О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
[населено място], 13.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Николова
ч. гр. дело № 4612 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. П., приподписана от адвокат Г. Ц. от АК-М., срещу определение от 16.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 146/2016 г. на Окръжен съд – Монтана. С него е потвърдено определение от 29.03.2016 г. по гр.д. № 2733/2004 г. на Районен съд-Монтана, с което е оставена без разглеждане подадена от И. Д. П. молба вх. № 1171 от 30.06.2015 г. за възстановяване срока за обжалване на постановеното на основание чл. 119, ал. 2 ГПК(отм.) определение, с което е прекратено производството по гр. д. №2733/2004 г. по описа на Районен съд – Монтана.
С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
В изложение към частната касационна жалба искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с въпроса – процесуално легитимиран ли е наследникът да поиска възобновяване на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. П. Д., чрез адвокат Л. Г. от АК – М., с който възразява, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендира разноски за адвокатско възнаграждение по подадения отговор.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу въззивно определение, подлежащо на касационна проверка съобразно критерия на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима.
След преценка на данните по делото, настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
С обжалваното въззивно определение е прието, че производството по гр. д. № 2733/2004 г. на Районен съд-Монтана по предявения от К. Д. Д. против В. П. Д. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е прекратено с влязлото в сила определение от 14.01.2005 г., съобщено по реда на чл. 52, ал. 2 ГПК (отм.) на 21.07.2005 г., поради заявен от ищцата отказ от иск. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения относно недопустимостта на подадената от наследника на ищцата – И. Д. П. молба за възстановяване срока за обжалване на постановеното по делото прекратително определение, като с решаващите си мотиви е приела, че не е налице процесуално правоприемство между К. Д. Д. и И. Д. П., с оглед датата на смъртта на ищцата – 24.04.2007 г. и датата, на която е връчено определението по чл. 119 ГПК(отм.). Направен е краен извод, че правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на И. Д. П. от 30.06.2015 г., тъй като последната се явява недопустима, като подадена от лице, което не е страна по делото.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос е твърде общ и в този смисъл се явява неотносим за изхода на дело. По същество въззивната инстанция е приела, че подадената молба по чл. 64, ал. 2 ГПК е недопустима, с оглед липсата на процесуално правоотношение между наследодателя и съда, по което наследникът би могъл да бъде конституиран като страна. Настоящият състав намира, че именно тези изводи на съда са решаващи за изхода на делото, доколкото искането по чл. 64, ал. 2 ГПК би могло да бъде заявено в рамките на предвидения законов срок. Макар въззивният съд да не е посочил изрично, по същество е приел, че след като срокът по чл. 64, ал. 3 ГПК, респ. чл. 37, ал. 2 ГПК(отм.) е изтекъл приживе за наследодателя, неговият правоприемник не е легитимиран да поиска възстановяване на срока за обжалване на поставеното определение по чл. 119 ГПК(отм.). Горното следва от извършената преценка досежно датите на постановяне на определението за прекратяване на делото, връчването му на страната и датата на откриване на наследството. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е налице общата представка за допускане на касационно обжалване – въпрос от значение за изхода на делото, обусловил или подготвил решаващите изводи на съда.
При този изход на настоящото производство в полза на ответната страна следва да се присъдят поисканите разноски за адвокатско възнаграждение по подадения отговор на частната касационна жалба в размер на 50 (петдесет) лева. Последните се доказват с приложения договор за правна защита и съдействие №0069883, с който е договорено възнаграждение за отговор на основанията за допускане на касационно обжалване.
С оглед на горните съображения ВКС, състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба на И. Д. П. от [населено място] срещу определението от 16.05.2016 г. по в. ч. гр. д № 146/2016 г. на Окръжен съд, [населено място].
ОСЪЖДА И. Д. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на В. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], област М., [улица] направените разноски за адвокатско възнаграждение по подадения отговор на частна касационна жалба в размер на 50 (петдесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: