О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1185
[населено място], 21.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1066 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Д. Д., обжалва в срок въззивното решение от 28.04.2011 год. по гр. д. № 2632/2004 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 4972/2003 год., поправено с решение от 18.05.2007 год. по гр. д. № 3939/2006 год. на СГС, в частта, в която е признато по отношение на касатора, че Б. Г. В. е собственик на 1/3 ид. ч. от имот пл. № *, за който заедно с имот пл. № * е отреден парцел * в кв. * по плана на [населено място], м. „Г.-Г-6-ІІ ч.”, м. „Б.”, на адрес [улица] [населено място].
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК. Иска неговото обезсилване поради липса на правен интерес за предявяване на установителния иск на ищцата против дружеството, като производството по делото бъде прекратено или върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав, евентуално решението да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира и направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта във въззивното производство да се премине от осъдителен в установителен иск в противоречие на т. 9 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, както и на т. 19 от същото по отношение на необходимостта от мотивиране на съдебния акт. По въпроса за косвения съдебен контрол за законосъобразност на административен акт в гражданския спор касаторът се позовава на решение на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 5710/2005 год. с оглед спецификата на поправена фактическа грешка в предходен административен акт, което според касатора обуславя нищожността му.
Извън горното, касаторът поддържа довод за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес от него, който въпрос, според разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС представлява самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване при вероятността въззивното решение да е недопустимо.
Ищцата Б. В., ответник по касационната жалба, не е взела становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което предявеният установителен иск за собствеността на спорния имот – 1/3 ид. ч. от имот пл. № *, е уважен, въззивният съд приел, че ищцата Б. В. се легитимира като собственик на основание нотариален акт за дарение № */2002 год., като праводателят й Г. Т. е придобил правото на собственост на основание договор за покупко-продажбата по нот. акт № */96 год. от Д. Ц., наследник на бившия собственик на партерния етаж от сградата, заедно с 1/3 ид. ч. от дворното място, в което е построена. Отчуждаването на този имот е било отменено със заповедта на кмета на СГО от 27.08.92 год., поправена с тази от 15.11.2001 год. относно допуснатата фактическа грешка в нея за правото на собственост върху дворното място, което също е било отчуждено и впоследствие отчуждаването е отменено, като в тази връзка съдът е съобразил съдържанието на първата заповед относно образуването на самостоятелен парцел за имота.
Следователно, релевантен за изхода на спора за собствеността на спорния имот е въпросът за принадлежността на вещното право на основание поддържания от ищцата придобивен способ, както и легитимацията на праводателя й, от когото го е придобила. Правният интерес от предявяването на иска за собственост е обусловен от твърденията в исковата молба за актуването на спорната идеална част от дворното място като държавна собственост, въз основа на което и ответното дружество претендира да е включен в капитала му на основание преобразуването и приватизацията на търговското дружество, в каквато насока са и събраните по делото доказателства. Произнасяйки се по същество на установителния иск за собственост, всъщност съдът имплицитно е приел наличието на правен интерес от същия, като доводът на касатора за недопустимост на производството на това основание не може да обоснове допускане на касационното обжалване поради вероятността решението да е недопустимо. Този довод не се възприема от настоящият състав.
Поставеният процесуалноправен въпрос за възможността във въззивното производство да се измени иска от осъдителен в установителен такъв, процедирането по който според касатора е в противоречие на т. 9 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, също не обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като независимо от допуснатото изменение на иска, с оглед произнасянето от първоинстанционния съд по ревандикационния иск в неговата установителна част относно принадлежността на спорното право, въззивният съд неминуемо следва да се произнесе в тази му част, както на практика е и постановил своето решение, с което е оставил в сила първоинстанционното в установителната му част, а с оглед изменението на иска е обезсилил произнасянето на първоинстанционния съд в частта за предаване на владението върху имота. Поради това и така формулиран въпросът не е обусловил правните изводи във въззивното решение, поради което и не представлява правен въпрос, по който съдът се е произнесъл при наличие на противоречие със задължителната съдебна практика.
Въпросът за действителността на заповедта, с която е поправена фактическа грешка в предходната заповед за отмяна на отчуждаването по искане на наследника на бившата собственичка на партерния етаж от триетажната сграда, заедно с 1/3 ид. ч. от общите части и от дворното място и необходимостта да бъде осъществен косвен съдебен контрол от гражданския съд в спора за собственост, е релевантен за изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че тази заповед е породила своето правно действие от момента на отмяна на отчуждаването с предходната заповед от 1992 год. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следва този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, т. е. да е в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос – т. 3 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. В случая такова противоречие не се твърди да е налице, нито се представя противоречива съдебна практика, а позоваването на решение по административен спор не обосновава наличието на това основание за допускане на касационното обжалване, съгласно разясненията в мотивите на т. 3 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради липса на поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК не следва да се допуска касационното обжалване на решението на въззивния съд, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.04.2011 год. по гр. д. № 2632/2004 год. на Софийски градски съд по подадената от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Д. Д., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: