О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 16.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 122 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 10.11.2011 год. по гр. д. № 411/2011 год. Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 20.05.2011 год. по гр. д. № 280/2010 год. на Шуменския окръжен съд в частта му, в която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [община] сумата 11 287 лв., представляваща увеличената стойност на имота, представляваща сграда с кад. № * в дворното място с кад. № * в [населено място], вследствие извършените в него подобрения, подробно изброени в решението.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответника [фирма] с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложеното изложение касаторът обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението със значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото произнасянето по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 74 ал. 1 ЗС при заплащане на разноски за вещи, които имат характер на движимости, поради което и могат да се отделят без технически затруднения, обуславящ и въпроса могат ли същите да увеличат стойността на имота и да се претендира заплащане на разноски за тях от собственика на имота, както и с оглед спецификата на едно от тези подобрения, получено от владелеца по дарение, т. е. без същият да е направил разноски за придобиването му.
Ищецът – [община], чрез адв. Ж. П., оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на касатора в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд приел, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение по чл. 272 ГПК, че общината е вложила труд, средства и материали в спорния имот, който е владяла до ревандикацията му в полза на дружеството, които са довели до увеличаване на стойността му, поради което и като недобросъвестен владелец има право да получи за тези подобрения по-малката сума от извършените разходи и увеличената стойност на имота, съгласно чл. 74, ал. 1 ЗС. В случая по-малката стойност между двете величини е увеличената стойност на имота, съгласно прието по делото заключение на техническа експертиза.
По отношение на монтираната в имота локална отоплителна инсталация, получена от общината по дарение, съдът приел, че дружеството следва да заплати стойността й, с която е увеличена стойността на имота, установена от заключението на експертизата, тъй като придобивният способ е ирелевантен – волята на дарителя не е била повлияна от евентуално отстраняване на общината от имота. При това положение паричният еквивалент на дарението като увеличена стойност на имота следва да се използува за същите нужди, за които е направено дарението. Въззивният съд не се е произнасял за техническата възможност да се отдели тази инсталация от имота, тъй като този въпрос не е бил въведен в предмета на спора, поради което и не е обусловил изводите в обжалваното решение за присъждане на увеличената стойност на имота вследствие наличието на монтираната инсталация. От друга страна, този въпрос е и некоректно поставен от касаторът, с оглед наличието на трайно установена съдебна практика, приемаща в тези случаи наличие на подобрение в имота и съобразяването на въззивното решение с нея.
Решаващото съображение за основателността на предявения иск по чл. 74, ал. 1 ЗС е наличието на увеличена стойност на имота вследствие извършените в него от владелеца подобрения, установена с помощта на техническата експертиза, неоспорена от страните, представляваща по-малката стойност от тази на разноските за тях. Изводът на въззивния съд е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, установяващи наличието на подобренията и тяхната стойност и необходимостта от заплащане от собственика на имота, в чийто актив са тези подобрения, да заплати паричната им равностойност на извършилия ги владелец.
Поради това и доводите на касатора, съдържащи се във формулираните въпроси в изложението, представляват касационни оплаквания за неправилност на решението, а не правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. По част от тях липсва произнасяне на съда, за да се обсъжда значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което не са и изложени съображения, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че поставените в изложението на касатора въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват оплаквания против направените от съда изводи, като неправилни и необосновани, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Горните разяснения в тълкувателното решение относно обуславящия изхода на делото правен въпрос в случая не са съобразени с точно и конкретно формулиране на такъв в приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, поради което и не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая, извън липсата на правен въпрос, не са изложени и съображения и релевантни аргументи в горния смисъл, а произнасянето на въззивния съд е съобразено с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 74 ЗС.
Поради липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, а с оглед този изход на настоящето производство касаторът следва да заплати направените от общината разноски в размер на 840 лв., представляващи платеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 156 от 10.11.2011 год. по гр. д. № 411/2011 год. по описа на Варненския апелативен съд, по подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба против него.
Осъжда [фирма] да заплати на [община] направените в касационното производство разноски в размер на 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: