Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
София, 18.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя/ съдията/ БАЛЕВСКА
гр. дело № 1136 / 2008 година, образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б.”а”ГПК / отм./.
В. И. И. чрез адв. М обжалва и иска да се отмени Решение Nо 411 от 31.10.2007 год. по гр. в.. д.Nо 419/2007 год. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 9 от 12. 02. 2007 година по гр.д. Nо 2598/2006 година на Добричкия районен съд по допускане делбата на апартамент в гр. Д. между страните по делото. Поддържа се, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл.218б б”в” ГПК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК/ отм./ е постъпило писмено становище от ответника Б, чрез адв. К. С. с което се релевира възражения за пропуснат преклузивен срок на обжалване и недопустимост на касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция по допускане съдебна делба на АПАРТАМЕНТ в гр. Д., между страните по делото при права – ? ид.части на Б. И. Б. и ? ид.част за В. И. И.. По релевираните възражения от страна на съделителя В, че брат му Б. няма придобити на лично основание вещни права , че договорът за закупуване на процесния апартамент е симулативен , както и алтернативно поддържаното становище, че няма съсобственост , тъй като той е придобил имота на основание придобивна давност, въззивният съд е приел, че лисват доказателства , който да обосновават някоя от двете тези на В. И.
С касационната жалба се поддържа, че обжлаваното решение е неправилно ,тъй като не е възприета тезата за придобивна давност от страна на касатора В. И. , който е владял имота единствено и само за себе си и е допуснато нарушение на материалния закон , тъй като не е зачетена презумпцията на чл. 69 ЗС , че владелецът на един имот, владее имота само и единствено за себе си,.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато релевираното нарушение по приложение на материалния закон- чл.69 ЗС.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик, следва да е упражнявал в период по- дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ /сorpus /, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без прекъсване за време по- дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал ,по-отношение на собственика на вещта, поведение на пълноправен собственик /animus/ т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79 ал.1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.
Правилно и законосъобразно, при установените по делото факти,че процесният апартамент е закупен на 18.12.1975 година с Договор за покупко-продажба по реда на чл. 117 ЗТСУ-18.12.1975 година от Б. И. и майката на страните М,че в това жилище са живели и починали както майката през 1997 г. , така и бащата- И. Б. И. по. 2006 г., съдът е приел, че по отношение на сина В. не може да се признае придобиване на имота на основания придобивна давност. Липсата на данни, че осъщественото от майката и бащата на страните владение на собствената им вещ е било отблъснато от сина им В. , изключва възможността същият да е владял вещта само и единствено за себе си за времето преди 2006 година до момента на смъртта на бащата, а искът за делба е заявен на 7.12.2006 година.становените факти почиват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, поради което и се явяват обосновани , а правните изводи за настъпилите последици, съобразени в духа и разума на правната норма. Ето защо релевирания довод за допуснато нарушение по приложение разпоредбата на чл. 69 ЗС е неоснователен
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК /отм./, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 411 от 31.10.2007 год. по гр. в.. д.Nо 419/2007 год. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 9 от 12. 02. 2007 година по гр.д. Nо 2598/2006 година на Добричкия районен съд по допускане делбата на апартамент в гр. Д. между страните по делото, при посочените права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :