Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
София, 21.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 478 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
Н. С. К.,Г. К. К. и С. К. К. обжалват решението на Бургаския окръжен съд,постановено на 08.11.2007г. по гр.д. №393/2007г. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Молят решението да бъде отменено.
Ответникът по касационна жалба О. Н. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване иск за признаване право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ и иск за прогласяване нищожност на делба по реда на чл.75,ал.2 ЗН.
С обжалваното решение,постановено на 08.11.2007г. по гр.д. № 393/2007г. Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Н. С. К.,Г. К. К. и С. К. К. иск за прогласяване нищожността на договор от 22.05.1995г.,с който между О. Н. ,Илия Щ. А. ,Мариана Щ. Р. ,Ани А. Т. ,Румяна П. Р. ,Иванка П. О. и С. А. А. е поделен доброволно имот пл. №525а,целият от 32 дка,находящ се в м.”Ю”,землището на с. Р.,а производството по делото в частта,с която се иска да бъде прието за установено по отношение на О. Н. ,че Н. С. К.,Г. К. К. и С. К. К. са собственици на 7 дка,представляващи част от имот пл. №525а,землището на с. Р.,понастоящем съставляващи имот пл. №577 с площ от 6854кв.м. по ПУП на селото е прекратено.
Прието е,че претенцията по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ се явява преждевременна,тъй като в полза на Н. С. К.,Г. К. К. и С. К. К.,като наследници на С. К. С. /Молдованов/ с решение №174/25.02005г. по гр.д. №350/2005г. на Несебърския районен съд и решение №124-Р/11.01.2007г. на ОСЗГ-гр. Н. само е признато правото на възстановяване в съществуващи реални граници за имот с площ от 7 дка,но реалното реституиране е отказано,тъй като имотът попада в регулационните граници на с. Р. и не е представено удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ.
По отношение на иска за прогласяване нищожността на делбата, извършена през 1995г.,е прието,че е неоснователен,тъй като ищците не се легитимират като съсобственици на идеална част от поделения имот нито към датата на сключване на договора,нито към настоящия момент.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188 ГПК/ и правилно е приложен материалният закон /чл.13,ал.4,5 и 6 ППЗСПЗЗ и чл.75,ал.2 ЗН/.
Издаването на удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, както правилно е приел и въззивният съд,е задължителна предпоставка за възстановяване на собствеността върху имот в строителните граници на населените места по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.13,ал.4 ППЗСПЗЗ удостоверението и скицата следва да бъдат приложени към молбата за възстановяване на собствеността,респ. могат да бъдат служебно изискани от ОСЗ. Отказът за издаването им представлява индивидуален административен акт и може да бъде обжалван по съдебен ред, ако заявителят счита същия за незаконосъобразен. Едва след отмяната на отказа и издаване на удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ правото на собственост може да бъде възстановено с решение на ОСЗ. В случая удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ не са издадени,а отказът да бъдат издадени не е обжалван,с оглед на което на наследниците на С. К. С. /Молдованов/ е отказано възстановяване на собствеността върху имота,но доколкото отказът за издаване на удостоверение и скица по чл.13,ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ е постановен по служебно искане на ОСЗ-гр. Н. ,в решение №124-Р/11.01.2007г. е прието,че ако удостоверение и скица бъдат издадени по искане на заявителя,то не съществува пречка правото на собственост да бъде възстановено. Правилно с оглед на тази,изрично посочена в решението на ОСЗ възможност въззивният съд е приел,че производството по възстановяване на собствеността все още не е приключило /не е налице окончателен отказ правото на собственост да бъде възстановено/ и установителният иск е преждевременно предявен.
Правилно с оглед на това е прието,че към настоящия момент наследниците на С. К. С. /Молдованов/ не се легитимират като собственици на идеална част от имота,предмет на извършената през 1995г. делба и следователно предявеният от тях иск за прогласяване нищожността на делбата по реда на чл.75,ал.2 ЗН е неоснователен. Обстоятелбството, че при сключването на договора за делба не са били представени доказателства,легитимиращи община Н. като собственик на част от имота,предмет на делбата,е ирелевантно,тъй като участието на несобственик не обуславя нищожност на делбата,а иск за отричане правата на О. Н. не е предявен. Всички наведени от касаторите доводи сочат на наличие на правен интерес от предявяване на иск за отричане правото на собственост на О. Н. ,какъвто обаче по настоящето дело не е предявен,поради което правилно въззивният съд не е обсъждал по същество доводите за липса на доказателства за принадлежност на правото на собственост върху имота към патримониума на общината.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които по смисъла на чл.218б, ал.1,буква”в” ГПК/отм./ да обусловят неговата неправилност,същото е постановено при правилно приложение на материалния закон,поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 08.11.2007г. по гр.д. №393/2007г.
Председател:
Членове: