О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. С., 26.04.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1612 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 5.06.2010 год. по гр. д. № 12248/2009 год. С. градски съд, като въззивна инстанция е оставил в сила първоинстанционното решение от 29.07.2009 год. по гр. д. № 9005/2008 год. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от С. Н. А. срещу С. Ф. М. и Р. Б. М. иск за установяване, че същият е собственик на жилище, представляващо втори етаж от триетажна жилищна сграда в[населено място], подробно описано, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, цялото с площ от 800 кв. м., съставляващо парцел . в кв. 99 по плана на[населено място], ж. к. „Г. М.”, на основание договор за покупко-продажба.
Въззивното решение е обжалвано в срок от С. А. с оплаквания за неговата неправилност, като в самата касационна жалба се поддържа наличието на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като релевантни за изхода на делото въпроси, по които съдът се е произнесъл в противоречие с посочените решения на ВКС по конкретни казуси, касаторът сочи този за привидността на договора за покупко-продажба на имота с оглед представената разписка, представляваща изхождащ от другата страна документ, установяващ дадено обезпечение на заем, необсъждане на обстоятелствата по конкретния казус и доводите на страните.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
За да се произнесе, ВКС в настоящият си състав на ІІ г. о. приема следното:
За да приеме за неоснователен предявеният от С. А. иск за собственост на спорния имот, предмет на договор за покупко-продажба с ответниците, обективиран в нот. акт № 101/2000 год., въззивният съд е очертал основния спорен въпрос за действителността на този договор, с оглед поддържаното от ищеца твърдение, че продажбата на имота е с цел обезпечаване на вземанията към него на ответника С. М., по договори за заем, а не прехвърляне правото на собственост. В тази връзка обсъдил представената от ищеца разписка от 9.08.2002 год., като приел оспорването на ответника, че не е подписана от него, за недоказано по несъмнен начин с оглед доказателствената му тежест да проведе пълно и главно доказване, но намерил, че от съдържанието й не се установява твърдението на ищеца за наличие на договори за заем на пари, с оглед връщането на които ответникът да е поел задължението за обратна продажба на имота. Съдът отчел и обстоятелството, че разписката е съставена две години след продажбата по нотариалния акт, поради което и не установява обстоятелства, различни от обективираните в договора за продажба, нито представлява т. н. „обратно писмо”. Поради липсата на писмени доказателства, свидетелските показания са недопустими за установяване наличие на прикрито съглашение между страните, че продажбата представлява обезпечаване на вземанията на ответника по договори за заем.
Доводът на касатора е, че разписката установява действителните отношения между страните и направеният обратен извод на въззивния съд счита за незаконосъобразен и направен без да се обсъдят и преценят доказателствата в тяхната съвкупност и поддържаните доводи. Оплакванията представляват касационни основания за неправилност и необоснованост на изводите на съда и те не могат да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет установяване наличие на основания за допускане на касационно обжалване на решението. Поради това и изложените в тази насока доводи в касационната жалба не могат да обосноват наличие на правен въпрос, като общо изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, произнасянето по който да е противоречиво решаван в практиката. Позоваването на представените решения № 590 по гр. д. № 1585/2008 год. на ВКС и решение № 925 по гр. д. № 1150/96 год. на ВКС е в подкрепа на твърдението на касатора за „противоречиво прилагане на закона от съдилищата”, докато обосноваването на наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предполага посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е в противоречие с това по влезлите в сила решения по други дела. Такива правни въпроси с оглед данните по конкретното дело не са посочени от касатора, за да се обсъжда противоречивото им решаване в обжалваното решение и представената съдебна практика, а касационната инстанция не може служебно да ги формулира. Непосочването на правните въпроси е самостоятелно основание за недопускане до касация, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и настоящият състав на ВКС, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.06.2010 год. по гр. д. № 12248/2009 год. по описа на С. градски съд по подадената от С. Н. А. от[населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: