O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 21.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1195 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 13508/21.12.2010 година на [фирма] [населено място] чрез адв.З. О.- АК С. срещу въззивно Решение Nо 167 от 19.10.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 642/ 2009 година на ОС-Сливен.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е оставил в сила Решение Nо 626 от 25.07.2007 година по гр.д. Nо 1535/2006 година на СлРС по отхвърления ревандикационен иск на дружеството срещу А. К. П. на поземлен имот , намиращ се в землището на [населено място] с.о. „И.” с площ от 1 271 кв.м.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по делото, допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК с довод , че по материално-правния въпрос за фактическия състав на придобиване правото на собственост по чл. 17а ЗППДОбП / отм./ решението на въззивния съд е произнeсенo в смисъл, обратен на този по Решение Nо 406 от 25.11.2010 година по гр.д. Nо 614/2010 година на ВКС- II г.о. постановено по чл. 290 ГПК, Решение Nо 238/09.08.2010 година по гр.д. Nо 685/2009 година на ВКС-II г.о. Решение Nо 44/03.08.2010 година по т.д. Nо 678/2009 година на ВКС-I отд., Решение Nо 643/04.01.2011 година по гр.д. Nо 1196/2009 година на ВКС-I отд. , а по процесуално-правните въпроси „длъжен ли е съдът да прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решение, когато е напълно разяснено” и „длъжен ли е съдът да допусне експертиза, вкл. и служебно, когато за изясняване на релевантните обстоятелства по делото са нужни специални знания” е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС т.10 на ТР 1/ 2001 година на ОСГК и съдилищата, както и на цитираните решение на ВКС, постановени по реда на чл. 218а и сл. ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация А. К. П. , с който се релевират възражения срещу касационната жалба и сочените основания за отмяна на обжалваното решение , не се релевират възражения за недопустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание Определение Nо 548/28.11.2011 година на ВКС-II отд., намира :
Касационната жалба е процесуално допустима .
След преценката на поставените материално правни и процесуално правни въпроси в контекста на представената задължителна съдебна практика, настоящият състав намира , че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По поставеният материално-правен въпрос за фактическия състав на придобиване правото на собственост по чл. 17а ЗППДОбП / отм./.
Делото е за втори път пред ВКС и съгласно чл.295 ал.1 изр. първо ГПК , когато са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, второто решение на въззивния съд може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. От разпоредбата следва и извод , че и правният въпрос за да има характеристиката на обуславящ изхода на спора , също следва да касае онзи предмет на спора, в рамката на който е било върнато делото за ново разглеждане по отменителното решение на ВКС при първоначалното разглеждане на делото. След като с отменително Решение Nо 794 от 12.11.2009 година по гр.д. Nо 2686/2008 година на ВКС-I. отд. изрично се сочи, че неизяснените моменти в спора са от фактическо естество и делото следва да се върне за изясняване на посочените правно релевантни факти с изслушване на нова техническа експертиза, поставеният материално-правен въпрос по приложението на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ не може , за разлика от поставянето му по касационна жалба вх. Nо 3959/ 29.04.2008 г., да има отново характера на обуславящ изхода на спора , след като нито при първото , нито при второто разглеждане на делото от въззивния съд не е имало спор за предпоставките на закона за приложението на посочения текст.
Дори, ако условно да би могло да се приеме , че поставеният въпрос по приложение на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ като фактически състав и признаване правото на собственост на преобразувани държавни фирми в търговски дружества по отношение на предоставени за управление и стопанисване имущества- държавна собственост е именно „обуславящ изхода на спора” по конкретното дело , то , при решаващите мотиви на въззивно решение при повторното разглеждане на делото , доводи отново за несъблюдаване задължителната съдебната практика , обективирана в решения по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ , не могат да бъдат ценени в производството по слекция. Посочените решения на ВКС по чл. 290 ГПК са еднопосочни от гл.т. на предпоставките, обуславящи фактическия състав да се признае правото на собственост на търговското дружество по отношение на земя и сгради, държавна собственост, които към момента на преобразуване на държавната фирма в търговско дружество, са се намирали в оперативно управление на преобразуваната фирма. В конкретния случай, за да отхвърли иска на търговското дружество , поради недоказана материално-правна легитимация на собственик, решаващият съд е приел, , че по делото липсват документи, който да сочат, че описания по А. 8035/24.01.1995 година недвижим имот е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление от държавата на някоя от дъщерните форми / поделения / на ДФ ”Р. м.-Б.”, праводателя на ищцовото търговско дружество, след като съдебно-техническата експертиза дава становище , че описаните местности по документите за терените , предоставени на М. ‘М.”с.С. не съвпадат .Доколкото при анализа на събраните доказателствата по различните дела , решаващите състави на съдилищата приемат , че са налице или не предпоставките на закона , не може да се приеме , че се касае до несъбразяване със задължителна съдебна практика и противоречие с нея по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По поставеният процесуално-правен въпрос „длъжен ли е съдът да прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решение, когато е напълно разяснено” и „длъжен ли е съдът да допусне експертиза, вкл. и служебно, когато за изясняване на релевантните обстоятелства по делото са нужни специални знания” също не може да се приеме , че е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС т.10 на ТР 1/2001 година на ОСГК. С дадените задължителни разяснения на ТР 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС, в т.ч. и т.10 се дава отговор по някои „ спорни въпроси на въззивното производство, уредено по правилата на ГПК, в редакция на измененията от 1997 година”, като се приема , че същността на въззивното производство като втора-първа инстанция предполага процесуално поведение от страна на съда в насока на задължителна самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните.Доколкото се поддържа довод за противоречие посочената задължителна практика, релевираният довод по своето естество съставлява довод за допуснати нарушение на съдопрсоизводствените парвила по преценка на доказателствата, а такъв довод не може да получи произнасяне от ВКС е етапа на селекция и преценка на допустимостта на касационното обжалване..
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 13508/21.12.2010 година на [фирма] [населено място] чрез адв.З. О.- АК С. срещу въззивно Решение Nо 167 от 19.10.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 642/ 2009 година на ОС-Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :