О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
гр. София, 15.07.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 281 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 2.12.2009 год. по гр. д. № 2024/2009 год. Пловдивския окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отмяна на първоначалното му решение от ВКС по гр. д. № 544/2008 год., е отменил първоинстанционното решение от 6.06.2007 год. по гр. д. № 3610/2006 год. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявения от „С” Е. /в ликвидация/, гр. П. против М. М. К. и А. П. К. иск по чл. 108 ЗС – за собствеността и владението върху апартамент № 5/9 във вх. „А”, ет. 2, бл. 1589, ул. „П” № 99, кв. „В” в гр. П. и вместо това е уважил иска и отменил нотариалния акт на ответниците К с № 10/2004 год.
Въззивното решение се обжалва от ответниците М, чрез пълномощника им адв. М. П. , с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат оплаквания за неправилност поради наличието на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му и вместо това ревандикационният иск бъде отхвърлен. Касаторите претендират заплащане на направените пред всички инстанции съдебни разноски.
В съдържащото се в самата жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с оглед позоваването на касаторите на противоречива съдебна практика по идентични казуси по въпросите относно настъпване на правните последици за придобиване на собствеността в резултат на давностно владение в необходимия законов срок и активната материалноправна легитимация на дружеството, ищец в производството. Твърденията им са за това, че въпросът за придобивната давност, обусловил направените изводи на съда за неоснователност на възражението им, е решаван противоречиво от съдилищата, с оглед образуваните други идентични дела с предмет апартаменти в същата сграда. Представят влезли в сила решения на Пловдивския районен съд по гр. д. № 3608/2006 год. и решение № 594 от 4.12.2009 год. по гр. д. № 3139/2008 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, като за останалите представени решения няма данни да са влезли в сила.
Ищцовото дружество „С” Е. , /в ликвидация/ оспорва редовността на касационната жалба, наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, респ. основателността на жалбата по изложените в писмения му отговор съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните, намира, че настоящето производство е допустимо, както и са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за този извод са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което е уважил предявения иск по чл. 108 ЗС против ответниците К, въззивният съд приел, че е установено притежаваното от дружеството право на собственост върху апартамента, а поддържаното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от момента на предаване на владението му- 8.07.92 год., е неоснователно,. Приел, че същите не са осъществявали владение спрямо дружеството, собственик на имота с оглед сключения от тях договор през 1992 год. с ЕФ „Д” , а и наличието на издадена от дружеството настанителна заповед от 23.01.95 год. за спорния апартамент опровергава тезата им. Констативният нотариален акт, с който ответниците са се снабдили през 2004 год. не ги легитимира за собственици на поддържаното придобивно основание, поради което и съдът приел, че същите са намират без основание в апартамента, собственост на ищцовото дружество.
Произнасянето по въпроса за материалната легитимация на дружеството е релавантен за изхода на спора, но по него касаторите не обосновават наличието на останалите предпоставки за наличие на основания за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По втория поставен от тях в жалбата им правен въпрос за придобивната давност, той също е обусловил решаващия извод на съда, тъй като е прието за неоснователно възражението им, като видно от представените влезли в сила решения на ВКС по гр. д. № 3139/2008 год. и на Пловдивския районен съд по гр. д. № № 3608/2006 год. той е решен по противоречив начин. Казусите по делата са идентични с оглед предмета им, като в представеното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че намерението за владение на апартамента въз основа на предварителния договор от 1992 год. с ЕФ „Д” не е било необходимо да се доказва от страна на ответниците, както и че издадената от дружеството настанителна заповед от 1995 год. е правно ирелевантна, доколкото не е установено същата да е доведена до знанието на ответниците, и въз основа на нея да са възникнали облигационни отношения между страните. Поради установените факти, че до снабдяването с констативния нотариален акт е налице владение в необходимия десетгодишен срок, съставът на ВКС е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и собствеността е придобита по давност преди предявяване на иска от дружеството. В обжалваното въззивно решение е прието обратното разрешение, поради което и само на това основание – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се допусне обжалваното въззивно решение до касационно разглеждане на делото, водим от което, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 2.12.2009 год. по гр. д. № 2024/2009 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, по подадената от М. М. К. и А. П. К. , чрез а. М. П. , касационна жалба против него.
УКАЗВА на касаторите М. М. К. и А. П. К. да заплатят в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 290 лв. /двеста и деветдесет лева/ и представят вносния документ в същия срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание, за което страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: