6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
София, 09.05.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ПЪРВО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при участието на секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
т.дело № 60034 /2016 година, преобразувано по описа на ГК и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
„ Р.“ /България/ ЕАД , със седалище и адрес на управление [населено място], чрез юрисконсулт Д. И. О. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 64 от 24.02.2016 година, постановено по В.т.д. Nо 548/2015 год. на АС-Пловдив. Поддържа се , че обжалваното решение, е неправилно , поради нарушение на материалния закон и е необосновано.Доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се поддържат по отношение отхвърления иск , в частта, касаеща падежираните /просрочени/ вноски, чиито падеж и изискуемост са настъпили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Иска се частична отмяна на обжалваното решение.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса при отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на Банката, искът по чл. 422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на Банката , базирано на преценка на задължителната съдебна правата по цитираните с определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС-ТК.
Ответникът по касация И. К. К. – Г. чрез процесуалния си представител адв.Ч.Д. АК Шумен, поддържа довод за недопустимост на касационното обжалване , поради искането за произнасяне по незаявен иск .Иска прекратяване на делото и присъждане на разноски.
Състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение No 277 от 12.05.2015 година по т.д. No 365/2014 год. на ОС-Пловдив, в частта с която са били уважени предявените , при условията на обективно съединяване искове на [фирма] и е прието за установено на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК по отношение на И. К. К.- Г., че същата има изискуеми задължения към Банката , произтичащи от Договор за банков кредит от 31.05.2006 година, изменен и допълнен с Анекс No 1 от 18.11.2009 година и нов погасителен план , неразделна част от анекса и Анекс No 2 от 29.07.2011 година с общ размер на вземането от 103 923.42 евро и е постановил ново решение , с което е отхвърлил исковете на Банката да се признае за установено по отношение на длъжника И. К. К. , че Банката има изискуемо вземане, възникнало по силата на Договор за банков кредит от 31.05.2006 година, изменен и допълнен с Анекс No 1 от 18.11.2009 година и нов погасителен план , неразделна част от анекса и Анекс No 2 от 29.07.2011 година в следния размер: а/ за сумата 88 593.42 евро, представляваща просрочена главница; б./ за сумата 6 542. 67 евро , представляваща просрочена редовна лихва, дължима за времето от 05.06.20102 година до 09.05.2013 година и в./ за сумата 8 805.33 евро , представляваща изискуема наказателна лихва , дължима за времето 05.07.2012 година до 05.12.2013 година , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2013 година до окончателното и заплащане, като на въззивника са присъдени разноски в размер на сумата 17 465 лева.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че след като не може да се приеме за безспорно, видно от съдържанието на обратната разписка от пощенския оператор „получателят отсъства“, получаване от страна на кредитополучателя-ответник по делото Писмо на Банката изх. Nо 001-37274 от 22.04.2013 година, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, то вземането по издадения изпълнителен лист въз основа заповедта за изпълнение , не е възникнало и искът, заявен по реда а чл. 422 ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК следва да се отхвърли.
По изведения правен въпрос
С разясненията на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС , т.17 , т.18 във вр. с т.2 и т.9 , ОС на Гражданската и Търговска колегии приема , че „предметът на делото“, предявен по реда на чл. 422 ГПК , се определя от правното твърдение на ищеца /кредитор/ в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане , за което е издадена заповед за изпълнение. Когато вземането произтича от Договор за банков кредит , чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника/ ответник по иска / преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, поради неплащане на една или повече вноски/ арг. чл. 60 ал.2 Закон за кредитните институции/, то не може да се поддържа, че има изменение на договора и да се търсят последиците именно на това изменение на договорната връзка.
Наред с това не може да се игнорира , че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени между страните кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението- главница или лихви , следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по чл. 422 ГПК. По отношение на онази част на неточно / забавено / изпълнено на задължението за погасяване на кредита спрямо кредитора/ Банка/, т.е. неизпълнената част на задължението, съставляващо сбора на непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция/ арг. чл. 235 ал.3 ГПК/, доколкото същият винаги може да бъде установен , не може с решението на съда, базирано на основание чл. 124 ал.1 ГПК да бъде отречена, като недължима част на признатото по реда на заповедното производство вземане на кредитора. Това е така , тъй като се касае до вземане , възникнало на основание съществуващ валидния договор за кредит, по който договор длъжника-ответник по иска дължи изпълнение макар и само до онази част , по отношение на която е настъпил падежа , договорен от страните. Доколкото не може да се приеме , че вземането е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост при условията на закона , то не може въобще да се отрече съществуването на самото вземане като се отхвърли иска, в обема на безспорно установеното неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски.
По основателността на касационната жалба
След преценка на наведените доводи на страните и с оглед на изложените по-горе съображения , настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна .
От фактическа страна е безспорно , че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка , възникнала на основание сключен Договор за банков кредит от 31.05.2006 година, изменен и допълнен с Анекс No 1 от 18.11.2009 година и нов погасителен план , неразделна част от анекса и Анекс No 2 от 29.07.2011 година. Съгласно договора получен кредит на обща стройност от 135 000 евро с краен срок на погасяване на задължението 25.05.2022 година. Лихвите , таксите и комисиони уговорени в чл.3 от Договора , а в ал.4 от Договора е уговорен реда и начина на погасяване на кредита, със съответния погасителен план , като неразделна част от договора. С Анекс 1 от 18.11.2009 година е предоговорен начина на олихвяване и понятието стойност на банковия ресурс , като в т.2 се приема , че към датата на подписване на анекса задължението по договора е : размер на главницата – 106 171.67 евро, размер на текущата редовна лихва- 735.98 евро, променят падежната дата на 05 число от месеца , в т.7 нов погасителен план ./л.13-15/С Анекс 2 от 29.07.2011 година страните –кредитополучател и Банката-кредитор, са постигнали ново споразумение , с което установеният размер на непогасената част от кредита е от 101 246.74 евро, размерът на редовната лихва е 96 327.85 евро, на просрочена главница е 2 109.36 евро, просрочена редовна лихва е от 2 109.36 евро , начислена за периода 05.05.2009 година 04.07.2011 год.,а договорената наказателна лихва е 35.88 евро и редовна лихва – 665.66 евро. С този анекс отново е договорен / чл. 2/ отделен начин за погасяване на просрочената главница , като чл. 6.1. препраща към общите условия на Банката за предоставяне на микрокредити.
От фактическа страна и правна страна е преклудиран спорът , че едностранно волеизявление на Банката-кредитор относно настъпилата поради неизпълнение предсрочната изискуемост , не е настъпила и няма основание да се приеме ,че е налице едностранно изменение на договора от страна на Банката-кредитор при условията на чл. 60 ал.2 от ЗКИ
По силата на чл. 60 ал.2 ЗКИ /ДВ. бр.59/2006 год./ Банката кредитор може , когато „ кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на посочените дати за плащане , както и в случаите , когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем“ , да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа извлечение на счетоводните книги. Т.е. предмет на делото по заявения установителен иск е вземането, основано на представения от кредитора писмен документ- извлечение от счетоводните книги на Банката за вземане, произтичащо от валиден и действащ договор за кредит, с който общия размер на задължението, отделните негови компоненти- главница , лихви и други както и начина на погасяване ,са определени при сключването му. В тази аспект , наведеният от защитата на ответника по касация довод за недопустимост на касационното обжалване , свързано с незаявен иск на Банката –касатор , не може да бъде споделено като основаващо се на закона.
Застъпената теза относно предмета на спора на иск , заявен по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 60 ал.2 ЗКИ за установяване съществуването на договорно правоотношение по договор за кредит относно част/ изцяло, отчасти ли предсрочно изискуем/ в определен размер, за което е призната възможността за принудително изпълнение по чл. 417-418 ГПК и е издаден изпълнителен лист, споделена и в други решение по чл. 290 ГПК на ВКС , поставя въпроса в рамките на исковото производство , при определяне размера на дължимото вземане за приложение на чл. 235 ал.3 ГПК. Настоящият състав , приемайки , че моментът на подаване на заявлението по чл. 417-418 ГПК без съмнение преклудира фактите относно размера на непогасените вноски с настъпил падеж, размера на дължимите лихви и такси по обслужване на кредита, както и тези , свързани с надлежното упражняване правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на цялото вземане по кредита , но в рамката на исковото производство по установяване съществуването на материално право – неизпълнената част на задължението за погасяване на кредита, съдът е длъжен, при установяване на размера на падежираните вноски , да съобрази разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК като зачете и фактите, от значение за спорното право, в който смисъл са и изложените общи мотив на съдебния акт по поставения правен въпрос.
Обжалваното решение на апелативния съд е неправилно, тъй като с постановеният изцяло отхвърлителен диспозитив , съдът е отрекъл принципното съществуването на вземане по договора за кредит в размера по издадения изпълнителен лист по реда на чл. 418 ГПК, въпреки , че по делото не е било спорно нито , че има валидно сключен договор за кредит, нито че е налице неизпълнение по отношение на вноски с настъпил падеж. С постановеният съдебен акт на апелативния съд имплицитно се приема , че и тези вноски не се дължат и не подлежат на принудително събиране. Формираната сила на пресъдено нещо , с която се отрича съществуването на вземането по изпълнителния лист за цялото вземане , издаден въз основа на заповедта на незабавно изпълнение ,отрича и дължимостта на вземането по непогасените в срок, на уговорения падеж , вноски по договора.
Ненадлежното право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит , в хипотезите когато същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудителното изпълнение, не може да изключи дължимостта на онези неизпълнени вноски за погасяване на кредита до момента на подаване на заявлението по чл. 417-418 ГПК, нито възможността за снабдяване с изпълнителен титул по посочения ред- по арг. на чл. 60 ал.2 ЗКИ, нито възможността на база на издадения изпълнителен лист , до размера на тази част на неизпълненото парично задължение да се предприеме принудителното събиране на вземането.
След като е приел, че не се дължи изцяло задължението- главница и лихви, разноски по обслужване на кредита, т.е. и по отношение на падежираните вноски от главницата и лихвите, то обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на материалния закон – чл. 60 ЗКИ , и следва да биде отменено. За да се даде точен отговор на размера на съществуващото парично задължение на И. К. по всяка една от заявените претенции , касаеща частта на задължението , произтичащо от сбора на вноските с настъпил падеж, делото следва да се върне на въззивния съд за изслушване на съдебно –счетоводна експертиза. Искането на касатора за частична отмяна на обжалваното въззивно , без събиране на посочените доказателства , не може да се реализира в рамките на касационното обжалване , поради което делото следва да се върне на инстанцията по същество, за постановяване на ново решение при спазване на дадените указания по приложение на закона , като за установяване на данните относно падежираните вноски и лихви , служебно събере необходимите доказателства.
По исканията на страните за разноски за касационното обжалване следва да намери приложение чл. 294 ал.2 ГПК
По изложените съображения , настоящият състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293 ал.1 и 3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 64 от 24.02.2016 година, постановено по В.т.д. Nо 548/2015 год. на АС-Пловдив и
ВРЪЩА делото на Апелативен съд- П. за ново разглеждане , от друг състав на съда от етапа на открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: