Р Е Ш Е Н И Е
№ 491
София, 07.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1318 от 2008 година,образувано по описа на ВКС,І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
Я. Х. Х. от гр. Д. обжалва решението на Добричкия окръжен съд, постановено на 11.12.2007г. по гр.д. № 702/2007г. Поддържа,че обжалваното решение е недопустимо,респ. неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК /отм./. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено и делото бъде върнато на друг състав на въззивния съд за произнасяне по предявения иск, респ. ако бъде прието,че решението е допустимо същото да бъде отменено и вместо това предявеният срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен,евентуално да се уважи направеното от него възражение за подобрения.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответниците по касационна жалба З. А. С. и В. Ц. С. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК /отм./, приема следното:
Предявен е иск за връщане на недвижим имот по реда на чл.55,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.57 ЗЗД.
С обжалваното решение,постановено на 11.12.2007г. по гр.д. №702/2007г. Добричкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което Я. Х. Х. е осъден да върне на В. Ц. С. и З. А. С. жилищна сграда на два етажа,находяща се в гр. Д.,ул.”К”№11 по прекратен предварителен договор,сключен на 12.11.2003г. едновременно със задължението на В. Ц. С. и З. А. С. за заплащане на броената от Я. Х. Х. по договора сума в размер на 2000лв. и сумата 1000лв., уговорена в чл.5 от договора. Предявеното от Я. Х. Х. възражение за заплащане на сумата 3600лв.,съставляващо стойността на извършени в жилищната сграда подобрения и признаване на право на задържане до заплащането им е отхвърлено като неоснователно от въззивния съд.
Прието е,че заявените в исковата молба основание и петутим сочат на предявен иск за връщане на даденото по предварителен договор по реда на чл.55,ал.1 ЗЗД. Прието е,че така предявеният иск е основателен,тъй като след сключването на предварителния договор за продажба от 12.11.2003г. З. А. е предала на Я. Х. имота,а впоследствие с нотариална покана,връчена на 15.03.2004г. З. А. и В. Ц. са заявили желание да прекратят договора,защото е сключен без знанието и съгласието на съпруга В. Прието е,че от датата на връчване на нотариалната покана основанието на владението е отпаднало и Я. Х. дължи връщане на имота в съгласие с чл.55,ал.1 ЗЗД. С оглед прекратяването на облигационното правоотношение е прието,че Я. Х. има право на вземане за връщане на платените вноски от цената на имота в размер на 2000лв. и на уговорената отметнина в размер на 1000лв.,като задълженията следва да бъдат изпълнени едновременно.
Възражението на Я. Х. за заплащане на извършените в имота подобрения е прието за допустимо,но неоснователно,тъй като сградата представлява незаконен строеж,а оттам няма стойност,която да може да се увеличава посредством правенето на полезни разноски.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на същото,както и за неправилно приложение на материалния закон /чл.55 ЗЗД / са неоснователни.
В исковата молба изрично се поддържа,че се претендира връщане на имот,чието държане е предадено по силата на предварителен договор за продажба,който обаче е бил прекратен и съответно окончателен договор за продажба не е бил сключен. Претенцията се основава на твърдение за липса на основание за осъществяване на фактическата власт върху имота от страна на Я. Х. ,с оглед на което правилно въззивният съд е квалифицирал същата като заявена по реда на чл.55,ал.1 ЗЗД и като инстанция по същество се е произнесъл именно по така заявената претенция.
Неоснователни са доводите,че връщането на вещта може са се претендира само по реда на чл.108 ЗС.
Разпоредбата на чл.57 ЗЗД изрично предвижда възможността да се иска връщане на определена вещ /движима или недвижима/,ако не е налице основание същата да се държи от ответника. В случая държането върху имота е предадено по силата на възникнала между страните облигационна връзка,а именно сключен предварителен договор за продажба,т.е. с оглед сключването на окончателен договор за прехвърляне правото на собственост. Предварителният договор е прекратен и съответно основанието,с оглед на което е било предадено държането на имота,а именно бъдещо прехвърляне на правото на собственост върху същия по предвидения в закона ред,не се е осъществило. Налице е хипотезата на чл.55,ал.1 ЗЗД на упражняване на държане върху имот на неосъществено основание,поради което правилно въззивният съд е приел,че полученото следва да бъде върнато.
Правилен и законосъобразен е и изводът на съда,че към настоящия момент предварителният договор е прекратен,както и че не съществува друго основание,което да обуслови правото на ответника по предявения иск да упражнява фактическата власт върху имота занапред.
Всеки договор може да бъде прекратен от сключилите го лица,ако това е изрично уговорено или в предвидените от закона случаи. В случая в т.5 от сключения на 12.11.2003г. договор изрично е предвидена възможност да прекратяването му с едностранно изявление на продавача /обещател/ и след като в получената на 15.03.2004г. нотариална покана изрично се съдържа изявление за прекратяване на договора и то е достигнало до купувача,правилно съдът е приел,че договорът е прекратен,а доколкото не е установено между страните да е бил сключен окончателен договор,то към настоящия момент не е налице друго основание,което да обуслови правото на ответника по предявения иск за упражнява фактическата власт върху имота занапред. Налице е основание за държане до връщането на платеното капаро и заплащане на уговорената отметнина, което обстоятелство обаче е съобразено от въззивния съд като е постановено едновременно изпълнение на задълженията на страните.
Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд за неоснователност на направеното от Я. Х. възражение за подобрения.
Само лице,което упражнява фактическата власт върху един имот в качеството си на владелец по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС може да противопостави успешно възражение за подобрения срещу предявен иск за връщане на имота. В случая по делото е установено по категоричен начин, че Я. Х. е упражнявал фактическата власт върху имота като държател,т.е. не е държал вещта като своя с оглед на обстоятелството,че между страните е сключен само предварителен договор,съдържащ обещание за прехвърляне на правото на собственост,но не и окончателен договор за продажба. Не е установено същият да е установил самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да го държи като свой,поради което направеното от него възражение за подобрения е прието за неоснователно.
При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалният закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК/отм./, поради което съгласно чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 11.12.2007г. по гр.д. № 702/2007г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Председател:
Членове: