O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 11.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията Балевска
гр.дело № 409 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5638/23.12.2009 година на Б. С. Р. от[населено място] чрез адв.М.Д. – САК срещу въззивно Решение Nо 144 от 03.11.2009 година, постановено по гр. възз. д. Nо 257/2009 година на Апелативен съд[населено място] .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа , с довод, че по въпроса за необходимостта ответника по иска по чл. 33 ал.2 ЗС да установява целта на сключена безвъзмездна сделка, предхождаща покупко-продажбата по която се иска заместване в правата на купувача, няма съдебна практика и това налага произнасяне от страна на ВКС по поставения въпрос с оглед еднаквото прилагане на закона и развитие на правото.
Поддържа се , че по процесуално-правния въпрос за необходимостта от указания към страната за доказване на фактите при изменение на иска в съдебно заседание също липсва съдебна практика, поради което следва да има произнасяне на ВКС за уеднаквяване на практиката и развитие на правото- основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
С самостоятелна касационна жалба вх. Nо 5540/15.12.2009 година, заявена от търговско дружество [фирма][населено място] чрез адв. М.С. -АК В. също се обжалва въззивно Решение Nо 144 от 03.11.2009 година, постановено по гр. възз. д. Nо 257/2009 година на Апелативен съд[населено място] по уважения иск по чл. 33 ал.2 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, по делото съдът се е произнесъл по съществен материално-правния въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото, а именно налице е оспорване на двете сделки , извършени в полза на търговското дружество/ дарение и продажба /при условие , че едната сделка се оспорва в мотивната част на исковата молба , а петитума съдържа само искане за заместване на купувача, не е искана отмяна на дарението на посочените в чл. 227 ЗЗД основания за това , исковата молба не е оставена без движение и не е събрана ДТ за всеки един от заявените искове ?
В противоречие с цитираните решения : Р 50/1956 г. на ВС , Р 1820/2001 г. на ВКС и Р 1515/2003 г. на ВКС/ приложени по делото/ е решението на въззивния съд по въпроса за основателността на иска по чл. 33 ал.2 ЗС, когато купувача не е външно-трето лице на сделката , след като няма изрично прогласяване сумилативността на дарението, предхождащо продажбата, основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Същественият процесуално -правен въпрос, по който се е произнесъл съда в противоречие с практиката на съдилищата по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е този за уважаване на заявен иск без страната да е доказала твърдяните от нея правно релевантни факти , както се приема с ТР Nо 7 / 11.03.1985 година на ОСГК на ВС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма][населено място] .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв..
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 23.03.2009 година на Варненския окръжен съд постановено по гр.д.Nо 1666/2008 година , с което на основание чл. 33 ал. 2 ЗС е допуснато [фирма][населено място] да изкупи продадената от Б. С. Р. на търговско дружество [фирма][населено място] съсобствена част от недвижим имот в[населено място] – а именно ? идеални части от място, цялото с площ от 2000 кв.м. , съставляващо УПИ XXVI-489 по плана на 26 м.р.[населено място] от 26.10.2007 година , обективиран с НА Nо 64 и НА Nо 65 от 2007 година за цена от 120 000 / сто и двадесет хиляди/ евро.
За да приеме , че са налице предпоставките на закона да се уважи иск по чл. 33 ал.2 ЗС , решаващият съд е приел, че в двумесечния законов срок, в случая от датата на узнаването че е сключен договор за покупко-продажба , търговско дружество [фирма][населено място] в качеството си на съсобственик, комуто не е предложено да изкупи разпоредения дял от съсобствеността на трето-лице-[фирма][населено място] е упражнил своето потестативно право да замести в сделката страната купувач при същите условията. Прието е , че спорното материално право е налице , тъй като по силата на извършено дарение на 15 кв.м., купувачът ” Ж. – 2„ООД не е могъл да придобие качеството на съсобственик .Дарението е нищожно- симулативно, като разпореждане, имащо за цел не да надари приобретателя по сделката , а да продаде- т.е. да разпореди възмездно имота, обстоятелства приети от съда за установени при поредността на сключените сделки, една и съща дата на сключването им и договорената цената на възмездната сделка.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че НЕ са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 и т..3 ГПК.
Поставените въпроси касаещи основателността на иска по чл. 33 ал.2 ЗС и необходимостта всяка една от страните , да установи твърдяните правно релевантни за спора факти , с оглед на представената по делото съдебна практика, не са разрешени с обжалвания съдебен акт в противоречив смисъл. За да е налице основание за допустимост по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК следва един и същ правен проблем да се разрешава нееднакво от съдилищата , решаващите съдебни състави да влагат различно съдържание в приложимия правен институт. Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване само защото при сходни хипотези е налице различен краен резултат по делото/ касаещ основателността на заявения иск/ с оглед на различно установени по конкретното дело факти и тяхното съобразяване с правната норма. Въпросът за основателността на иска по чл. 33 ал.2 ЗС винаги предполага установяване на фактическия състав на правната норма и доколкото основите правно-релевантни факти са установени,според правилата на ГПК, то искът подлежи на уважаване или обратното, когато тези факти не са установени по делото или са налице правопогасяващи или правоизвклчюващи основания, то искът по чл. 33 ал.2 ЗС не може да се уважи. Въпросът за доказателствената тежест при установяване в хода на делото на спорните факти също е процесуален проблем , който касае надлежното извършване на процесуални действия от страна на съда и доколкото в касационната жалба или изложението към нея се поддържа неправилна преценка на доказването като процесуална дейност на страните или съда , то по същността си това са доводи за неправилност на съдебния акт т.е. основания по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допуснатите нарушение на съдопроизводствените правила по преценка на доказателствата по принцип, са уредени от законодателя като основание за отмяна на едно допуснато до касационно разглеждане решение , но не могат едновременно с това да обусловят и допустимостта на обжалването.
Не е налице и основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Въпросът : при оспорване на двете сделки , извършени в полза на търговското дружество- купувач / дарение и продажба /при условие , че едната сделка се оспорва в мотивната част на исковата молба , а петитума съдържа само искане за заместване на купувача, без да се иска отмяна на дарението на посочените в чл. 227 ЗЗД основания за това , не е от правно естество налагащо произнасяне от касационния съд.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК според разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика, възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Само по себе си позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК без обоснована необходимост в посочения смисъл, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
Позоваването на недействителност на дарение , предхождащо договора за покупко- продажба по отношение на които е заявено искането по чл. 33 ал.2 ЗС, , като симулативна сделка част от договора за покупко-продажба , е обичайна хипотеза за производствата по чл. 33 ал.2 ЗС. Разрешението на съдилищата , дадено с обжалваното въззивно решение не е нетипична хипотеза, нито нетипично произнасяне когато с дипозитива по иска по чл. 33 ал.2 ЗС имплицитно се съдържа произнасянето на съда и по релевираната недействителност на предхождаща и имаща преюдициално за спорното материално право значение , правна връзка. Релевираната нищожност на дарението като сделка не изисква изрично предявен иск и произнасяне от съда/ доколкото не се касае до изрично обективно съединяване на искове/, така като би било ако се иска отмяна на дарението на основания по чл. 227 ЗЗД/ а това не е хипотезата по делото./
Приемайки, не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК, и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5638/23.12.2009 година на Б. С. Р. от[населено място] чрез адв.М.Д. – САК срещу въззивно Решение Nо 144 от 03.11.2009 година, постановено по гр. възз. д. Nо 257/2009 година на Апелативен съд[населено място] .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5540/15.12.2009 година, заявена от търговско дружество [фирма][населено място] чрез адв. М.С.- АК В. също се обжалва въззивно Решение Nо 144 от 03.11.2009 година, постановено по гр. възз. д. Nо 257/2009 година на Апелативен съд[населено място] по уважения иск по чл. 33 ал.2 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :