Р Е Ш Е Н И Е
Nо 300
София, 15.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 268/ 2008 година ,образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”а” ГПК/ отм./.
В. М. К. от гр. С. и Н. М. Й. от гр. Т. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 249 от 12. 11. 2007 година по гр.въз.д. Nо 266/2007 год. на Ловешкия окръжен съд, с която е оставено в сила Решение Nо 430 от 31.07.2007 година по гр.д. Nо 612/2004 г. на Троянския районен съд по отхвърлените искове срещу ответниците по чл. 195 във вр. с чл. 193 ЗЗД за сумата 9 500 лв. и на основание чл. 55 ЗЗД за сумата 500 лв.. Поддържа се , че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради незачитане на доказателствата по делото и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК /отм./ .
В срока по чл.218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено становище от ответниците по касация.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима, в частта , с която се обжалва въззивното решение по отхвърления иск по чл. 195 ЗЗД във вр. с чл. 193 ЗЗД за сумата 9 500 лв.
Касационната жалба , в частта , с която се иска отмяна по реда на касационното обжалване на въззивното решение по отхвърления иск по чл. 55 ЗЗД по претенцията за обезщетение поради липсата на отреденото в обезщетение мазе Nо 7 , заявена в размер на сумата 500 лв., е процесуално недопустима, на основание чл. 218а б.”а” ГПК /отм./, тъй като се касае до обжалване на решение на окръжен съд по заявена облигационна претенция с цена на иска под 5000 лв. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане .
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Н. Й. и В. К. / заместила починалата по делото М. Й. / е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 195 във р. с чл. 193 ЗЗД след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че не са налице условията на закона за присъждане на претендираната сума за отстраняване на недостатъците в процесното жилище, тъй като не може да се направи разграничение между недостатъци в резултат на строителството и такива в резултат на обикновено потребление, а по отношение на тези недостатъци на вещта ,за който обезщетените собственици са знаели преди въвеждане на блока в експлоатация , претенцията е погасена по давност- чл. 193 ал.2 ЗЗД , тъй като този срок тече от датата на въвеждане на обекта в експлоатация – а именно 12.12.2003 година.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но отчасти неправилно. Допуснато е нарушение по приложение разпоредбата на чл.193 ал.2 ЗЗД по отношение на ответника О. Т. .
Ищците по делото- М. / М. / В. Й. / починала в хода на делото и заместена от наследника по закон- дъщеря В. К. / и Н. М. Й. / и като наследник на покойната М. Й. / са собственици на отчужден имот, като по силата на Заповед Nо 236/ 27.03.1990 година , издадена на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./ на Председателя на градския НС-Т. са обезщетени с апартамент Nо 7 в ЖГ ”О” вх. В с площ 101.20 кв.м., мазе Nо 7 и 0.669 % идеални части от общите части на сградата.
Тринадесет години след заповедта по чл. 100 ЗТСУ/отм./, с която се определя сградата в която, като отчуждени собственици, получават обект в обезщетение, на основание чл. 117 ал.3 от ЗУТ им е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация Nо 34/12.12.2003 година, придружено от Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 13.11.2003 година / акт.обр.15/.
Процесният апартамент, видно от констатациите на изслушаната съдебно- техническа експертиза и илюстриращият констатациите снимков материал е с множество ЯВНИ недостатъци, отстраняването на които, според оценката на вещото лице, би възлязло на сумата 1 501.91 лв. за процесното жилище и за общите части, съобразно дела на собствениците , за сумата 5 270.27 лв..
За да отхвърли предявеният иск, решаващият съд е приел, че отреденият в обезщетение обект безспорно с недостатъци, но не може да бъдат присъдени в полза на собствениците исканите суми за тяхното отстраняване , тъй като не се установява по категоричен начин недостатъците да се настъпили в резултат на некачествено извършени СМР или са резултат на обикновено похабяване ,както , че е налице хипотезата на чл. 193 ал.2 ЗЗД, по причина , че за тези недостатъци обезщетение собственици са знаели преди да получат имота във владение.
Изводът на въззивния съд съда относно приложимостта на чл. 193 ал.2 ЗЗД е неправилен.
Заявеният иск е с правно основание § 9 ал. 1 от ПЗР на ЗУТ във вр. с чл. 119 ал.3 във вр. с чл. 1 ЗТСУ /отм./ във вр. с чл. 195 ал.1 във вр. с чл. 193 ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 119 ал.3 ЗТСУ /отм./ е препращаща правна норма. По силата на същата „отношенията между страните” т.е. отношенията със субектите на процеса на строителство- инвеститор, строител и проектант , по повод на недостатъците на построените обекти, отстъпени като обезщетение на отчуждените собственици,и последните се уреждат по правилата на чл. 193 и сл. ЗЗД.
Чл. 193 ал.2 ЗЗД изключва отговорността на продавача/ т.е. на посочените субекти или на някой от тях-страна ответник в процеса- в тази насока т.2 на ТР Nо 40/86 ОСГК ВС/ „за недостатъците на вещта , който са били известни на купувача при продажбата.”Законодателят има предвид , че договорът за продажба според българския закон е консенсуален, собствеността преминава с постигане съгласието между договарящите страни и се предполага , че ако купувачът знае за недостатъците на вещта , то това означава , че той одобрява вещта с тези недостатъци и това негово знание е елемент от изразената воля в т.ч. и относно цената. Цитираната разпоредба е неприложима , когато знанието на недостатъците е преди преминаване правото на собственост и купувачът е уведомил продавача и е поискал от него да отстрани недостатъците. В този смисъл са налице релевираните с касационната жалба основания по см. на чл. 218а б.”в” ГПК /отм./ за отмяна на обжалваното въззивно решение.
С обжалваното решение , съдът е приложил правната норма , без да съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл. 193 и сл. ЗЗД се прилагат „съответно” към друга фактическа и правна хипотеза т.е. към различен фактически състав.
Не е съобразен основният факт , че по силата на чл. 103 ал.1 ЗТСУ/ отм./ заповедта по чл. 100 ЗТСУ/отм./ прехвърля правото на собственост по отношение на отстъпения в обезщетение имот, макар той все още да не съществува. Т.е. преди обективно да възникне обекта на собствеността, отчуждения собственик е собственик на отстъпения в обезщетение недвижим имот, без този имот да съществува като обект в правния мир. Правото на купувача да се предяви редхибиторния иск по чл. 193 ал.1 ЗЗД не може да възникне преди да му е предоставена от възможност да прегледа вещта, тъй като огледа на вещта е едно от задълженията на купувача,а самият оглед може да се осъществи само и доколкото вещта съществува.
Процесът на строителство на жилищната сграда ”О” гр. Т. тяло вх. В, в която се намира отстъпеният като обезщетение обект-апартамент Nо 7 с площ от 101.20 кв.м., е продължил с години/ договорът за строителство е от 1995 г./ и е завършен при действие на ЗУТ/ след 1.03.2000г./ , като приложимите правила за приемане и въвеждане в експлоатация на извършения строеж е съобразно този закон и съответните подзаконови нормативни актове. Констативният Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа / чл. 169 ал.1 и ал.2 ЗУТ/ е съставен на 13.11.2003 година, а Удостоверението за въвеждане в експлоатация Nо 34 , издадено на основание чл. 177 ал.3 ЗУТ, е от дата 12.12.2003 година, то следва , че
Отчуждените собственици на апартамент Nо 7 са подадохме жалба вх. Nо 200/12.11.2003 година до Кмета на О. Т. и отказахме подписването на акт обр.15 от 13.11.2003 година, отразено в констативен протокол на Комисията от 17.11.2003 година. Т.е те действително са знаели за недостатъците , но и са уведомили страната продавач преди да премине собствеността в техния патримониум че както конкретния обект , така и целия блок е построен с недостатъци и отклонения от основния архитектурен проект т.е. уведомяването е станало преди „продажбата” доколкото законодателят има предвид именно момента на преминаване на собствеността от патримониума на продавача в патримониума на купувача.
Като счита , по изложените съображения, че разпоредбата на чл. 193 ал.2 ЗЗД е неприложима и че са налице предпоставките на закона по чл. 119 ал.1 ЗТСУ/отм./ във вр. с чл. 193 ал.1 ЗЗД , настоящият състав намира , че искът на обезщетените собственици е доказан по своето основания.
По отношение размера на претенцията настоящият състав възприема изцяло констатациите на изслушаната съдебно техническа експертиза и като прецени вида и характера на тези недостатъци, описани точно от вещото лице , намира , че същите могат да се дължат само на лошо изпълнение СМР, а не и на обикновено употребление/ л. 209-210 от делото/, поради което искът следва да бъде уважен съответно за сумата 1 501.91 лв. и за общите части , съобразно дела на собствениците за сумата 5 270.27 лв., или общо за сумата 6 772.18 лв. / шест хиляди седемстотин седемдесет и два и о.18 лв./ и отхвърлен за разликата до предявения размер от 9 500 лв.
По отношение на ответника „БКС”- ЕООД гр. Т. исковете са изцяло неоснователни, тъй като общинското дружество не е страна нито в процеса на обезщетяване на отчуждените собственици , нито е участник в процеса на строителство по см. на чл. 160 ЗУТ.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 64 ал.1 ГПК /отм./, ищците имат право на разноски , съобразно уважената част от иска в размер на 667.04 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК /отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 249 от 12. 11. 2007 година по гр.въз.д. Nо 266/2007 год. на Ловешкия окръжен съд и оставеното в сила Решение Nо 430 от 31.07.2007 година по гр.д. Nо 612/2004 г. на Троянския районен съд по отхвърлените искове на М. /Мита/ В. Й. / починала на 30.11.2005 година и заместена от наследниците по закон –низходящи В. М. К. и Н. М. Й./ и Н. М. Й. срещу О. гр. Т. за сумата от 9 500 лв., на основание чл. 119 ал.3 във вр. с ал.1 ЗТСУ/ отм./ във вр.с чл. 195 във вр. с чл. 193 ЗЗД за разликата до 6 772.18 лв. и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОСЪЖДА О. гр. Т. да заплати на Н. М. Й. от гр. Т. ул.”К” 11а с ЕГ Nо 5004113046 / лично и като наследник на починалата страна М. /Мита/ В. Й. / и на В. М. К. от гр. С. жк.”О”2 бл.29 вх. В ап.6 с ЕГ Nо 4806033034/ като наследник на починалата М. /Мита/ В. Й. / ОБЩО сумата 6 772.18 лв. /шест хиляди седемстотин седемдесет и два и о.18 лв./на основание чл. 119 ал.3 във вр. с чл. 1 ЗТСУ/отм./ във вр. с чл. 195 във вр. с чл. 193 ал.1 ЗЗД, необходима за отстраняване на явни недостатъци в строителството на отредено в обезщетение жилище по Заповед Nо 236/ 27.03.1990 година , издадена на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./ на Председателя на градския НС-Т. – апартамент Nо 7 в ЖГ ”О” вх. В с площ 101.20 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва , считано от датата на завеждане на исковата молба 15.11.2004 година , до окончателното и заплащане, както и сумата 667.04 лв. / шестстотин шестдесет и седем и 0.04 лв./, разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение по иска за недостатъци изцяло по отношение на ответника БКС”-ЕООД гр. Т., както и за разликата над уважения размер по предявения от 9 500 лв./ девет хиляди и петстотин лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на в частта , с която въззивния съд е отхвърли иска за сумата от 500 лв./петстотин лева/ на основание чл. 55 ЗЗД, поради недопустимост на касационното обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :