О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. София, 26.09.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2570 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. К., приподписана от адв. П. Т., против определение № 1085 от 17.10.2016 год., постановено по в. ч. гр. д. № 783/2016 год. на Окръжен съд – Плевен. С него е потвърдено определение № 174 от 30.08.2016 год. по гр. д. № 141/2016 год. на РС-Никопол, с което е прекратено производството по предявения от Е. И. К. срещу И. Е. Г. и Г. Е. Г. иск по чл. 76 ЗС за защита на владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], област – [населено място], представляващ дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня.
С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Частният жалбоподател счита, че искът е предявен в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл. 76 ЗС, поради което исковата претенция следва да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения:
В разглежданата хипотеза въззивното определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая производството по предявения иск с правно основание чл. 76 ЗС е двуинстанционно. По аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК въззивните решения по искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС подлежат на касационно обжалване в зависимост от цената на иска, тъй като с тях се защитава владението като фактическо състояние, а не правото на собственост или друго вещно право. Размерът на цената на иска по чл. 76 ЗС съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК е една четвърт от размера по т. 2, т. е. от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. Видно от приложеното по делото удостоверение данъчната оценка на процесния имот е в размер на 7 457, 30 лева, поради което цената на предявения иск е 1 864, 32 лв. / 1/4 от нея/, т. е. под минимума от 5 000 лева по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
С оглед горните съображения за приложението на чл. 274, ал. 4, във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не следва да се излагат съображения относно поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулирания в изложението му въпрос.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Е. И. К. от [населено място] против определение № 1085 от 17.10.2016 год., постановено по в. ч. гр. д. № 783/2016 год. на Окръжен съд – Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2570/2017 год. на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: