О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 05.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
ч. гр.д № 371/2009 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК.
Е. П. Г. и Г. С. Г. , като баща и законен представител на малолетния П. Г. , чрез адв. Ф,обжалват и искат да се отмени Определение от 24. 06.2009 година , постановено по гр.д. Nо 1228/ 2009 година на Варненския окръжен съд , с което е потвърдено Определение Nо 696/2009 година на съдията по в. на Агенцията по вписвания за отказ да бъде вписан НА Nо 62/2009 година за поправка на нотариален акт , с който е обективиран договор за дарение. Поддържа се , че отказът на съдията по в. да впише втория НА за поправка на явна фактическа грешка е неправилен, тъй като не е съобразен с ограничителните условия на закона и правомощията на съдията по вписване.
Допустимостта на касационното обжалване на посоченото определение на окръжния съд , на основание чл. 280 ал.1 т.3 и т.1 ГПК, се обосновава от касаторите с довода , че в рамката на задължението за вписване на нотариален акт за поправка на явна фактическа грешка, съдията по в. е разширил кръга на правомощията си и е направил преценка дали изразената воля на страните съставлява „поправка” на предходния нотариален акт или по естеството си съставлява съглашение , което е не може да се приеме за поправка на предходна воля, което процесуално поведение налага произнасяне от касационната инстанция за уеднаквяване практиката по прилагане на закона и развитие на правото, както и е в противоречие с Определение Nо 146/15.04.2004 година по ч.гр.д. Nо 89/2004 година –II отд..
По подадената частна касационна жалба , Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , съдържа изискващото се по закон изложение за обосноваване на допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 и 2 ГПК и е процесуално допустима.
С разпоредбата на чл. 577 ГПК във вр. с чл. 569 ал.1 т.5 във вр. с т.1 ГПК , е визирана възможността за обжалване отказа на съдията по вписвания да извърши вписване на определено нотариално действие. Касае се до акт, постановен от съдията по вписване, който прегражда възможността охранителното производство да завърши по начин , желан и целян от страната -., поради което неговата обжалваемост пред касационната инстанция попада в приложеното поле на разпоредбата на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК.
При преценка на релевираните доводи, настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия на ВКС, намира , че касационното обжалване на постановеното от окръжния съд определение по чл. 577 ал.1 ГПК следва да бъде допуснато на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- т.е. поради наличие на определение на ВКС по чл.473 ал.1 ГПК /отм./ , постановен в противоположен смисъл, на този , застъпен от съда в мотивите на обжалваното определение.
С обжалваното определение, окръжният съд е приел, че обжалвания отказ на съдията по вписване от 11.06.2009 година да се впише НА Nо 62/2009 година за поправка на явна фактическа грешка по договор за дарение , обективиран в НА Nо 45/2009 година, е правилен и е потвърдил същия. Съдът е възприел изцяло основния мотив на съдията по вписването, а именно, че исканата „явна фактическа грешка ” изразяваща се в пропуска на страните „. П. Г. да запази за себе си изцяло, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху подарения недвижим имот” съставлява промяна на волята на страните по първоначалния договор.
С цитираното с частната жалба Определение Nо 146/2004 година на ВКС , е разгледана хипотеза, когато от страна на съдията по вписване е направен отказ от вписване на разпоредителна сделка, с оглед спазване изискванията на чл. 266 ДПК. Прието е , че когато се представи акта за вписване, съдията по вписването може да откаже исканото вписване само ако актът не подлежи на вписване , когато не е съставен съобразно на изискванията за форма , предвидена в закона и Правилника за в. /ПВ/ и когато няма необходимото съдържание /индивидуализация на страните , имота и др./. Извън тези основания вписването не може да бъде отказано.
Това определение е израз и на трайно установената практика на ВКС, според която се приема, че преценката и контролът на съдията по вписване по отношение на подлежащия на вписване акт , се осъществява само в рамката , установена от ПВ, като нормативен акт очертаващ пределите на неговите правомощия, базирана на чл. 32а от ПВ, установяващ , че „съдията по в. следи само за спазването на установените с този нормативен акт изисквания”.
С оглед на изложените становища с обжалваното определение и практиката на съдилищата, следва да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Поправката на очевидна фактическа грешка, аналогично на производството уредено в чл. 247 ГПК касаещо отстраними пороци на съдебното решение от съда, който го е постановил, би следвало да съставлява такава корекция на съдържанието на акта, която да не води до подмяна на волята на страните , обективирана в нотариалния акт. Поправката на нотариален акт може да се изрази както в корекция на невярно отразената воля на договарящите , така и на непълнота, като формата на такава поправка е нов нотариален акт.
Въпросът за правното значение и материално-правни последици на обстоятелствата на поправения нотариален акт , не могат да бъда предмет на обсъждане и контрол за законосъобразност от страна на съдията по вписванията.
След като данните по делото сочат , че обжалваният отказ да се впише нотариалния акт Nо 62/2009 година за поправка на нотариален акт , с който е обективиран договор за дарение, е базиран на изводите на съдията по в. , касаещи съдържанието на исканата поправка , а не неспазване на формата или липсата на изискуеми се от закона- ПВ обстоятелства , то действията на съдията по в. , както и тези на окръжния съд, потвърдили отказа, са неправилни и като такива следва да бъдат отменени, като делото се върне на съдията по вписване за извършване на необходимите процесуални действия по вписване на НА Nо 62/2009 година .
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 23922/17.07.2009 година , като
ОТМЕНЯВА Определение от 24. 06.2009 година , постановено по гр.д. Nо 1228/ 2009 година на Варненския окръжен съд , с което е потвърдено Определение Nо 696/2009 година на съдията по в. на Агенцията по вписвания за отказ да бъде вписан НА Nо 62/2009 година за поправка на нотариален акт , с който е обективиран договор за дарение и
ВРЪЩА делото на Съдията по вписване за извършване на необходимите процесуални действия по вписване на НА Nо 62/2009 година .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :