Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
София, 04.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора Дечева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1706 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”б” ГПК/отм./.
Н. М. Н. от с. С.,Варненска област обжалва решението на Апелативен съд-Варна,постановено на 21.01.2008г. по гр.д. № 468/2007г. в частта,с която предявеният от него по реда на ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата между присъдените като обезщетение 5000лв. и пълния предявен размер от 30000лв.,както и в частта,с която е отхвърлен предявеният от него по реда на ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3220.20лв. Поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл.218б, ал.1,буква“в” ГПК/отм./. Моли решението да бъде отменено и вместо това предявените от него искове бъдат уважени изцяло.
Със самостоятелна касационна жалба постановеното от Апелативен съд-Варна въззивно решение обжалва и Прокуратурата на Р. Б. в частта,с която на Н. М. Н. е присъдено по реда на ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000лв. Поддържа,че решението на въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква”в” ГПК/отм./. Моли решението да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./. В частта ,с която въззивният съд се е произнесъл по предявената от Н. М. Н. претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди подадените касационни жалби са допустими. Подадената от Н. М. Н. касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от него по реда на ЗОДОВ иск за заплащане на сумата 3220.20лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като на касационно обжалване подлежат, съгласно разпоредбата на чл.218а,ал.1 ГПК/отм./ само решенията на въззивните съдилища с цена на иска над 5000лв.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания в частта,с която въззивният съд се е произнесъл по предявения от Н. М. Н. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
По реда на чл.2 ЗОДОВ е предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв.
С обжалваното решение,постановено на 21.01.2008г. по гр.д. № 468/2007г. Апелативен съд-Варна,действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която Прокуратурата на Р. Б. и Окръжна следствена служба- Варна са осъдени да заплатят солидарно на Н. М. Н. сумата 5000лв.,представляваща неимуществени вреди,претърпени вследствие предявени неоснователни и недоказани обвинения по чл.269,ал.1 НК по водено срещу него наказателно производство по сл.д. №308/2001г. по описа на ВВОП,сл.д. №1208/2002г. по описа на ОСлС-варна за периода 20.12.2001г.-05.01.2005г.,приключило с оправдателна присъда по н.о.х.д. №459/2004г. на ВКС,ведно с лихва за забава до завеждане на иска в размер на 1250.43лв.,ведно със законна лихва,считано от 04.01.2007г. до окончателното изплащане,като за разликата до пълния предявен размер от 30000лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Прието е,че воденото срещу Н. М. наказателно производство,продължило от 20.12.2001г. до 05.01.2005г.,отразено и в медиите,при което обвинението е поддържано непрекъснато до 20.12.2004г.,когато се е провело съдебното заседание по н.д. №459/2004г. на ВКС,с оглед постановената по това дело оправдателна присъда,обуславя наличие на основание за ангажиране отговорността на държавата по смисъла на чл.2,т.2 ЗОДОВ. Прието е също така,че след повдигнатото обвинение Н. М. се променил,здравословното му състояние се влошило,но преди повдигането на това обвинение по чл.269,ал.1 НК срещу него е било образувано досъдебно производство по чл.301,ал.1 НК,което е продължило и след постановяване на оправдателната присъда но н.д. №459/2004г. на ВКС,като безспорно това обвинение е за извършено много по-тежко престъпление,притеснявало е Н. М. в много по-голяма степен и съответно е обусловило настъпилата в него промяна, вкл. и на здравословното му състояние,което също следва да бъде взето предвид при определяне на обезщетението.
Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно.
Неоснователни са изложените в касационната жалба на Н. М. оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188,ал.3 ГПК/отм./ и за неправилно приложение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.
При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е взел предвид всички установени по делото факти и обстоятелства,за които може да се приеме,че са относими към търпените вреди и размера на обезщетението по смисъла на чл.52 ЗЗД. Съобразена е продължителността на воденото наказателно производство,отчетено е обстоятелството до каква степен е установено това да е повлияло на Н. М. ,т.е. каква е връзката между продължителността на производството и търпените неимуществени вреди. Отчетени са и негативните последици от публичността на наказателния процес и широкото му оповестяване в обществото чрез медиите,доколко същото има за последица уронване на честа,достойнството,авторитета и доброто име на Н. М. в обществото. Взето е предвид и обстоятелството,че в продължение на една година на Н. М. е била наложена мярка за неотклонение “домашен арест” и какво е нейното негативно отражение върху личността, вкл. от гледна точка на ограничаване на личната му свобода.
Тази факти и обстоятелства са преценени от съда с оглед особеностите на конкретния случай,а именно с оглед обстоятелството,че по същото време срещу Н. М. е било повдигнато и друго обвинение по чл.301,ал.1 НК,производството по което е продължило и след постановяване на оправдателната присъда по н.д. №459/2004г. на ВКС, като именно широкото оповестяване в обществото чрез медиите на това обвинение е създало негативно отношение към М. от страна на неговите съселяни,поставило го е в състояние на изолация,като повдигнатото впоследствие обвинение по чл.269,ал.1 НК само е задълбочило това състояние,но не се явява негова първопричина. Именно в тази насока са данните,съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели,с оглед на което правилно съдът е приел,че наличието на обвинение за друго,по-тежко престъпление,което е притеснявало Н. М. в много по-голяма степен, следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение,доколкото настъпилата у Н. М. промяна,вкл. и на здравословното му състояние,е обусловена в по-голяма степен именно от това обвинение.
Правилно е преценено,че при определяне размера на дължимото обезщетение за повдигнатото на 20.12.2001г. обвинение по чл.269,ал.1 НК следва да се вземат предвид само онези допълнителни неудобства и притеснения,които същото е причинило,т.е. само онези вреди,които са в пряка и непосредствена причинна връзка с това обвинение,а именно влошаването на здравословното състояние на Н. М. след 20.12.2001г.,въздействието върху него на изявленията на съседи и близки по повод на това обвинение,вида и продължителността на наложената по повод на това обвинение мярка за неотклонение,както и продължителността на воденото наказателно производство.
Неоснователни са и изложените в подадената от Прокуратурата на Р. Б. оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата в хода на производството пред въззивния съд.
Съдът своевременно се е произнасял по всички направени от страните доказателствени искания,като в съответствие с разпоредбите на чл.127-131 ГПК/отм./ е допуснал събирането само на онези доказателства, които съдържат данни за относими към спора факти и обстоятелства,за които други доказателства по делото не са събрани.
Изводът на съда за осъществяването на имащите значение за спора факти и обстоятелства може да се основе само на доказателства, които са събрани по предвидения в ГПК ред в производството по делото. Изслушаните по гр.д. №27/2007г. на ОС-Варна експертизи и свидетелски показания не биха могли да послужат като доказателства в производството по настоящето дело,поради което правилно въззивният съд е приел,че искането за прилагане на делото следва да бъде оставено без уважение. Прилагането на гр.д. №27/2007г. на ОС-Варна,образувано по иск на Н. М. за присъждане на обезщетение за вреди,причинени от повдигнатото срещу него обвинение по чл.301,ал.1 НК не би допринесло за изясняване на спора от фактическа страна,тъй като по настоящето дело е изслушана съдебно-психиатрична експертиза по въпроса от воденето на кое от двете наказателни производства какви вреди са настъпили,която съдът е взел предвид при постановяване на решението.
Правилен и законосъобразен е и изводът на съда,че лихвата за забава върху обезщетението за периода от влизане в сила на оправдателната присъда /05.01.2005г./ до датата на завеждане на исковата молба /04.01.2007г./ следва да бъде присъдена в определен размер. По отношение на присъдената законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата наведените в касационната жалба доводи касаят наличие на очевидна фактическа грешка при изписването на датата в диспозитива на решението,която следва да бъде поправена по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./.
Изводите на въззивния съд,че са налице основания за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.2,т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в посочения в решението размер са правилни и законосъобразни. Не са налице предвидените в разпоредбата на чл.218б, ал.1,буква”в” ГПК/отм./ основания,поради което постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Апелативен съд-Варна, постановено на 21.01.2008г. по гр.д. №468/2007г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд по предявения от Н. М. Н. срещу Прокуратурата на Р. Б. и Окръжна следствена служба-Варна по реда на чл.2,т.2 ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. М. Н. касационна жалба срещу решението на Апелативен съд-Варна, постановено на 21.01.2008г. по гр.д. №468/2007г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд ,с което е отхвърлен предявеният от Н. М. Н. срещу Прокуратурата на Р. Б. и Окръжна следствена служба-Варна по реда на чл.2,т.2 ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3220.20лв.
В частта,с която подадената от Н. М. Н. касационна жалба е оставена без разглеждане решението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове: