Р Е Ш Е Н И Е
№ 681
София, 15.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2478 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
Г. Й. З. от гр. С.,действуваща като Е. ”З” обжалва решението на Софийски градски съд,постановено на 20.12.2007г. по гр.д. №1539/2006г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от нея искове за заплащане на основание чл.45 ЗЗД на сумата 9600лв. и на сумата 3200лв.,представляваща претърпени вреди от заплащане на наем. Поддържа, че в тази част обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.
Със самостоятелна касационна жалба постановеното на 20.12.2007г. въззивно решение на СГС е обжалвано от С. Г. А. от гр. С. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е осъден да предаде на Г. Й. З. ,действуваща като ЕТ”З” владението върху гараж,находящ се в партерния етаж на жилищната сграда в гр. С.,ул.”Н”№9 /преименувана на “Л”/ и да заплати сумата 4321лв. обезщетение за ползуването на имота. Поддържа,че в тази част въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква”в” ГПК/отм./. В допълнение към касационната жалба поддържа,че е налице основание решението да бъде отменено с оглед изразените становища в производството по т.д. №274/2008г. на ВКС,ТК.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ С. Г. А. изразява становище,че подадената от Г. Й. З. ,действуваща като ЕТ”З” касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговарят на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл.108 ЗС,както и искове за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване по реда на чл.59,ал.1 ЗЗД и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди по реда на чл.45 ЗЗД.
С обжалваното решение,постановено на 20.12.2007г. по гр.д. № 1539/2006г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция ,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части,а именно в частта,с която е признато по отношение на С. Г. А.,че Г. Й. З. ,действуваща като ЕТ”З” е собственик на гараж №2, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда в гр. С., ул.”Н”№9 /преименувана на “Л”/ с площ от 33.57кв.м.,състоящ се от гаражна част и склад и е осъдил на основание чл.108 ЗС С. Г. А. да предаде владението на този имот,в частта,с която са отхвърлени предявените от Г. Й. З. , действуваща като ЕТ”З” срещу С. Г. А. иск с правно основание чл.45,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9600лв., предствляващи заплатен двоен размер на получено по предварителен договор за продажба от 07.11.2002г. капаро и за сумата 3200лв., представляваща заплатен наем на различни помещения за периода 23.11.2002г.-09.06.2005г.,както и в частта,с която С. Г. А. е осъден да заплати на Г. Й. З. ,действуваща като ЕТ”З” сумата 4321лв. обезщетение за ползуване за периода 23.11.2002г.-09.06.2005г. на основание чл.59,ал.1 ЗЗД.
Прието е,че Г. З. в качеството си на ЕТ”З” е придобила правото на собственост върху процесния гараж по силата на договор за продажба,сключен на 24.11.2000г. от Й. С. ,действуващ като ЕТ”Р”,който от своя страна е придобил собствеността след построяването на сградата въз основа на учредено в негова полза право на строеж за този обект от собствениците на дворното място,а именно Е. Г. Т. , М. Й. Д. ,Людмил А. Д. ,Верка Ц. Х. и С. Г. А.. Прието е,че С. Г. А. държи имота без правно основание,поради което следва на основание чл.108 ЗС да предаде владението на същия-между страните е бил сключен договор за заем за послужване /чл.243 ЗЗД/,който обаче е прекратен по реда на чл.249,ал.2 ЗЗД през месец ноември,2002г.
Възражението на С. Г. А. ,че сключеният на 24.11.2000г. договор за продажба е нищожен поради липса на предмет по причина,че е сключен преди съставянето на акт 14 е прието за неоснователно,тъй като към момента на сключването му сградата е завършена в груб строеж и следователно е налице самостоятелен обект, годен да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
За неоснователно е прието и възражението на С. Г. ,че процесният имот е негова собственост-по отношение на този имот правото на строеж е било учредено в полза на Й. С. ,който е придобил собствеността по реда на чл.66 ЗС. Сключеното на 04.04.1998г. между Й споразумение,с което Й. С. се е задължил да прехвърли на С. Г. правото на собственост върху гараж №2 е прието,че не е годно да прехвърли вещни права,тъй като не е сключено в предвидената в чл.18 ЗЗД нотариална форма за действителност.
Предявеният от Г. З. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9600лв.,представляващи върнато в двоен размер капаро по сключен на 07.11.2002г. предварителен договор за продажба на имота е приет за неоснователен,тъй като не е установено пряка и непосредствена причина за така претърпяната вреда да е виновното противоправно поведение на ответника С, изразяващо се в завладяването на имота.
Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването на имота за периода 23.11.2002г.-09.06.2005г. е приета за основателна,тъй като през този период Г. З. е била лишена от възможността да владее имота,респ. не е могла да извлича като негов собственик ползите от него,съизмерени с размера на средната пазарна наемна цена,която би била заплатена срещу ползуването.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188 ГПК/отм./ и чл.127 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон/чл.92 и чл.66 ЗС;чл.77 ЗС;чл.21 ЗЗД;чл.26 ЗЗД и чл.18 ЗЗД/.
Неоснователни са изложените в подадената от С. Г. касационна жалба оплаквания за неправилно приложение на чл.92 ЗС и чл.77 ЗС,както и на чл.18 ЗЗД.
Собственикът на дворното място може да се легитимира като собственик и на всички постройки върху него съгласно чл.92 ЗС, ако не е установено друго. Ако обаче в полза на едно лице по реда на чл.63 ЗС е учредено право на строеж,то придобива правото на собственост върху построеното. В случая гаражът е изграден въз основа на учредено в полза на Й. С. право на строеж,което правилно е прието,че изключва възможността собствениците на дворното място,вкл. и С. Г. ,да придобият правото на собственост върху построеното в рамките на надлежно учреденото право на строеж. Обстоятелството,че собственикът на дворното място е заплащал данъци и такси до 2004г. не представлява правно основание,което по смисъла на чл.77 ЗС може да го легитимира като собственик на построеното в тази хипотеза.
Не представлява годно основание за придобиване на вещни права върху недвижим имот и сключеният в писмена форма договор,дори същият да съдържа обещание за прехвърляне на собствеността при точно определени условия. Съгласно чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собствеността или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. В случая при сключването на споразумението между Й от 04.04.1998г. изискването за нотариална форма за действителност на сделката не е спазено,поради което правилно въззивният съд е приел,че същото не е годно да прехвърли валидно вещни права върху процесния гараж и съответно не легитимира С. Г. като собственик на този обект.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба,подадена от С. Г. оплакване,че неправилно е прието,че гаражът е представлявал годен обект на разпореждане към 24.11.2000г.
Всеки самостоятелен обект в сграда,която е изградена в груб строеж, представлява годен обект за извършване на разпоредителни сделки. В случая по делото е установено,че към 24.11.2000г. сградата е била завършена в груб строеж,поради което правилно въззивният съд е приел,че гаражът е възникнал като вещ /самостоятелно обособен недвижим имот/ и е представлявал годен обект на право на собственост,респ. годен обект на вещно-прехвърлителна сделка.
Правилно е прието,че съставянето на акт образец 14 за констатиране на факта,че сградата е изградена в груб строеж към 24.11.2000г. не представлява необходимо изискване за сключване на договор за продажба-това изискване е установено едва с разпоредбата на чл.181,ал.2 ЗУТ,който закон обаче е влязъл в сила на 31.03.2001г.,т.е. след сключването на договора за продажба. До тази дата за да се приеме,че е налице годен обект на прехвърлителна сделка е достатъчно фактически да е завършен грубият строеж /на карабина/,независимо дали това е констатирано със съответния акт на общинската администрация.
Изводът на съда,че към 24.11.2000г. сградата е завършена в груб строеж е основан на извършена по реда на чл.188 ГПК/отм./ преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност като установените по делото факти са квалифицирани правилно и правилно са преценени правните им последици.
В тежест на ответника по предявения иск е било,както правилно е приел въззивният съд,до приключване на устните състезания пред въззивния съд да ангажира доказателства,че съдържащите се в протокола за въвеждане на сградата в експлоатация факти не отговарят на действителното положение. Такива доказателства не са били своевременно ангажирани,поради което наведените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които да са обусловили неизясненост на спора от фактическа страна са неоснователни.
Съдържащите се в касационната жалба доказателствени искания не могат да бъдат уважени с оглед естеството на касационното производство и правомощията на ВКС по чл.218ж ГПК/отм./. По същите съображения не могат да бъдат взети предвид и наведените в допълнението към касационната жалба доводи,основани на непредставено до приключване на устните състезания пред въззивния съд решение на ВКС,ТК,ІІ отделение, постановено по гр.д. №274/2008г. досежно направени по гр.д. №274/2008г. изявления на трето,неучаствуващо в производството по настоящето дело лице.
Неоснователно е и наведеното в подадената от Г. З. касационна жалба оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл.45 ЗЗД и за несъобразяване с разпоредбата на чл.21,ал.2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.21,ал.1 ЗЗД очертава кръга от лица,в отношенията между които поражда действие един договор,като предвижда,че договорът поражда действие между страните,а спрямо трети лица-само в предвидените в закона случаи. Предварителният договор от 07.11.2002г.,с който Г. З. е поела задължението да прехвърли на Х. Г. К. процесния гараж има действие само между страните по него,поради което правилно въззивният съд е приел,че този договор няма действие спрямо С. Г. и отговорността му за причинени вреди по причина невъзможност да бъде сключен окончателен договор може да бъде ангажирана само при наличие на причинна връзка между негово виновно противоправно поведение и претърпените вреди,т.е. по реда на чл.45 ЗЗД като деликтна,вкл. с оглед разпоредбата на чл.21,ал.2 ЗЗД която предвижда,че трети лица,които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.
Правилно така предявената претенция е разгледана по реда на чл.45 ЗЗД,тъй като отговорността на третото за един договор лице не може да бъде ангажирана по реда на чл.79 и сл. ЗЗД дори с оглед разпоредбата на чл.21,ал.2 ЗЗД,която установява предпоставките,при наличието на които може да бъде ангажирана отговорността на третото лице,но не сочи на промяна във вида на неговата отговорност,т.е. не предвижда приложение на правилата за отговорността за неизпълнен договор и по отношение на трети за договора лица. И след като С. Г. не е знаел за сключването на предварителния договор и поведението му не е било обусловено от наличие на намерение да попречи на сключването на окончателния договор,правилно въззивният съд е приел,че не може да се приеме,че недобросъвестно,т.е.съзнателно е попречил да бъде изпълнено поетото по предварителния договор задължение,а оттам че не са налице предпоставките за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл.45 ЗЗД,тъй като не може да се приеме,че връщането на даденото по предварителния договор капаро в двоен размер представлява пряка и непосредствена последица от неговото противоправно поведение.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които по смисъла на чл.218б, ал.1,буква”в” ГПК да обусловят неговата неправилност,същото е постановено при правилно приложение на материалния закон,поради което на основание чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд,ІІ А въззивен състав, постановено на 20.12.2007г. по гр.д. №1539/2006г.
Председател:
Членове: