О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр. София, 08.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 138 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 15.11.2011 год. по гр. д. № 898/2011 год. Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 29.06.2011 год. по гр. д. № 744/2009 год. на Русенския районен съд в частта относно определяне на действителната пазарна цена на делбения имот и сумата за уравнение на дела на съделителката Р. Н. и вместо това е определил действителната пазарна цена на имота на сумата 49 000 лв. и осъдил В. Г. А. и Г. Й. Р. да заплатят на Р. Г. Н. за уравнение на дела й сумата 24 500 лв. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане. Съделителите са осъдени да заплатят допълнително и държавна такса върху стойността на дяловете им.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от В. Г. А. и Г. Й. Р., чрез пълномощника им адв. М. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с молба за отмяната му.
Съделителката Р. Н. не е взела становище по касационната жалба.
В приложеното към жалбата на касаторите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните процесуалноправни въпроси касаят произнасянето на въззивния съд по въззивната жалба на една от страните при наличие на молба за допълване на първоинстанционното решение от другата страна, както и подадена от последната въззивна жалба, по която няма произнасяне, и отмяната на първоинстанционното решение при липса на убедителни аргументи за това. Считат, че отговорите на тези въпроси, подробно формулирани в списък с № №1-4, ще доведат до развитието на правото и точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Предмет на спора пред въззивния съд е бил размера на действителната стойност на делбения имот, поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на В. А. и Г. Р., с оглед уравняване с пари дела на другата съделителка Р. Н.. За да отмени първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд възприел заключението на приетата по делото тройна техническа експертиза, като съобразено с всички характеристики на делбения имот – местонахождението му, инфраструктура, пазара на имоти, както и площта на дворното място и средната пазарна цена на кв. м. за района, съобразно търсенето и предлагането. Въз основа на тази действителна стойност на имота, която е по-висока от възприетата от районния съд, въззивният съд определил и паричното уравнение на дела на другата съделителка и размера на дължимата държавна такса от съделителите.
По делото е прието за разглеждане искането на наследодателя на касаторите за заплащане на извършени в делбения имот от него подобрения, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл. Поради това и с оглед подадена молба от наследниците му, сега касатори, за допълване на решението, въззивният съд е прекратил производството пред него по подадената от тях въззивна жалба против решението на районния съд в тази му част, поради липсата на предмет. Процесуалните действия на въззивния съд в тази им част не са обусловили направения извод в обжалваното въззивно решение относно действителната стойност на имота, въз основа на кредитираната от него оценка по приетата тройна техническа експертиза по изложените в тази насока съображения. Поради това и формулираните от касаторите в изложението им въпроси не представляват такива по чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Оплакването за липса на убедителни аргументи за отмяна на първоинстанционното решение представлява довод за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и не може да се обсъжда в настоящето производство. В правомощието на съда е да прецени и кредитира приетите заключения на експертите, а оплакването против възприетата от съда цена представлява по същността си касационно основание за обжалване на решението, като неправилно поради твърдението за липса на мотиви.
В случая освен неотносимостта на формулираните от касаторите въпроси за изхода на делото е налице и несъобразяване с дадените разяснения в т. 4 ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за обосноваване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Бланкетното позоваване на разпоредбата и поставяне на въпроси, без същите да имат значение за формирането на решаващата воля на съда, т. е. да са обусловили правните му изводи по предмета на спора, с искане за отговор на същите с цел решаването на конкретния казус, не обосновава наличието на това основание за допускане на касацията, а представлява оплакване за неправилност на решението.
Поради това и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 564 от 15.11.2011 год. по гр. д. № 898/2011 год. по описа на Русенския окръжен съд, по подадената от В. Г. А. и Г. Й. Р., чрез адвокат М. Г., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: