Р Е Ш Е Н И Е
№ 705/2009 г.
София, 13.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя/ съдията/ БАЛЕВСКА
гр. дело № 2460 / 2008 година, образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б.”б”ГПК / отм./.
И. С. М. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 304 от 08.02.2008 год. по гр.възз.д.Nо 1540/2007 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 05.07.2007 година по гр.д. Nо 1497/2006 година на Софийския градски съд по отхвърления иск за заплащане на обезщетение от 20 000 лв. на основание чл. 301 от ЗОВС във вр. с чл. 45 ЗЗД. Поддържа се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно , постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по см. на чл.218б б”в” ГПК/ отм./.
Подадена е и частна жалба по реда на чл. 274 ал.2 ГПК , с която се иска отмяна на допълнително постановеното, по реда на чл. 192 ал.4 ГПК / отм./ в частта за разноските по делото.
В срока по чл.218г ГПК/ отм./не е постъпило писмено становище от ответника по касация- Министерство на ф. като представител на Д. , в съдебно заседание се поддържа , че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалбата на И. М. е оставил в сила решението на първата инстанция , след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че не са налице предпоставките на закона за присъждане на обезщетение по чл. 301 ал.4 ЗОВСРБ.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо , но неправилно. Решението е необосновано, постановено при неправилно приложение на чл. 301 ал.1 и ал. 3 от ЗОВС.
С разпоредбата на чл. 301 ЗОВС е установено правилото, че за причинени на трети лица вреди от военнослужещ при или по повод на служебните му задължение, доколкото не е налице умисъл или извършено престъпление, военнослужещият не отговаря спрямо третото лице , като Д. . е длъжна да обезщети третото лице за всички имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на Д. . –чл. 301 ал.3 ЗОВС може да бъде изключена „в останалите случаи на причинените от военнослужещият вреди на третите лица”, когато претенцията следва да бъде разгледана по общия ред.
Основателен е доводът на касатора М. , че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил закона от гл.т. на хипотезите, в които Д. . отговаря за поведението на служителите в армията и нейния личен състав.
Нормата на чл. 301 ЗОВС действително следва да се тълкува ratio legis, в контекста на общите разпоредби на непозволеното увреждане –чл. 45-50 ЗЗД . Разпоредбата на чл. 301 ал.1 ЗОВС, аналогично на чл.49 ЗЗД , регламентира една обективна , безвиновна отговорност на Д. . за чужди действия- тези на военнослужещи. Д. . отговаря, както и възложителя на работа по см. на чл. 49 ЗЗД , за вреди, настъпили от определено поведение на военнослужещ при или по повод изпълнение на служебните задължения, без умисъла за причиняване на вредите или извършено престъпление.
Съдебното исково производство е образувано по иска на И. С. М. , която претендира обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане , извършено от лице като военнослужещ в БА , като сита , че за поведение на същото и евентуално причинените по време на военната служба вреди на трети лица отговорност носи българската Държава.
Вредите на И. М. , изразяващи се в претърпени болки и страдания от непозволено увреждане са резултата на ПТП на 5.05.2002 година по вина на редник А. А. , водач на товарен автомобил ЗИЛ с рег. Nо В 27154, собственост на под.42080 с. М., който в нарушение правилата за движение по ЗДП е причинил телесни увреждания- лека телесна повреда – охлузвания, двустранно счупване на глезена -7-9 месеца имобилизация , отключващ фактор на остеопороза , киста на костта на счупения крак. С влязло в сила Решение на Софийския военен съд по чл. 78-а НК същият е освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание глоба.
Поради липса на качеството „застрахован” на редника А. , застрахователната компания не е изплатила обезщетение, а заявеният иск по чл. 407 ТЗ/ отм./е отхвърлен от съдилищата, тъй като А. А. не е бил упълномощен за конкретния превоз да управлява военния товарен автомобил и вредите по повод настъпилото ПТП не се покриват от застраховката „гражданска отговорност”.становено е , че пътният лист е издаден на редник Т. , а не на редник А.
За да отхвърли иск, с обжалваното решение въззивният съд е приел, че отговорността по чл. 301 ал.4 ЗОВС на Д. . може да бъде ангажирана само когато военнослужещият е изпълнявал точно служебните си задължения и няма престъпления. Този правен извод е неправилен. Д. . не отговаря за вреди на трети лица само при точно изпълнение на служебните задължения, а отговаря по принцип за причинени вреди на трети лица от военнослужещи при или по повод на изпълнение на служебните задължения , с изключение на посочените основания , ако това е извършени с „умисъл или е престъпление”. Законодателят не е формулирал изискване за точно изпълнение на служебните задължения с чл. 301 ал.1 ЗОВС. В ал. 4 на цитираната норма , токова изискване има само с оглед на вътрешните отношение между военнослужещият-деликвент и Д. . , която отговаря за вредите и ги е обезщетила – по арг. на използвания в нормата израз ”платеното от нея” , с оглед на възможността за упражняване на регресни права спрямо прекия причинител на вредата.
Решението е и необосновано.
Съдът не е анализирал данните по Заповед Nо 083 от 26.09.2006 година на Командира на поделение 42080 с. М., касаеща редник А. А. , който към момента на деликта /процесното ПТП/ е зачислен като шофьор със зачислена техника- автомобил ЗИЛ 130 В с рег. Nо 27154, УАЗ 469 В Nо 02590 и УАЗ 452 В Nо 27 151, че при нарушаване правилата за движение е управлявал надлежно зачислен автомобил и е извършвал превоз в полза на поделението, при липсата на данни за отклонение от военна служба.
Констатираните пороци на обжалваното решение, налагат неговата отмяна и връщането му на въззивния съд за ново разглеждане , от друг състав по жалбата на И. М. При това разглеждане на делото наред с дадените указания по приложение на материалния закон, за да постанови законосъобразен съдебен акт , решаващият съд ще следва изясни от фактическа страна , от гл.т. изпълняваните от редник А. А. служебни задължения като военнослужещ, какво в конкретния случай следва да се разбира под законовия термин „при или по повод на изпълнение на служебните задължения „ , като изследва въпросите : какви точно задължения е имал в рамките на изпълняваната военна служба редник А. А. и какъв дължимия резултат , в рамките на носената от него военна служба е изискван в поделението, в което е служил.
С оглед основателността на касационната жалба , следва , че е основателна и подадената частна жалба в частта за разноските , тъй като последните завият изцяло от изхода на спора по същество, който се явява висящ по изложените по-горе съображения на настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК / отм./ и чл. 274 ал.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Решение Nо 304 от 08.02.2008 год. по гр. в..д. Nо 1540/2007 година на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 05.07.2007 година по гр.д. Nо 1497/2006 година на Софийския градски съд по отхвърления иск за заплащане на обезщетение от 20 000 лв. на основание чл. 301 от ЗОВС във вр. с чл. 45 ЗЗД и както и Определение от 02.04.2008 година по гр.възз.д. Nо 1540/ 2007 година на Софийския апелативен съд, допълнително постановено по реда на чл. 192 ал.4 ГПК / отм./, в частта за разноските по делото и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския апелативен съд в отменените части , друг състав по реда на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :