Решение №378 от 4.6.2009 по гр. дело №960/960 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 378
София, 04.06.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в съдебно заседание на първи юни  две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                  ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
при участието на секретаря  Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя (съдията)  БАЛЕВСКА
ГР. дело № 960/ 2008   година  и  за да се произнесе , взе предвид :
 
Производството е реда на § 2 ал.3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. чл.218а б.”а”ГПК / отм./.
Ц. Т. Г. и И. Г. Д. , и двете от Севлиево обжалват и искат да се отмени Решение Nо 226 от 16.10.2007 година по гр.въз.д. Nо 272/2007 година на Габровския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 150/20.06.2007 година по гр.д. Nо 31/2007 година на Севлиевския районен съд по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и е постановил ново решение, с което заявеният иск на Ц. Т. Г. и И. Г. Д. срещу И. И. С. и И. Н. С. за признаване правото на собственост на избено помещение Nо 33 и предаване владението му,като принадлежност към апартамент, е отхъврлен. Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 218б б.”в” ГПК/отм./
В срока по чл. 218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено становище от ответниците по касация.
По подадената касационна жалба , състав на втото отделение на ВКС- гражданска колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК/ отм./ , съдържа мотивирано изложение на въведените основания за отмяна и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на И. С. и И. С. е отменил решението на първата инстанция по уважения иск за собственост на избено помещение Nо 33 с площ от 7. 40 кв.м., находящо се в сградата на бл. Nо 4 на жк.”д-р. Ат. М. ” гр. С.,а като принадлежност на апартамент 33 заявен от Ц. Т. Г. и И. Г. Д. на основание чл. 108 ЗС и на основание чл. 208 ал.1 ГПК /отм./ е постановил ново, с което въз основа на направени самостоятелни фактически и правни изводи , е приел, че ищците- въззиваема страна не са доказали придобиване правото на собственост по отношение на претендираното избено помещение 33, и искът е отхвърлен.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно.
За да бъде уважен иска по чл.108 ЗС за признаване собствеността на избено помещение и предаване владението му , като прилежащо към апартамент/ главна вещ/ складово помещение, следва претендиращата собствеността страна , при условията на пълно и пряко доказване, да установи в процеса , че е придобил собствеността на това избено помещение заедно с и като принадлежност на главната вещ-апартамент, както и да установи обстоятелството, че ответниците по заявения иск владеят същото без правно основание.
Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд, че Ц. Г. и И. Д. не доказали правото на собственост по отношение на процесното избено помещение като принадлежност на собственият им апратамент 33 въз основа на представените писмени доказателства.
При направената преценка на доказателствата по делото и възприемайки констатациите на изслушаната съдебно-техническа експертиза, правилно, логично и обосновано съдът е направил изводите си за липса на правно основание за принадлежност на процесното избено помещение към апартамент 33.
Ц. Г. и покойния и съпруг Г са придобили по силата на Заповед Nо 197/26.02.1988 година на Председателя на ИК на ОНС Севлиево и Договор от 7.03.1988 година , сключен по реда на НДИ апартамент 33 е жилищната сграда – гр.Севлиево жк.”Д” бл. 4 вх. Е ,ведно с избено помещение Nо 33 с полезна площ от 7.40 кв. при граници: север- двор, щг-коридор, изток-маза от вх. Д и запад-маза на з-д „Н”.
Ответниците са собственици, по силата на Договор Nо Р-201 по реда на НДИ от 28.05.1980 година на апартамент 34 в същата жилищна сграда, заедно с прилежащо избено помещение Nо 36 с полезна площ от 7.45 кв.м., при граници- север-улица ; запад мазе 46 на з-д „Н”; юг-коридор и изток-мазе 48 на А. Татаров.
Според експертизата по делото, описаните граници на избеното помещение 33 не отговарят на фактическите граници и площ на претендираното с исковата молба избено помещение / означено по експертизата като МАЗЕ 2 /, ползвано от ответниците. Границите на избеното помещение по Договора за покупка на апартамент в прилежащо избено помещение 33 от страна на ищците ,съвпада с границите на ползвано избено помещение от друго семейство- сем. Дулеви. Липсата на номерация на избените помещения, съответстваща на тази по документите за собственост на живущите в жилищната сграда, са наложили съдът да съобрази и обоснове изводите си и с останалите доказателства. Решението на въззивния съд , с което е отхвърлен заявения от ищците ревандикационен иск по отношение на избено помещение 33 е законосъобразно, тъй като съдът е съобразил изводите си и с факта , че липсата на ясната номерация за складовите помещения, като индивидуализиращ собствеността белег е преодоляна от собствениците на апартаменти със факта на дългогодишно ползване на избените помещения от всеки един собственик от тях без спорове между тях. След като по делото липсват фактически и правни основания да се приеме , че в жилищната страда на бл. 4 жк.”Д” гр. С. съществува мазе с Nо 33 и именно това избено помещение 33 е принадлежност, според посочените в титула за собственост на главната вещ- апартамент 33, граници на обекта е ползваното от ответниците избено помещение, решението на въззивния съд не страда от релевираните пороци за материално-правна незаконосъобразност и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./ , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 226 от 16.10.2007 година по гр.въз.д Nо 272/2007 година на Габровския окръжен съд, с което е отменено Решение Nо 150/20.06.2007 година по гр.д. Nо 31/2007 година на Севлиевския районен съд по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и е постановено ново решение, с което заявеният иск на Ц. Т. Г. и И. Г. Д. срещу И. И. С. и И. Н. С. за признаване правото на собственост на избено помещение Nо 33 и предаване владението му, като принадлежност към апартамент 33 , е отхвърлен.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ :
 
 
 
 

Scroll to Top