Р Е Ш Е Н И Е
№ 434
София, 17.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1127 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
В. Г. К. /Дучев/ от с. К.,община Т. обжалва решението на Ямболския окръжен съд,постановено на 14.01.2008г. по гр.д. №535/2007г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответниците по касационна жалба И. Г. П. и М. Г. П. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл.108 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 14.01.2008г. по гр.д. № 535/2007г. Ямболският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от В. Г. Д. срещу И. Г. П. и М. Г. П. иск за признаване право на собственост по давностно владение и наследство върху нива в м. Изгитич , землището на с. К. от 7.7 дка и производството по делото е прекратено. В частта,с която е отхвърлен предявеният от В. Г. Д. против И. Г. П. и М. Г. П. иск за предаване владението на този имот решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Прието е,че В. Г. Д. не се легитимира като собственик на имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност,макар да е установено,че е упражнявал фактическа власт върху имота от 1993г., когато правото на собственост е възстановено с решение на ПК на наследници на Г. Н. К. ,до 1999г.,тъй като не е установено в този период да е противопоставил на останалите си сънаследници намерение да владее целия имот само за себе си.
През 1999г. въз основа на искане на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа ПК Т. е постановила нови решения за възстановяване на собствеността в землището на с. К. като на основание чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ са отменени първоначално постановените решения по преписки №21/91г. и №КН 146/91г. на наследниците на Г. К. и наследниците на Г. П. ІІ и правото на собственост върху процесния имот е възстановено с план за земеразделяне на наследниците на Г. П. ІІ,след което имотът е поделен между И с договор за доброволна делба от 21.03.2002г.,въз основа на което е прието,че ответниците се легитимират като собственици на имота. На наследниците на Г. К. с план за земеразделяне е възстановена собствеността върху имот в м. Равнището,с оглед на което е прието,че от 1999г. не е установено В. Д. да е имал намерение за своене на имота,което да е било насочено срещу новите реституирани собственици И. и М. П. .
Доводите на В. Д. за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ПК Т. ,с които на основмание чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ са отменени първоначално постановените решения и са постановени нови са приети от съда за ирелевантни,тъй като планът за земеразделяне и самите решения не са били обжалвани,влезли са в сила и са породили правни последици. Прието е,че в подобна хипотеза само в административното производство съдът би могъл да осъществи контрол дали решенията са издадени от компетентен орган,в кръга на предоставените му правомощия и при спазване на материалния закон.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила/чл.188 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон / чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ, чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ,чл.79 ЗС,чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,чл.108 ЗС/.
За да достигне до извода,че не се установява да е осъществено твърдяното от предявилото иска лице придобивно основание,въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, правилно е преценил доказателственото им значение,както и правното значение за спора на установените по делото факти и обстоятелства. Правилно е прието,че фактът на упражняване на фактическа власт върху имота в периода от 1993г. до 1999г. не дава основание да се приеме,че В. Д. е придобил по давност правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ / ДВ.бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизането на тази разпоредба в сила. От 1997г. до 1999г. е изтекъл само 2-годишен период,който не е достатъчен за придобиване по давност на право на собственост върху недвижим имот по смисъла на чл.79 ЗС. Предвиденият в закона срок не е изтекъл и в периода от 1997г. до 2002г. когато върху имота е установена фактическа власт от страна на ответниците по предявения иск,поради което правилно въззивният съд е приел,че не е установено В. Д. да е придобил по давност правото на собственост върху процесния имот.
Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд,че не се установява придобиване на правото на собственост по наследство посредством възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследници на Г. К.
По реда на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ решението на ПК Т. от 1993г.,с което правото на собственост върху имота е било първоначално възстановено в стари реални граници е отменено,с което правните му последици по възстановяване на собствеността върху този имот в патримониума на наследниците на Г. К. са заличени. В рамките на дадените му с разпоредбата на чл.12,ал.6 ЗСПЗЗ правомощия министърът на земеделието,горите и аграрната реформа е инициирал производство по отмяна на вече постановените решения за възстановяване на собствеността в стари реални граници за земеделските земи в землището на с. К. и след изработване на план за земеразделяне по реда на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ ПК- Т. е постановила нови решения по всички вече подадени заявления за възстановяване на собствеността,с които правото на собственост е възстановено с план за земеразделяне.
Както правилно е приел въззивният съд,след като по предложение на министъра на земеделието,горите и аграрната реформа е изработен план за земеразделяне,който не е обжалван и е влязъл в сила,доводи за незаконосъобразност на постановените по реда на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ решения при спор между лица,на които е възстановена собствеността върху земеделски земи въз основа на този план за земеразделяне могат да бъдат обсъждани само в административно производство,но не и в исков процес,доколкото след изработването на плана за земеразделяне за цялото землище друга възможност за възстановяване на собствеността освен по реда на чл.14,ал.1,т.2 ЗСПЗЗ след отмяна на първоначално постановените решения не съществува. Запазването на реституционния ефект на постановените през 1993г. решения на ПК за възстановяване на собствеността в съществуващи/възстановими стари реални граници наред с ефекта на постановените след влизане в сила на плана за земеразделяне нови решения на ПК противоречи на основните установени в ЗСПЗЗ правила за възстановяване на собствеността на територията на едно и също землище,особено в хипотеза при която липсват изброените в чл.18а ППЗСПЗЗ топографски елементи,както и стар кадастрален план,стар комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуване на ТКЗС. Начинът,по който ще се извърши възстановяването на собствеността в съответното землище е определен с факта на изработване и обнародване на план за земеразделяне за цялото землище,въз основа на който на наследниците на Г. К. е възстановено правото на собственост за всички заявени по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ имоти и както правилно е приел въззивният съд доводи за несъобразяване на местонахождението на земи с признато право на възстановяване в стари реални граници,заснети на терена или трасирани по реда на чл.18д,ал.6 ППЗСПЗЗ могат да се навеждат до влизане в сила на плана за земеразделяне. В случая,както вече беше отбелязано нито планът за земеразделяне,нито решенията на ПК,постановени през 1999г. въз основа на този план са били обжалвани от В. Д. ,същите са влезли в сила и са породили правните си последици,а въз основа на тези решения В. Д. не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.
Изводите на въззивния съд,че предявеният иск е неоснователен по причина недоказване осъществяването на твърдяните в исковата молба придобивни основания са правилни. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които по смисъла на чл.218б, ал.1,буква”в” ГПК да обусловят неговата неправилност,същото е постановено при правилно приложение на материалния закон,поради което на основание чл.218и,ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Ямболския окръжен съд, постановено на 14.01.2008г. по гр.д. №535/2007г.
Председател:
Членове: