Р Е Ш Е Н И Е
№ 680
София, 18.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2277 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”б” ГПК/отм./.
К. А. Ч.,П. А. А. и С. Г. А. обжалват решението на Апелативен съд-Пловдив, постановено на 11.02.2008г. по гр.д. № 810/2007г. в частта,с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.45 ЗЗД. Поддържат,че в тази част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК/отм./. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това предявените от тях искове бъдат уважени.
Ответникът по касационна жалба Г. Г. Н. и третото лице-помагач “Д”АД не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК /отм./, приема следното:
Предявени са при условията на субективно съединяване искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл.45 ЗЗД в размер на 30000лв. за С. Г. А. и по 20000лв. за П. А. А. и за К. А. Ч..
С обжалваното решение,постановено на 11.02.2008г. по гр.д. №810/2007г. Апелативен съд-Пловдив,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която предявените от К. А. Ч.,П. А. А. и С. Г. А. искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Д. А. ,причинена от ПТП на 04.03.2000г. с л.а.,управляван от ответника Г. Г. Н. са отхвърлени за разликата над присъдения размер от 10000лв. до пълния предявен размер от 20000лв. за К. А. Ч. и за целия предявен размер от 20000лв. за П. А. А. и 30000лв. за С. Г. А..
Прието е,че на 04.03.2000г. при управление на собствения си лек автомобил марка “П” с ДК №СЗ 47 20 АБ ответникът Г. Г. Н. е нарушил правилата за движение и вследствие на това е причинил по непредпазливост смъртта на А. Д. А. ,съпруг на С. Г. А. и баща на П. А. А. и К. А. Ч.. Семейството на починалия било много сплотено и настъпилата смърт на А. А. причинила огромен стрес на съпругата и дъщерите му,които тежко понесли неговата загуба. Прието е, че с оглед изключително близките отношения в семейството претърпените от близките болки и страдания са значителни и са налице всички елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на увреждането,като следващите се обезщетения за претърпени неимуществени вреди,определени по справедливост,следва да възлязат на сумата 10000лв. за всяка една от ищците. Прието е обаче,че следва да бъде взето предвид обстоятелството,че с влязло в сила решение по гр.д. №300/2004г. на Пловдивския окръжен съд на основание сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на собственика /водача/ на л.а., причинил ПТП, “Д”АД е било осъдено да заплати на С. А. и П. А. поотделно по 10000лв. на всяка една от тях и така присъдените обезщетения са били изплатени, като по този начин С. А. и П. А. са възмездени за причинените им вреди от смъртта на техния съпруг и баща и не им се дължи присъждане на допълнително обезщетение извън това,което им е присъдено и изплатено от застрахователя.
В частта,с която предявеният от П. А. А. иск е отхвърлен изцяло,в частта,с която предявеният от С. Г. А. иск е отхвърлен за сумата 20000лв. и в частта,с която предявеният от К. А. Ч. иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188 ГПК/отм./ и за неправилно приложение на материалния закон /чл.45 ЗЗД,чл.52 ЗЗД и чл.84,ал.3 ЗЗД/.
Всички събрани по делото доказателства са обсъдени от въззивния съд в тяхната съвкупност,вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели. Преценени са правните последици на установените по делото факти досежно наличието на причинна връзка между деянието и претърпените вреди и правилно е прието,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Г по реда на чл.45 ЗЗД. Изводът за характера и интензивността на претърпените от К. Ч. и П. А. болки и страдания е основан както на показанията на разпитаните по делото свидетели,така и на писмените доказателства /разменената помежду им кореспонденция от периода, следващ датата на злополуката/. Всички имащи значение за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства по отношение на дъщерите на загиналия са преценени правилно с оглед изискването на чл.52 ЗЗД.
Правилен е и изводът на въззивния съд,че следва да бъде взето предвид и обстоятелството,че по предявен срещу застрахователя въз основа на сключена от водача на ПМС застраховка “гражданска отговорност” иск в полза на П. А. и С. А. е присъдено обезщетение в размер на 10000лв. на всяка една от тях както и факта,че това обезщетение е изплатено от застрахователя.
Причинилото вреди при управление на МПС лице следва да обезщети пострадалите лица. Посредством сключването на договор за застраховка “Гражданска отговорност” обаче собственикът /водачът/ на МПС прехвърля върху застрахователя задължението за изплащане на дължимото при настъпване на застрахователното събитие обезщетение,т.е. обезщетението,което застрахованият дължи на трети лица като последица от неговата гражданска отговорност спрямо тях. Целта на застраховката “Гражданска отговорност” е да бъдат изплатени от застрахователя обезщетенията за вредите,които управляващото МПС лице е причинило другиму,т.е. застрахователят дължи заплащане на обезщетение за същите вреди,за които е установено и в същия размер,за който е прието ,че такова обезщетение се дължи от причинителя на вредата. Причинителят на вредата и застрахователят следователно дължат обезщетение за едни и същи вреди, което увреденото лице може да претендира от всеки един от тях, като изплащането от страна на застрахователя на такова обезщетение, което покрива всички претърпени вреди,освобождава водача на МПС от отговорност спрямо увреденото лице.
В случая в полза на П. А. и С. А. по предявен срещу застрахователя иск е присъдено обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 10000лв. за всяка една от тях,което е получено след влизане на решението в сила,поради което правилно въззивният съд е приел,че до така присъдения размер задължението на причинителя на вредата е погасено чрез извършеното от застрахователя плащане.
Неоснователно е и оплакването за неправилно присъждане на законна лихва. В съответствие с разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД съдът е приел,че при задължение за непозволено увреждане обезщетението се дължи от момента на увреждането и е присъдил в полза на К. Ч. определената сума ведно със законната лихва,считано от 04.03.2000г.
Изводите на въззивния съд по отношение на размера на дължимото на П. А. и К. Ч. обезщетение,за неоснователността на предявения от П. А. срещу Г. Н. иск,както и за размера,за който предявеният от К. Ч. иск е основателен и следва да бъде уважен,както и че предявеният от С. А. иск е неоснователен за сумата 20000лв. са правилни и законосъобразни. При постановяване на решението в тази му част не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон. Не са налице основания за неговата отмяна по смисъла на чл.218б,ал.1,буква”в” ГПК/отм./,поради което по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
В частта,с която е прието,че присъдената в полза на С. А. по предявения срещу застрахователя иск сума в размер на 10000лв. е достатъчна за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди и че предявеният от нея иск следва да бъде отхвърлен изцяло решението на въззивния съд е отчасти неправилно.
Преценката за размера на дължимото обезщетение следва да бъде извършена от съда конкретно по отношение на всяко едно от лицата,за които е установено,че са претърпели вреди от определено деяние,в случая от причинената внезапна смърт на близък,като следва да се има предвид начина,по който всяко едно от тези лица е преживяло това събитие и последиците от настъпването му. В случая при извършената от съда преценка на значението на установените по делото факти за характера и интензитета на претърпените от С. А. болки и страдания,а оттам и за размера на дължимото обезщетение, не е взето предвид по какъв начин внезапната смърт на нейния съпруг се е отразила на душевното й състояние с оглед продължителността на брака, по време на който помежду им са се установили отношения на взаимна привързаност и разбирателство,т.е. на установена стабилност в личен план, която занапред не съществува. Не е взет предвид и продължителността на периода,през който С. А. е преживявала тежко загубата на съпруга си,като непрекъснато се е връщала към спомените си за съвместния им живот – и към м.май,2006г. продължава да разказва как са живели,за различни случки от живота им според показанията на св. К. Отчитайки значението и на тези,установени по категоричен начин факти и обстоятелства,настоящият състав приема,че дължимото на С. А. обезщетение следва да бъде определен в размер на 20000лв.,от които след приспадане на вече изплатената от “Д” АД сума в размер на 10000лв. по предявения срещу Г. Н. иск й бъде присъдена сумата 10000лв. По реда на чл.218ж,ал.1 ГПК/отм./ обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,с която предявеният от С. А. иск е отхвърлен за сумата 10000лв. и вместо това Г. Н. бъде осъден да й заплати тази сума ведно със законната лихва от 04.03.2000г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора в полза на С. А. следва да бъде присъдена и сумата 1111лв.,представляваща направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението,постановено на 11.02.2008г. по гр.д. №810/2007г. по описа на Апелативен съд-Пловдив в частта,с която предявеният от С. Г. А. против Г. Г. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 10000лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. Г. Н.,ЕГН ********** от гр. К., ул.”В”№46,вх. А,ап.18,ет.6 на основание чл.45 ЗЗД да заплати на С. Г. А.,ЕГН ********** от гр. С., кв.”К”,бл.31,вх. А,ап.28 сумата 10000лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на нейния съпруг А,настъпила на 04.03.2000г. в резултат на ПТП,причинено от Г. Г. Н. при управление на л.а. марка “П” с ДК №СЗ 4720 АБ,ведно със законната лихва от 04.03.2000г. до окончателното изплащане,както и сумата 1111лв. /хиляда сто и единадесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 11.02.2008г. по гр.д. № 810/2007г. по описа на Апелативен съд-Пловдив в частта,с която предявеният от П. А. А. против Г. Г. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен за целия предявен размер от 20000лв.,в частта,с която предявеният от К. А. Ч. против Г. Г. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 10000лв. и в частта,с която предявеният от С. Г. А. против Г. Г. Н. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата между присъдените й 10000лв. до пълния предявен размер от 30000лв.
Председател:
Членове: