК/ отм. , заявените от В. А. и А. А. искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са отхвърлени.
Осъжда В. К. А. и А. Т. А. , представлявани от адв. Д да заплатят на М. В. и Т. В. сумата 550 лв. / петстотин и петдесет лева/ разноски за защита пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :