О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 442
София, 17.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5346/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма] в ликвидация срещу решение № 96 от 06.06.2016 г. по гр. д. № 225/2016 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2125 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 2267/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което касаторът е осъден да предаде на основание чл. 108 ЗС на [фирма], [населено място] владението върху 11 126 линейни метра железопътни релси и стрелки, намиращи се на територията на [фирма] на производствената му площадка в индустриалната зона на [населено място], индивидуализирани в протокол от 03.05.2010 г., който е неразделна част от договор за покупко-продажба с рег. № 2003 от 07.09.2010 г. на нот. № 266, с район на действие Д., правото на собственост за които е установено с влязло в сила решение от 18.06.2014 г. по гр. д. № 7213/2013 г. на ВКС, І г. о. В изложението към касационната жалба се иска допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се, взе предвид следното:
За да уважи предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора ревандикационен иск за предаване владението върху 11 126 линейни метра железопътни релси и стрелки, намиращи се на територията на [фирма] (в ликвидация) на производствената му площадка в индустриалната зона на [населено място], съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е собственик на вещите, което право е установил с представения договор за покупко-продажба от 07.09.2010 г. Позовал се е и на формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение от 18.06.2014 г. по гр. д. № 7213/2013 г. на ВКС, І г. о., с което предявения от ищеца срещу ответника Полимери АД ревандикационен иск е бил уважен само в установителната му част, с което е разрешен въпросът за собственост върху вещите. Искът в осъдителната му част е бил отхвърлен поради това, че ищецът не е бил изпълнил изискването, установено в чл. 14 от Наредбата за категоризация на железопътните линии в България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии (наричана по-долу Наредбата), да съгласува решението за закриване на линията с министъра на транспорта и да уведоми за това и министъра на икономиката и енергетиката.
Пред първата инстанция е представено писмо изх. № 32-01-1020/03.11.2014 г. на министъра на транспорта, с което той уведомява [фирма], че „съгласува предстоящото закриване на участъка от железопътна линия от ІІІ категория, намиращ се на територията на производствена площадка на [фирма], [населено място], но за закриването е необходимо да бъде уведомен и министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Представено е и писмо изх. № 26-Т-481 от 06-0102015 г., издадено от министъра на икономиката и адресирано до ищеца по иска, с което го уведомяват, че министърът е получил молбата му, с която на основание чл. 14, ал. 2 от Наредбата е уведомен за предстоящото закриване на „11128 линейни метра железопътни релси и стрелки, собственост на [фирма], намиращи се на производствена площадка на касатора.
Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен, тъй като ищецът е доказал както, че е носител на правото на собственост, така и наличието на съответните разрешения (съгласувания) с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с министъра на икономиката на РБ. Не се спори между страните, че ответникът по иска е във владение на вещите. То му е било отнето след като въз основа на невлязло в сила решение на Варненски апелативен, постановено по предявен преди този ревандикационен иск, собственикът на вещите се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително производство. По изпълнителното дело е извършен въвод във владение и съставен протокол, с който вещите са били предадени за отговорно пазене на ответника по иска и длъжник по изпълнението [фирма]. След като с решение на ВКС, е отменено въззивното решение в частта, с която ответникът е осъден да предаде владение и в тази част искът е отхвърлен, [фирма] е установило отново фактическа власт върху вещите.
От така приетите за установени факти първоинстанционният съд е формирал извод за основателност на ревандикационния иск.
Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства. Обсъдил е и това, че след като касаторът е уведомил областния управител за затрудненията, които ще последват в случай на демонтиране на бившата ведомствена железопътната линия, продадена на ищеца, поради невъзможността съхранявания на неговата територия опасен отпадък – триетилетан, да бъде изведен от страната за неутрализиране, тъй като най-добрата логистична възможност за това е използването на железопътен транспорт, със заповед на министъра на МОСВ № РД-402 от 24.04.2013 г., за отговорен извеждането на отпадъка е определен областния управител на област В..
От така установените факти е формирал извод, че наличието на опасен отпадък на територията на касатора не съставлява пречка за уважаване на ревандикационния иск за предаване на железопътните линии и стрелки, съставляващи елементи от железопътната линия от трета категория.
Изводът е направен при правилно прилагане на закона. Ревандикационния иск е средство за защита на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Уважаването на ревандикационния иск предпоставя доказването от страна на ищеца, че е носител на правото на собственост върху вещите, предаването на които иска, както и това че те се държат от ответника без основание. Ответникът по иска не оспорва легитимацията на ищеца. Тя е установена с писмени доказателства по делото. По спора между страните за принадлежността на правото на собственост върху вещите, предмет на иска е формирана сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение. Не се оспорва от ответника и факта на упражняване на фактическа власт върху предмета на иска.
При така установените факти въззивният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.
Допускането на касационна проверка предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос с такова значение. Искането за допускане касационна проверка е мотивирано с твърдението, че на територията на ответника се съхранява опасен отпадък – трихлоретан, извеждането на който от територията на страната с цел утилизиране, може да се извърши само с композиция от ж. п. цистерни, които ще се превозят по железопътната инфраструктура, част от която е ведомствения релсов път, чиито елементите са собственост на ищеца.
Въпросът не е обусловил решаващите изводи на съда, с които е уважен ревандикационния иск, поради което не може да бъде определен като общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка. Ако обществения интерес налага отсрочване на изпълнението, такова може да се постигне по административен ред или в производството по изпълнение на решението. Липсата на предпоставка за селектиране на въззивното решение за допускане до касационна проверка е основание такава да не се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 06.06.2016 г. по гр. д. № 225/2016 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: