3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 30.01.2013 година
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Сн. Николова гр. д. № 47 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по повдигнат от Районен съд – [населено място] с определението му от 21.11.2012 год. по гр. д. № 1611/2012 год. спор за подсъдност с Административен съд, [населено място] относно компетентния да се произнесе съд по жалбата на К. С. Д. и С. С. В. от [населено място] против решение № 285 от 22.08.2012 год. на Общинския съвет – [населено място]. С него е потвърдено предходното решение на Общинския съвет [населено място] с № 266 от 25.07.2012 год. за отказ да се предостави на Общинска служба „Земеделие” /ОбСЗ/, [населено място] за възстановяване на собственост на наследниците на К. Д. Р. имот № … в землището на [населено място], м. „Бански път” с площ 4.180 дка.
По жалбата е образувано производство по адм. д. № 745/2012 год. пред Административен съд, [населено място], който с определение от 9.11.2012 год. го е прекратил и изпратил делото по подсъдност на Районен съд, [населено място]. Съображенията за този извод са, че и жалбата против предходното решение № 266 от 25.07.2012 год. на Общинския съвет, [населено място] е изпратена по подсъдност на районния съд.
С цитираното определение по образуваното гр. д. № 1611/2012 год. Районният съд, [населено място] е повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния да разгледа жалбата съд, като е счел, че оспореното решение на Общинския съвет не е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ, поради което и не попада в приложението на параграф 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ бр. 39/2011 год./, предвиждащ обжалването на такива актове пред районния съд по местонахождение на имота и по реда на АПК. Мотивирал е извода си с чл. 21, ал. 5 АПК, съгласно който не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Решението на ОбС, [населено място] представлява волеизявление на административен орган, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт на общинската служба по земеделие относно обезщетяване на собственици на невъзстановен имот с имот от общинския поземлен фонд, съгласно парагаф 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 62/2010 год./.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа жалбата против решението на ОбС, [населено място], съединено и с оспорване на Областния управител на област Б. по негова заповед № ОА-АК-443 от 9.08.2012 год., е Административният съд, [населено място], поради следното:
Основанието за издаване на решение на Общинския съвет е параграф 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ бр. 62/2010 год., предвиждащ общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от предвидените в т. т. 1-3 условия. В случая е приложима т. 1 с оглед издаденото от ОбСЗ решение за признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на наследниците на Кр. Д. – Р 01А/0 от 3.02.2011 год. и искане на ОбСЗ до Общинския съвет в тази насока, с оглед осъществяване на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ – постановяване на решение за възстановяване на собствеността, придружено със скица на имота, което има конститутивен характер, поради което и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Следователно, последното е предпоставено от решението на Общинския съвет, което представлява част от тази процедура по издаване на решение за възстановяване на собствеността, видно и от чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Като такова то не е индивидуален административен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 5 АПК и за обжалването му не е приложима разпоредбата на параграф 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ бр. 39/2011 год./ относно компетентността на районния съд.
Поради това и настоящият състав споделя изложените в определението на районния съд съображения.
Подсъдността на делото пред административния съд по подадената жалба от К. Д. и С. В. произтича допълнително и от наличието на оспорването на Областния управител на предходното решение на Общинския съвет със същото съдържание. Съгласно чл. 45 ЗМСМА компетентен да разгледа оспорването на Областния управител е административния съд, независимо по какъв повод са взети решенията на Общинския съвет. Този ред е специален, съобразен с чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 140 от Конституцията на Република България във връзка с правомощията на областния управител за защита на законността при използване на общинската собственост, включваща и общинския поземлен фонд. Редът по чл. 45 ЗМСМА не се дерогира от реда за обжалване на индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им по параграф 19 ПЗР на ЗИД на АПК.
Поради изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалбата на К. С. Д. и С. С. В. от [населено място] против решение № 285 от 22.08.2012 год. на Общинския съвет, [населено място], заедно с оспорването на Областния управител на област Б. против предходното решение № 266 от 25.07.2012 год. /потвърдено с горното/ за отказ да се предостави на ОбСЗ, [населено място] за възстановяване на собственост на наследниците на К. Д. Р. имот № … в землището на [населено място], м. „Бански път”, с площ 4.180 дка, е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, [населено място], на който делото да се изпрати за разглеждане.
Препис от настоящето определение да се изпрати на Районен съд, [населено място] за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: