О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр. София, 27.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 309 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 20.11.2009 год. по гр. д. № 369/2009 год. Видинският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решението от 16.05.2009 год. по гр. д. № 905/2008 год. на първоинстанционния Видински районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от М. Н. П. против М. Р. П. ревандикационен иск по отношение на ? ид. ч. от апартамент в гр. В., подробно описан в решението, както и в частта, с която искът е отхвърлен изцяло по отношение на съпругата му И. Ц. П..
В останалата част, с която искът е уважен до размер ? ид. ч. от имота, предмет на спора, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищцата М. Н. П., с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен изцяло.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като е представена и цитираната в него съдебна практика, в която въпросът, касаещ мълчаливо приемане на наследство, е противоречиво решаван. Касаторът счита, че същият има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед измененията в обществено-икономическата и социална обстановка по отношение на частната собственост и наследяването, като способ за придобиването й.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касатора, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която ревандикационният иск е отхвърлен за ? ид. ч. от спорния апартамент в гр. В., въззивният съд приел, че ответникът М. П. е придобил собствеността върху тази идеална част от имота по наследство от неговата майка Р, която е приела наследството от родителите си с действията си по изнасяне на вещи от дома им, поради което и последващият й отказ от наследството им е нищожен.
Установено е, че апартаментът е бил собственост на П. и Н. В. , след смъртта на които тяхната дъщеря Р. В. с молба от 29.12.91 год. се е отказала от наследството им. Отказът е вписан в книгата на съда с № 253/91 год.
Другият наследник на П. и Н. В. – техният син Н. П. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на апартамента на основание наследяване – нот. акт № 31/92 год., в който е описан и отказът на Р. В. от наследството на родителите им. Никола С. е починал на 29.12.2007 год. и ищцата, като негов наследник по закон, е претендирала ревандикацията на имота от ответниците, съпрузи М. и И. П. , като първият е наследник по закон на Р. В. Като такъв е релевирал възражение срещу предявения ревандикационен иск, че отказът на майка му от наследството на П. и Н. В. /негови дядо и баба/ е нищожен, поради предходжащо отказа й мълчаливо приемане на наследството им, изразяващо се в изнасяне на вещи от апартамента.
Това възражение съдът приел за доказано от свидетелските показания и е обосновало извода му за нищожност на отказа на дъщерята Р. В. от наследството, а оттук и наследяване на собствениците на имота П от низходящите им – син и дъщеря, след смъртта на които техните наследници са собственици съответно на по ? ид. ч. от наследствения имот.
Поставеният от касаторката въпрос за приемането на наследството посредством извършване на действия, които несъмнено предполагат намерение за приемане на наследство, съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, е релевантен за изхода на спора, тъй като обуславя извода на съда за нищожност на направения отказ от наследство, вписан в книгите на съда. По този въпрос в представените две решения на ВС по гр. д. № 353/91 год. и 3028/78 год. на І г. о. съдът е приел, че тези действия следва да са недвусмислени, т. е. да водят единствено до извода за намерение за приемане на наследството.
Относно установените от свидетелските показания факти, че наследодателката на ответника М е изнесла движими вещи от наследствения апартамент непосредствено след смъртта на баща си и преди вписване на отказа й от наследството, въззивният съд е направил извод, че последният е нищожен, тъй като е налице мълчаливо приемане на наследството с конклудентни действия. Въпросът за начина, по който се приема наследството, е от значение за приложението на чл. 49, ал. 2 ЗН с оглед последиците на извършените фактически действия, и същият е релевантен за изхода по спора, поради което и с оглед противоречивото му решаване в представените влезли в сила решения на ВС, представени с изложението на касаторката, следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /неточно посочено от касаторката това по т. 1, тъй като липсва позоваване на задължителна съдебна практика/.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 170 от 20.11.2009 год. по гр. д. № 369/2009 год. по описа на Видинския окръжен съд по подадената от М. Н. П., чрез адв. Евг. Генчев, касационна жалба против него.
Указва на М. Н. П. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 18 лв., като представи в същия срок и вносния документ, след което делото се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: