Р Е Ш Е Н И Е
№ 433
София, 19.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1005 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
“Ю”АД със седалище и адрес на управление гр. С. обжалва решението на Ямболския окръжен съд,постановено на 28.12.2007г. по гр.д. №502/2007г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответникът по касационна жалба “С”АД със седалище и адрес на управление гр. Я.,изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира за му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за установяване принадлежността на право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./.
С обжалваното решение,постановено на 28.12.2007г. по гр.д. № 502/2007г. Ямболският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е уважен предявеният от С. и п. материал”А“Ю”АД иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ и е признато,че “С”АД е собственик на “склад,сушилно-семечистачен пункт”,едноетажан,масивен,находящ се в гр. Я.,Промишлена зона,парцел ****,кв.157 с площ от 708кв.м. по АДС №704/09.04.1997г. с идентификатор №87374.517.28.8 и с площ от 922кв.м. по кадастрална карта,разположен в имот №87374.5128 по кадастралната карта на гр. Я.,на основание чл.156,ал.2 ГПК/отм./ е признат за документ с невярно съдържание АДС №952/14.05.1997г. в частта му,в която е записано,че правото на собственост върху сушилно-очистителен цех №16 с площ от 976кв.м.,представляващ едноетажна масивна сграда от 1960г. принадлежи на “М”ЕАД и на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е отменен н.а. №57,том ІІ,рег. №1599, н.д. №241/20.04.2005г. , с който е констатирано правото на собственост на “С”АД върху сушилно-очистителен цех №16.
Прието е,че “С”АД-гр. Ямбол е правоприемник на “С” ЕАД-гр. Ямбол,което е поело активите и пасивите на ДФ”С”-гр. София. Процесният имот е включен по сметката за дълготрайни активи на дружеството №203 към 30.09.1997г. Прието е,че това дружество се легитимира като собственик на имота,тъй като със заповед № ІІ-1370/16.05.1978г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост теренът за построяване на сградата е предаден безвъзмездно от ДСО”Т”-предприятие “Т”- Н. З. на СП”С”, сградата е построена през 1980г. на база на вътрешно-ведомствено инвестиране на МЗХП за нуждите на СП”С” и от момента на построяването е предадена за ползуване и стопанисване на предприятието,което през 1994г. е преобразувано в “С”ЕАД-гр. Ямбол,чийто правоприемник е дружеството-ищец. С оглед на това и на обстоятелството ,че липсват данни имотът да е бил отписван от активите на СП”С” е прието,че независимо,че в протокол от 010.1986г. е отбелязано, че ДСО“Т” е предало на СО”Р” Я. за стопанисване и управление сушилен цех,това предаване няма правно действие по смисъла на НДИ и ПИМ,тъй като липсват доказателства правото на управление и стопанисване да е упражнявано от ДСО”Т” към 07.10.1986г. С оглед на това е прието,че съставеният на 14.05.1997г. АДС №952 не легитимира “М”АД като собственик на имота,а оттам имотът да е придобит от неговите правоприемници-имотът не е бил включен в активите на “М”ЕООД при преобразуването му в “Ю”АД.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон.
Изводът на съда,че правото на собственост върху имота принадлежи на “С”АД не е основан само на обстоятелството,че този имот се води в неговия баланс,както се поддържа в касационната жалба. Изводът е формиран на основата на проследяване на процеса по придобиване и преминаване на правото на оперативно управление и стопанисване,а впоследствие и на правото на собственост от патримониума на един правен субект към друг от момента на построяването на сградата до момента на включването й в капитала на “С”АД,като е преценено правното значение на всеки един факт с оглед действуващите към момента на осъществяването му правни норми,регламентиращи предоставяне правото на управление и стопанисване върху имота преди 1991г.,а след този момент включването му в капитала на дружество с държавно имущество по волята на надлежно оправомощения държавен орган. Правилно е прието,че предоставянето на терена за построяване на склад и извършеното през 1980г. на базата на вътрешно-ведомствено инвестиране на МЗХП за нуждите на СП”С” строителство,както и последващото включване на този склад като основно средство по баланса на предприятието сочи на предоставяне право на оперативно управление и стопанисване,което последователно е преминавало в активите на предприятие “С” и ДФ”С”,която пък през 1994г. е преобразувана в “С“ЕАД,като при преобразуването имотът е включен в капитала на това дружество по предвидения в закона ред.
Правилно е прието също така,че отразеното в протокол от 07.10.1986г. предаване на склада от ДСО”Т” на СО”Р” не поражда предвиденото в чл.94 НДИ правно действие.
Съгласно чл.94,ал.2 НДИ предаването на държавни имоти в оперативно управление от една държавна организация на друга държавна организация може да се извърши по взаимно съгласие между ръководителите на заинтересованите министерства и другите ведомства, съответно между тях и председателя на ИК на народния съвет. В случая предаването на терена,върху който се намира и процесната сграда, е било обусловено от необходимостта от изнасяне на комбинат “Р”-гр. Ямбол на нова площадка,с оглед на което следва да се приеме,че решението за предаване на терена е взето от компетентните длъжностни лица /споразумението е постигнато между министъра на производството и търговията с потребителски стоки,председателя на ИК на ЦС на НАПС и председателя на ИК на ОНС Я. /. Същото е извършено по реда на чл.96,ал.2 НДИ срещу заплащане. Поставя се обаче въпросът разполагали ли са лицата,подписали споразумението с правомощието да вземат решение за извършване на прехвърлянето и на процесната сграда,след като в предходен момент със заповед №ІІ-1370/16.05.1978г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост е наредено на ДСО”Т” да предаде безвъзмездно част от северната страна на двора на СП”С”,върху която земя е построен обекта за нуждите на “С”. Правилно съдът е приел,че фактът на предаване на терена с цел извършване на строителството за нуждите на определено предприятие /СП”С”/ и фактът,че след извършване на строителството сградата е заприходена по баланса на това предприятие, обуславят извода,че оперативното управление на новопостроената сграда е предоставено на предприятието,за чиито нужди е построено,което е отразено в АДС №704/09.04.1997г. Съгласно чл.95 НДИ новопридобитите държавни имоти се предават за управление и стопанисване на общинските народни съвети,освен ако в акта за придобиването им е постановено друго. В настоящия случай,както правилно е приел въззивният съд, заповед № ІІ-1370/16.05.1978г., строителните книжа и сметки за извършеното строителство обуславят извода,че новопостроеният обект е предаден за управление и стопанисване на СП”С” и към 1986г. сградата не е била в оперативно управление на ДСО”Текстилни влакна,поради което предаване на ДСО”Р” по реда на чл.94,ал.2 НДИ е могло да бъде извършено само за терена,но не и за сградата.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба оплакване,че представените от “Ю”АД доказателства не са обсъдени. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд в тяхната съвкупност и на основата на установената по делото фактическа обстановка правилно е приложен материалният закон като е прието,че имотът е включен по предвидения в закона ред в капитала на онова търговско дружество,което е разполагало с правото на оперативно управление и стопанисване и в чийто баланс сградата е била включена непосредствено преди 1991г.
Изводът на съда,че правото на собственост върху процесната сграда принадлежи на “С”АД е правилен. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които по смисъла на чл.218б, ал.1,буква”в” ГПК да обусловят неговата неправилност,същото е постановено при правилно приложение на материалния закон,поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила,като на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 2500лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Ямболския окръжен съд, постановено на 28.12.2007г. по гр.д. №502/2007г.
ОСЪЖДА “Ю”АД да заплати на “С”АД-гр. Ямбол сумата 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: