О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр.София, 14.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N 2593 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.02.2008г. по гр.д. № 859 / 2005г., с което Софийски градски съд, като е оставил в сила решение от 29.06.2004г. по гр.д. №9356/1997г. на Софийски районен съд, е осъдил И. П. В. и М. К. В. да предадат на „А” ООД да предаде владението на офис и гараж, на ул.”А” 26 в гр. С. на основание чл.108 ЗС.
Жалбоподателите И. П. В. и М. К. В. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Молят да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 29.06.2004г. по гр.д. №9356/1997г. Софийски районен съд е уважил иск по чл.108 ЗС като е осъдил И. П. В. и М. К. В. да предадат владението на офис и гараж, на ул.”А” 26 в гр. С. и е отхвърлил иска с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 10 000 неденоминирани лева. Прието е в решението, че „А” ООД и „Т”СД са сключили предварителен договор за имота, предмет на иска, като исковата молба за обявяване на същия за окончателен, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е била вписана на 30.06.1993г. и с решение 17.07.1995г. по гр.д. №2640/1993г. Софийски ГС е обявил за окончателен договора по отношение на “Т” ООД -правоприемнит на „Т”СД. При тези данни с решението си от 29.06.2004г. по гр.д. №9356/1997г. Софийски районен съд е уважил иск по чл.108 ЗС предявен от „А” ООД срещу жалбоподателите И. П. и М. К. , като е приел, че последните го владеят без основание. Съдът е изложил съображения, че същите са закупили имота на 21.06.1995г. с н.акт № 44/1995г на нотариус при Софийски РС, но тяхната сделка е непротивопоставима на „А” ООД, който е бил вписал и възбрана върху имота на основание чл.309 ГПК/отм./, като обезпечение по бъдещ иск, а именно този по чл.19, ал.3 ЗЗД, като последният е бил предявен в посочения от съда срок, с вписване и на исковата молба.
С обжалваното решение въззивният е оставил в сила постановеното от районния съд решение по иска с правно основание чл.108 ЗС. Изложил е съображения, че вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и вписаната възбрана са начин да се даде гласност на подлежащите на вписване актове и по този начин да се даде и защита на приобретателя. Приел е, че вписването прави придобивния акт противопоставим на всяко трето лице, вписало или придобило вещно право след вписания придобивен акт на първия приобретател.
В приложение към касационната си жалба жалбоподателите И. П. В. и М. К. В. поддържат, че с решението е дадено разрешение на съществен материално правен въпрос, касаещ характера на вписването и неговите последици, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос, но то е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която характеризира вписването като юридически акт с гражданскоправно действие – чл. 1 от Правилника за вписванията, чиято цел е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове и по този начин да се даде и защита на приобретателя. В практиката на ВКС е залегнало разбирането, че вписването прави придобивния акт противопоставим на всяко трето лице, вписало или придобило вещно право след вписания придобивен акт на първия приобретател. Ако вещното право е прехвърлено няколко пъти, меродавен е редът на вписването на първото прехвърляне. Правото принадлежи на този, който е извършил вписване преди другите и затова вписаните актове могат да се противопоставят на трети лица. В този смисъл е постановил своето решение и въззивния съд, поради което не е налице визираното в жалбата основание за допускане на касационното обжалване-чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и другото посочено в жалбата основание за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото –чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение правния характер на вписването не е налице промяна и в правната система и правните възгледи. Теорията същи приема, че няма значение добросъвестността на този, който е вписал пръв своя акт и що се отнася до правното действие на вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то щом такова е налице трети лица, които след вписването са придобили вещни права или наложат възбрана на недвижимия имот, не могат да противопоставят тези свои права на ищеца по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД – чл. 114, т. „б“, и „в“ ЗС.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 11.02.2008г. по гр.д. № 859 / 2005г. на Софийски градски съд по жалба на И. П. В. и М. К. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: