О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 25.07.2017 година
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в петчленен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Сн. Николова гр. д. № 36-А по описа за 2017 година на Върховния касационен съд, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, образувано по повдигнат от Районен съд – [населено място] с определението му от 22.06.2017 год. по гр. д. № 7656/2017 год. спор за подсъдност с Административен съд – Варна относно компетентността за произнасяне по жалбата на П. Д. Г. срещу заповед № 1275 от 4.05.2017 год. на кмета на [община], с която е постановен отказ за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. ал. 4-6 ППЗСПЗЗ.
Образуваното по подадената до Административния съд-В. жалба срещу заповедта на кмета производство по адм. д. № 1346/2017 год. е прекратено с определение № 1494 от 5.06.2017 год. и делото е изпратено по подсъдност на районния съд. Административният съд приел, че обжалваната заповед на кмета е част от процедурата по възстановяване на собствеността по чл. 11 ЗСПЗЗ, поради което и компетентен да се произнесе е районният съд, на основание параграф 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК, предвиждащ обжалване пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК на индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на издадените от министъра на земеделието, храните и горите.
С цитираното определение по образуваното гр. д. № 7656/2017 год. Районният съд, [населено място] е повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния да се произнесе по подадената жалба съд, като е счел, че обжалваният отказ не е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което е извън обсега на предвиденото в параграф 19 ПЗР на ЗИД на АПК. Издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. ал. 4-5 ППЗСПЗЗ е извършване на административна услуга по смисъла на параграф 1, т. 2 ДР на ЗА, като съгласно параграф 8 ПЗР на АПК редът за тяхното извършване и обжалване е този, предвиден за индивидуалните административни актове, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Последното не е налице, тъй като искането на молителя за издаване на удостоверението и скицата не е свързано с осъществяване на елемент от фактически състав по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, а за индивидуализация на имота по действащ план. Отказът да се извърши исканата административна услуга не попада в приложението на 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ бр. 39/2011 год./, а подлежи на обжалване по реда, предвиден за индивидуалните административни актове пред административния съд.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа подадената жалба срещу заповедта на кмета е Административният съд – В., поради следното:
Основанието на постановения от кмета отказ е липсата на данни за подадено заявление по чл. 11 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имот в границите на урбанизираната територия, част от която процедура е издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Трайната практика на смесените състави на ВКС и ВАС при разрешаване на спора кой е компетентният съд да се произнесе по жалба срещу такъв отказ приема, че издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ представлява административна услуга по смисъла на параграф 1, т. 2 ЗА, като съгласно параграф 8 ПЗР на АПК редът за тяхното извършване и обжалване е този, предвиден за индивидуалните административни актове, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Изключението за предвидено „друго” не е налице с оглед подаденото от молителя искане за издаване на удостоверение и скица, което не е свързано с възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ /кметът не е компетентният орган/, а за неговата индивидуализация по действащ план. С оглед на това и обжалваният акт не попада в категорията актове, за които разпоредбата на параграф 19 ЗИД на АПК /Д. в. бр. 39/20.05.2011 год., изм. бр. 58/2017 год./ предвижда обжалваемост пред районния съд само на индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, съответно отказите за издаване на такива. Приложението й е изключено по отношение на жалби против отказ да се извърши искана административна услуга, тъй като същият не е издаден от административен орган, разполагащ с материална властническа компетентност да се произнася по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
В този смисъл съображенията на Варненския районен съд се споделят от настоящият петчленен състав, същите кореспондират с постановената по въпроса съдебна практика, цитирана в определението му, а и с посочената такава например в Определение № 32 от 28.10.2016 год. по гр. д. № 21/2016 год. на петчленен състав на ВКС и ВАС.
Поради тези съображения настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на П. Д. Г. срещу заповед № 1275 от 4.05.2017 год. на кмета на [община], с която е постановен отказ за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. ал. 4-6 ППЗСПЗЗ, е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., на който делото да се изпрати за разглеждане.
Препис от настоящето определение да се изпрати на Районен съд, [населено място] за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.