Р Е Ш Е Н И Е
№ 454
София, 23.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя/ съдията/ БАЛЕВСКА
гр. дело № 1115 / 2008 година, образувано по описа на I отд.
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б.”б”ГПК / отм./.
К. Х. Х. – Л. и К. Г. Л. , лично за себе с. и като законни представители на малолетната М. К. Л. , чрез адв. Х обжалват и искат да се отмени Решение Nо 189 от 31.07.2007 год. по гр.възз.д.Nо 1642/2006 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 04.05.2006 година по гр.д. Nо 268/2004 година на Софийския градски съд. Поддържа се, че въззивното решение на САС е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл.218б б”в” ГПК/ отм./.
В срока по чл.218г ГПК/ отм./ не е постъпило писмено становище от ответниците по касация.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , Апелативният съд в правомощията с. на въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД , заявени от К. Х. Х. – Л. и К. Г. Л. , лично за себе с. и като законни представители на малолетната М. К. Л. срещу ЕТ”Н” с фирма „Д” гр. С. за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане , след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на гражданската отговорност на ответника като възложител на работа и за уважаване на заявените искове, поради липсата на причинна връзка на деликта с вредите , чиято обезвреда се претендира.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато нарушение по приложение чл. 45 ЗЗД.
Фактическият състав на заявения на основание чл. 45 ЗЗД иск за обезщетяване на настъпили имуществени и неимуществени вреди в правната сфера на едно лице в резултат на непозволено увреждане , изисква от страна на увреденото лице пълното и пряко доказване на авторът- деликвент , увреждащо действие –респ. бездействие и настъпила вреда и причинната връзка между тях.
Безспорно установените факти, че на 10.04.2003 година малолетната М. – род 28.11.1996 година , дъщеря на К. Х. Л. и К. Л. е била поверени на грижите на възпитател в т.н.”детски кът” на кино А. София, който кът е под контрола и организацията на ответника – с фирма ”Д”- София, като около 18 ч. близките на детето са уведомени по телефона, че то е с „навехната” ръка, а при осъществения преглед късно вечерта в МБАЛСМ „П”- Клиника по детска травматология е констатирано „счупване на две кости/ лъчева и лакътна/ на дясна предмишница в диафизарната им част / F-ra ossium antebrachii dextri diaphysaria/,обуславят законосъобразния извод на съда , че детето М. е претурпяло телесно увреждане , наложило имобилизация на ръката на детето в рамките на 60 дни, затруднено движение с дясна ръка , болки и страдания в резултат на неизпълнение от страна на служители на ответника на вменените им по договор задълженията за организация и непрекъснат контрол на детския кът в кино „А” София и грижи за поверените им деца .
За да отхвърли иска за претендираните НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ , изразяващи се разочарованието и страданията на детето М. , че не е положило успешно изпита за прием в НУУК Г. баня и не е ученичка в това училище , а е записана да учи в държавно училище, решаващият съд правилно и законосъобразно е приел, че доколкото са налице „вреди”, то те не са в пряка причинно – следствена връзка на пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като не биха могли да бъдат обусловени само и единствено от увреждащите действия на служителите на ответника. Както се сочи от въззивния съд пряката и непосредствена вреда е полученото телесно увреждане и претърпените билки и страдания по повод на периода на оздравяване подлежат на репариране по реда на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Очакванията на семейството и детето, че то ще положи успешно изпита за прием в първи клас на НУУК Г. баня , тъй като се подготвя за това в детска градина „ Д-р М. М. ”, демонстрира отлично усвояване на преподаваните и възпитаваните знания и умения, не могат да бъдат квалифицирани като пряка и непосредствена поледица от увреждането. Няма спор , че получената травма е нарушила подготовката на детето да рисува , пише , попълва тестове , но тези умения детската градина не преподава само и единствено с цел гарантиран прием в НУУК Г. баня. Изводите на въззивния съд в тази насока са обосновани, почиват на анализа на данните от договорът за прием на детето в детската градина и учебния план на учебното заведение. Показанията на св. Ч, която едновременно работи като организатор по чуждоезиково обучение в детската градина и помощник- Директор на НУУК Г. баня , не могат да бъдат ценени в смисъл, че детето би положило успешно изпита с. , тъй като е налице предварителен подбор на децата за първи клас и че ако родителите искат детето им да учи в лицея, то задължително следва да премине платения курс на детското учебно заведение. Неуспешно положения приемен изпит за първи клас не би могло да се счита , че е само следствие единствено на травмата и физическото състоянието на детето.
Обоснованите и законосъобразно изводи на съда , че след като няма установена причинна връзка между вредите , които се претендират- страданията на малолетната М. от неуспешно полагане на изпита и необходимостта да учи в държавно училище , както и с претендираните от родителите ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ от 3 538.56 лв., съставляващи сумата дадена за обучение в частната детска градина „Д” и увреждащите действия на ответника -. не неговите служители, заявените искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД не могат да бъдат уважени.
По изложените съображение и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК/ отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 189 от 31.07.2007 год. по гр.възз.д.Nо 1642/2006 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 04.05.2006 година по гр.д. Nо 268/2004 година на Софийския градски съд по отхвърлените искове на К. Х. Х. – Л. и К. Г. Л. ,от гр. С. лично за себе с. и като законни представители на малолетната М. К. Л. , по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :