О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София, 21.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1476 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 14.07.2009 год. по гр. д. № 559/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 2.11.2006 год. по гр. д. № 9571/2005 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. Т. Ц. от гр. С. против С. К. М. от същия град и. за предаване собствеността и владението върху недвижим имот, представляващ апартамент № 2* ет., вх. „А” в жилищна сграда на ул. „В” № 52 в гр. С., с площ от около 40 кв. м., при описаните съседи, заедно с таванско помещение от 10 кв. м. и зимнично помещение от 11 кв. м., при описаните съседи, заедно с 24/1863 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, представляващо УПИ * в кв. 35 по плана на гр. С., м. „Г” и за заплащане на сумата от 600 лв., на основание чл. 59 ЗЗД.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Т. Т. Ц., чрез пълномощника му адв. Ив. Ц. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявените искове бъдат уважени, с присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.
В съдържащото се в самата жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по релевантните за извода на съда за легитимацията на ответника като собственик на имота на основание придобивна давност въпроси – относно периода на упражняване на фактическата власт, определяне на началния му момент, демонстриране на намерението за своене спрямо действителния собственик, качеството на владелец или държател на имота съобразно установените по делото факти, въззивният съд се е произнесъл в противоречие на представените към изложението решения № 59 от 12.05.2004 год. по гр. д. № 500/2003 год. на І г. о. на ВКС, № 1* от 3.06.96 год. по гр. д. № 2657/95 год. на ВС, ІV г. о. и № 649 от 1.07.93 год. по гр. д. № 477/92 год. на І г. о. на ВС. В противоречие със съдебната практика е и произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос, касаещ позоваването на ответника на придобивната давност в хода на настоящето производство, без да са налице данни да се е позовал на такава след изтичането на давностния срок чрез предявяване на иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, при установените по делото факти, че праводателката на ищеца се легитимира с акт за собственост, вкл. такъв на нейната наследодателка. В тази връзка касаторът се позавава на решение № 404 от 16.06.95 год. по гр. д. № 1904/94 год. на ІV г. о. на ВС, в което е прието, че изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване на изтичането на давността чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. Представено е и решение № 2* от 31.12.66 год. по гр. д. № 1962/66 год. на І г. о. на ВС, с което касаторът обосновава противоречиво произнасяне в обжалваното решение и по въпроса за невъзможност да се погаси правото на собственост на праводателката на ищеца по давност, поради неупражняването му.
Касаторът обосновава и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съображения за значимостта на поставените от него въпроси за приложението на закона.
Ответникът С. М. , чрез пълномощника му адв. Кр. Т. оспорва наличието на основанията за допускане на касацията, респ. поддържа неоснователността й.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете за собственост и за заплащане на обезщетение за ползуване са отхвърлени, въззивният съд приел, че ищецът не се легитимира като собственик на апартамента, в който живее ответникът С. М. , тъй като праводателката му В. Р. не е била собственик към момента на снабдяването й с констативния нотариален акт през 2004 год., поради което и не е могла да му прехвърли права с договора за покупко –продажба от 2005 год. Тъй като жилището не е било държавна или общинска собственост, не е имало пречки то да бъде придобито по давност, поради което и към 2004 год. правото на В. Р. е било погасено, тъй като ответникът го е придобил на основание придобивна давност вследствие владението му в периода от 1990 год. /след отмяната на чл. 29 ЗС/ до 2000 год.становено е от свидетелските показания, че за този период ответникът необезпокоявано, явно и спокойно е упражнявал владение върху имота, заплащал всички разходи по него, не е плащал наем на никого и е било налице намерението му да държи имота като свой, поради което и е придобил собствеността му и това придобивно основание успешно се противопоставя на предявения от ищеца иск за собственост.
Следователно, позоваването на ответника на давността като придобивен способ, и изводът на въззивния съд за основателност на възражението му против предявения иск по чл. 108 ЗС с изтичането на десетгодишния период на владение от 1990 год. до 2000 год., без представяне на титул за собственост на ответника на това придобивно основание, са обусловили и решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска за собственост, предявен против него. По поставените от касатора въпроси, свързани с демонстриране на владелеца на поведение на пълноправен собственик на имота по отношение на действителния собственик, както и липсата на позоваване на давността спрямо последния, се констатира противоречиво произнасяне в представените от касатора решения: в решение № 59 по гр. д. № 500/2003 год. на І г. о. на ВКС е прието, че само доколкото всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец, в рамката на едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, правоизключващото му възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено. И още – липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността, което съотнесено към настоящия казус означава установяване на елементите на фактическия състав на придобивната давност спрямо действителния собственик на имота. В представеното от касатора решение № 404 по гр. д. № 1904/94 год. на ВС, ІV г. о. е прието, че изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване от него на изтичането й чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка въз основа на давностно владение. Съдът е приел, че към 2000 год. ответникът е придобил правото на собственост по давност с факта на изтичане на необходимия десетгодишен срок, поради което и праводателката на ищеца не е притежавала право на собственост върху имота към 2004 год., когато се е снабдила с констативния нотариален акт, респ. не е могла да го прехвърли на ищеца, сега касатор. Приел, че притежаваното от нея право е погасено с придобиването му от ответника, без да е установено позоваване на давността от последния, вкл. и липсата на титул за това, и е зачел релевираното възражение срещу иска, при данните по делото за принадлежността на правото на собственост в лицето на наследодателката на В. Р. Произнасянето по горните въпроси, вкл. и дали позоваващият се на оригинерно придобиване на собствеността ответник по иск по чл. 108 ЗС може успешно да противопостави това си възражение спрямо последващ приобретател на имота, без да се легитимира с документ за собственост на твърдяното придобивно основание, бележат противоречиво разрешение в обжалваното решение в сравнение с представената от касатора към жалбата му съдебна практика, включваща решения по конкретни спорове и поради което обосноваваща приложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не това поддържано от касатора по т. 1. Затова и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.07.2009 год. по гр. д. № 559/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Т. Т. Ц., чрез пълномощника му адв. Ив. Ц. , касационна жалба против него.
Указва на Т. Т. Ц. да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 65 лв., след внасяне на която делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание, за което страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: