Р Е Ш Е Н И Е
Nо 506
София, 09.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1417/ 2008 година ,образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК/ 2007 г./във вр. с чл. чл.218а б.”а” ГПК /отм./.
Б. С. Д. от с. А., община С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 234 от 10.01.2008 година по гр.въз.д. Nо 690 / 2007 година на Бургаския окръжен съд, с която е оставено в сила Решение Nо 309 от 09. 07. 2007 година по гр.бр..д. Nо 2037/2006 година на Бургаския районен съд , В ЧАСТТА за предоставяне упражняването родителките права по отношение на роденото от брака дете Д род. 27.05.1992 година на майката и предоставяне ползването на семейното жилище- апартамент в с. А. на бившата съпруга – Н. Й. Д.. Поддържа се , че в обжалваните части въззивно решение е неправилно,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК / отм./.
В срока по чл.218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено становище от ответника по касация- Н. Д. , в съдебно заседание касационната жалба се оспорва , иска се потвърждаване решението на възивната инстанция.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на Б. Д. е оставил в сила решението на брачния съд обжалваните части , а именно: досежно упражняване родителките права по отношение на непълнолетната ДЕСИСЛАВА- род. 27.05.1992 година от майката Н. Д. , както и за предоставяне ползване на семейното жилище –апартамент в с. А. на бившата съпруга Н, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че с оглед изразеното от детето желание да живее с майката , родителките права да се упражняват от същата, а семейното жилище да се предостави за ползване на нея и детето.
Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Релевираните нарушение по приложение на материалния и процесуален закон при обсъждане и анализ на доказателствата по делото, са неоснователни.
Страните по делото – Б. Д. и Н. Д. са сключили граждански брак на 23.09.1990 година, /като необжалване решението за прекратяване на същия от 29.07.2007 г. е влязло в сила/ като от брака имат родено дете Д.05.1992 година , понастоящем на 17 години и 4 месеца.
Семейното жилище на страните е апартамент от 69.17 кв.м. в с. А., община С. „А” Nо 15 вх. 2 ет.3 ап.7, закупено от двамата съпрузи през 1993 година от ведомствения жилищен фонд на МНО .
Решението на въззивния съд по предоставяне упражняване родителните права на майката Н. Й. Д./ М. / е правилно. При данните от изслушания социален доклад и обясненията на самото дете Д, заявила категоричното си желание да живее с майка си, с която се чувства по –близка и която може да я разбере ,, с която може да разговаря и която откликва на нуждите и , обосновано и законосъобразно съдът е определил майката за родителя, комуто се предоставят родителките права.
Този извод е правилен ,тъй като е съобразен с не само с изрично изявеното желание на детето, но и с обективните обстоятелства като пол и възраст на същото, както и с данните за поведението на бащата при съвместното им съжителство- личен живот с други жени в дома им,ставащ достояние на детето , неполагане ежедневни грижи за нуждите от храна и издръжка на същото,употреба на алкохол и грубо отношение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя , че решението на въззивни съд , противоречи на духа и смисъла на закона и на общоприетите морални ценности. Общоприетите морални ценности на българина предполагат интересите на ненавършилите пълнолетие деца, свързани с възпитанието, отглеждането и издръжката да бъдат приоритет на родителите им. Съдът , при необходимостта от преценката на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права съобразява , обективните данни за качествата на родителите да полагат грижите за децата си,предид на техния пол, въсражст и специфични нужди.
В конкретния случай „детето” Д. е дете ,което е излязло от детската възраст преждевременно в резултата на обстоятелства , дължащи се на недоразуменията между родителите и тяхната неспособност на и осигурят дом , в който да се чувства обичана и защитена. Десислава е млад човек , който след няколко месеца ще навърши пълнолетие и според закона сама ще решава с кого от родителите си да живее, с кого да общува , кого да обича или мрази, поради което правилно съдът е зачел нейното мнение. Доводите на касатора , че съдът е следва да цени кой от родителите може да помогне на детето да преодолее проблемите си и че майката не е добър родител, не може да се грижи за детето, поради липса на желание и навици, са необосновани, голословни и неподкрепени от доказателствата по делото. Събраните доказателства не са дали на съда никакво основание за позитивна преценка , че някой от родителите има по-дори качества от другия.
Представените пред касационната инстанция доказателства не могат да бъдат ценени, тъй като касационното производство има контролни правомощия и не е инстанция по същество.
Законосъобразно семейното жилище – апартамент от 69.17 кв.м. в с. А., община С. „А” Nо 15 вх. 2 ет.3 ап.7, се предостави за ползване на майката, на която са предоставени за упражняване родителките права и за същата е основната грижата да осигури дом на детето си. Обстоятелството, че жилище е предоставено от жилищния фонд на МНО и е предназначено за военнослужещите във база А. , не може да обуслови различен правен резултат, тъй като посоченото обстоятелство е релевантно за други правоотношения.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 234 от 10.01.2008 година по гр.въз.д. Nо 690 / 2007 година на Бургаския окръжен съд, с която е оставено в сила Решение Nо 309 от 09. 07. 2007 година по гр.бр..д. Nо 2037/2006 година на Бургаския районен съд , В ЧАСТТА за предоставяне упражняването родителките права по отношение на роденото от брака на страните дете Д род. 27.05.1992 година на майката и предоставяне ползването на семейното жилище- апартамент от 69.17 кв.м. в с. А., община С. „А” Nо 15 вх. 2 ет.3 ап.7, на бившата съпруга – Н. Й. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :