О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 28.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІI гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 550 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частната касационна жалба на А. М. А. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Ал. О., против определението от 17.07.2012 год. по ч. гр. д. № 2173/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определението от 12.06.2012 год. по ч. гр. д. № 2086/2012 год. на първоинстанционния Пловдивски районен съд и вместо това е постановено спиране на изпълнителното производство по изп. д. № 20128180400102 на ЧСИ Кр. Д., образувано по изпълнителен лист от 16.02.2012 год. за сумата 46 000 лв., представляваща невърнат заем по договор от 30.10.2009 год., присъдена в полза на жалбоподателя със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2086/2012 год. на районния съд.
Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на постановеното определение поради неправилен и необоснован извод на въззивния съд за наличие на убедителни писмени доказателства за спирането на принудителното изпълнение. Иска се отмяната на постановения акт, като вместо това искането за спиране се отхвърли.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване с частна касационна жалба съдебен акт, поради което и настоящето производство е недопустимо.
Съображенията за този извод са следните:
Определението на въззивния съд е постановено по реда на чл. 420, ал. 3 ГПК по частната жалба против определението на първоинстанционния съд по искане за спиране на изпълнението, във връзка с разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 т. 3 ГПК, поради което и не подлежи на касационен контрол. То не е от категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е преграждащо развитието на делото, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или да прегражда неговото развитие. Както е прието в съдебната практика, това определение има привременен характер с оглед защитата на длъжника до решаване на спора по съществуване на вземането, и с оглед аналогията на чл. 250 ГПК /отм./ се приемат за приложими разясненията на т. 6 ТР № 1/2001 год. на ОСГТК на ВКС/а не т. 5/.
По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. М. А. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Ал. О., против определението от 17.07.2012 год. по ч. гр. д. № 2173/2012 год. на Пловдивския окръжен съд,
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, на който се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: