О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 22 февруари 2019 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
АННА ДИМИТРОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
ТИНКА КОСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. д. № 91 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен съд – Сливен и Административен съд – Сливен относно подсъдността по жалбата на В. В. Б. – А. и М. В. Б. – М. против отговор изх.№ ОА21-03786 от 08.11.2018 г. на Областен управител на Област Сливен по тяхно искане вх.№ ОА21-03531 от 18.10.2018 г. за издаване на нарочна заповед по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ по преписка вх.№ 98-А-292 от 20.01.1998 г. на Областен управител на област Бургас.
С Определение № 329 от 29.11.2018 г. Административен съд – Сливен е прекратил производството по адм.д.№ 334/2018 г. и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Сливен, който с Определение № 616 от 06.12.2018 г. по в.гр.д.№ 535/2018 г. по описа на същия съд е повдигнал настоящия спор за подсъдност.
Окръжен съд – Сливен е приел, че предмет на жалбата е акт на Областния управител на област Сливен, с който по същество е оставено без уважение искането на жалбоподателите – молители за издаване на нарочна заповед по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ, с която да утвърди оценка и да определи квотите в съсобствеността. Актовете, с които компетентните административни органи се произнасят по чл. 6 ЗОСОИ са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 128, ал. 1 АПК споровете за тяхната законосъобразност са подведомствени на административните съдилища. Разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ (в съобразената от ОС – Сливен редакция до изменението на нормата с бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), е преценена като пропуск на законодателя да синхронизира правилото, прието като специално по отношение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗВАС (отм.) с цел не Върховният административен съд, а окръжните съдилища да разглеждат като първа инстанция жалби срещу актове на областните управители по ЗОСОИ. По силата на чл. 128, ал. 1 АПК след отмяната на ЗАП и ЗВАС окръжните съдилища не са компетентни да разглеждат административни дела, образувани считано от 01.03.2007 г. насетне.
Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд – Сливен.
Правилно е изложеното в определението на ОС – Сливен, че разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ в редакцията й до изменението с ДВ, бр. 77 от 2018 г. съставлява пропуск на законодателя да синхронизира нормата, приета като специална по отношение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗВАС (отм.), с правилото на чл. 128, ал. 1 АПК. Този пропуск е отстранен с изменението, обнародвано с ДВ, бр. 77 от 2018 г., което несъмнено потвърждава волята на Законодателя относно действителното съдържание на правилото по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, а именно, че компетентен да се произнесе по законосъобразността на оценките и установените квоти по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ, както и отказите на областните управители и ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за обезщетение или начина за обезщетяване, е съответният административен съд, който разглежда делото по реда на АПК. Формираната до влизане в сила на изменението съдебна практика на смесените 5-членни състави на ВКС и ВАС (Определение № 35 от 22.02.2008 г. по адм.д.№ 32/2008г. по описа на ВАС, Определение № 50 от 24.03.2008 г. по адм.д.№ 55/2008 г. по описа на ВАС; Определение № 58 от 01.04.2008 г. по адм.д.№ 50/2008 г. по описа на ВАС; Определение № 66 от 25.06.2018 г. по гр.д.№ 48/2018 г. по описа на ВКС и др.) е безпротиворечива и е изяснила действителното правило на Закона, подлагайки на корективно тълкуване текста на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ (ред. до ДВ, бр. 77 от 2018 г.), което е следвало да бъде съобразено от Административен съд – Сливен при преценката му по въпроса дали делото му е подсъдно.
Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по жалбата на В. В. Б. – А. и М. В. Б. – М. против отговор изх.№ ОА21-03786 от 08.11.2018 г. на Областен управител на Област Сливен по тяхно искане вх.№ ОА21-03531 от 18.10.2018 г. за издаване на нарочна заповед по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ по преписка вх.№ 98-А-292 от 20.01.1998 г. на Областен управител на област Бургас е Административен съд – Сливен.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд – Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд – Сливен за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: