Р Е Ш Е Н И Е
№ 407
София, 12.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на осми юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 891 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
ЗК”Е”-с. Вировско /в ликвидация/ обжалва решението на Окръжен съд-Враца,постановено на 08.01.2008г. по гр.д. №313/2007г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответникът по касационна жалба И. П. Г. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл.108 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 12.12.2007г. по гр.д. № 313/2007г. Окръжен съд-Враца,действувайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от ЗК”Е”-с. Вировско /в ликвидация/ против И. П. Г. иск за предаване владението на конюшня /обор/ със застроена площ от 713кв.м.,находяща се в имот №060012 по плана на с. В.,както и искането за обявяване недействителността на н.а. №22, том ІІ,н.д. №181/2005г. на нотариус И. Л. с район на действие Врачански районен съд.
Прието е,че ЗК”Е” не установява да е придобила правото на собственост върху процесния имот на твърдяното придобивно основание /придобиване чрез участие в търг/,тъй като процедурата по приключване на търга не е реализирана-не е представен писмен договор,какъвто е следвало да бъде оформен съгласно изискването на чл.16 от Наредбата за търговете във вр. с чл.18 от ЗС. Прието е,че само фактът,че кооперацията е участвувала в търга и го е спечелила не може да установи по категоричен начин правото на собственост още повече,че заприходяването на обекта не е станало по надлежния предвиден в Закона за счетоводството ред,а не е установено и наличие на изтекла 10-годишна придобивна давност в полза на ЗК”Е”.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила/чл.188 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон / чл.16 от Наредба за търговете,приета с ПМС №105 от 15.06.1992г., обн. ДВ.бр.50/1992г.; чл.43,ал.2 ППЗСПЗЗ и чл.108 ЗС/.
Изводът на въззивния съд,че ЗК”Е” не се легитимира като собственик на процесния имот,не е основан на констатации за липса на протоколи за проведен търг или липса на заприходяване на имота от страна на кооперацията,както се поддържа в касационната жалба. За да достигне до този извод съдът е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,вкл. протоколите за проведен търг и за обявяване на ЗК”Е” като спечелил търга за процесния обект участник и този факт е приет за установен по категоричен начин. Както правилно е приел въззивният съд обаче,за да бъде придобито право на собственост върху недвижим имот по реда на Наредбата за търговете, обн. ДВ.бр.50/1992г.,която намира приложение и при продажба на имущество на ликвидирани кооперации /чл.43,ал.2 ППЗСПЗЗ/, не е достатъчно само търгът да бъде спечелен и цената-платена. Необходимо е да бъде сключен договор в предвидената в чл.16 от наредбата форма за действителност на сделката,тъй като чл.18 ЗС установява задължителна форма за действителност на договорите за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот. В случая такъв договор не се установява да е бил сключен,поради което правилно съдът е приел,че фактическият състав на соченото от ЗК”Е” придобивно основание не се е осъществил.
Съгласно разпоредбата на чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,по давност или по други начини,определени в закона. За да се приеме,че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот,следва да бъде установено по категоричен начин,че е придобило това право посредством един от изброените в закона придобивни способи,а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав,следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически състав.
Сам по себе си фактът на заприходяване на едно имущество по баланса на едно юридическо лице не представлява придобивно основание по смисъла на чл.77 ЗС. Спечелването на търга и плащането на цената пък представляват само елементи от фактическия състав на предвидения в Наредбата за търговете /обн. ДВ.бр.50/1992г./ придобивен способ. И след като в случая не се установява осъществяването на соченото от ищеца придобивно основание по причина,че след провеждането на търга не е сключен писмен договор съгласно изискванията на чл.16 от Наредбата за търговете,нито е установено придобиване на имота посредством друг придобивен способ,правилно съдът е приел,че предявеният иск е неоснователен.
Обстоятелството придобил ли е ответникът правото на собственост върху имота в случая е ирелевантно,тъй като наличието,респ. липсата на основание,на което ответникът разполага с правото да упражнява фактическата власт върху имота,предмет на ревандикация, има значение за изхода на спора само ако предявилото иска лице е установило придобиване правото на собственост върху същия имот.
Ирелевантно е и обстоятелството дали процесният имот е част от сграда или самостоятелен обект,който съществува наред с друга стопанска сграда,тъй като ЗК”Е” не установява да е придобила в предвидената от закона форма за действителност правото на собственост върху обекта.
Изводите на въззивния съд,че предявеният иск е неоснователен по причина недоказване осъществяването на твърдяното в исковата молба придобивно основание,респ. придобиване правото на собственост от страна на кооперацията на друго правно основание, са правилни. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които по смисъла на чл.218б, ал.1,буква”в” ГПК да обусловят неговата неправилност,същото е постановено при правилно приложение на материалния закон,поради което на основание чл.218и,ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд-Враца, постановено на 08.01.2008г. по гр.д. №313/2007г.
Председател:
Членове: