О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 23.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 491 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
С. П. Б. от с.П., Р. област обжалва и иска да се отмени Определение Nо 513/22.07.2010 година , постановено по ч. гр.д. Nо 567 / 2010 година на Русенския окръжен съд , с което е потвърдено Определение от 26.04.2010 година по гр.д. Nо 2780/2009 година на Русенския районен съд за прекратяване на исковото производство на основание чл.130 ал.1 ГПК във вр. с чл. 129 ал. 4 ГПК.. Поддържа се , че обжалваните определения са неправилни, тъй като съдебната практика винаги е приемала , че може да се води иск за унищожаемост на констативен нотариален акт без да се заявява и иск по чл. 108 ЗС , както и че по заявения иск е доказан правния интерес на ищеца от търсената защита със заявения установтелен иск.
С изложение , допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като „решението по този спор ще бъде от значение за развитие на правото, както и за уеднаквяване практиката на съдилищата , тъй като има редица моменти, които се нуждаят от изясняване- като задължителността на ревандикацията , упражняване правото на ищеца да премине от установяване към осъждане, обезщетяване при добросъвестност на преобретателите и пр., които елементи се съчетават в едно производство.”
По делото е постъпило писмено възражения от ответника Д. Г. ,чрез адв.Е.С.- АК Р., с което се оспорват редовността на частната жалба от гл.т. на спазени основание по чл. 280 ал.1 ГПК.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и обжалваем интерес над минимално определения от закона .
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба/ потвърждава/ срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Т.е. за да бъде извършена селекцията на „определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”,каквото определение е това по чл. 130 ГПК , жалбоподателят следва да е изложил в жалбата си или като приложение към нея конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване.
За да се допусне обжалване на посочените съдебни актове-определение и потвърденото с него съдебен акт на на първата инстанция, законодателят е поставил изискването наред с основанията за неправилност на обжалвания акт, да се изложат и основанията , обуславящи допустимостта на производството по обжалване на трета инстанция като се посочи 1./ точно формулиран процесуален въпрос, и 2 / този въпрос е ли разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС, съдилищата или същият е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
С оглед на изложеното в заключителната част на частната жалба „изложение” на защитата на жалбоподателя ,че се поддържа като основание за допустимост това по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , настоящият състав намира , че не може да бъде допуснато касационното обжалване .
С разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК на ВКС , се приема , че приложното поле на т.3 визира хипотези при които допуснатото произнасяне от страна на касационния съд по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос би довело до изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , като чрез преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение теза, или вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , ще се наложи нова съдебна практика , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Доколкото при липса на формулиран конкретен въпрос/ посочената формулировка „решението по този спор ще бъде от значение за развитие на правото, както и за уеднаквяване практиката на съдилищата , тъй като има редица моменти, които се нуждаят от изясняване- като задължителността на ревандикацията , упражняване правото на ищеца да премине от установяване към осъждане, обезщетяване при добросъвестност на преобретателите и пр., които елементи се съчетават в едно производство, не може да се квалифицира като точно и ясно формулиран процесуално правен въпрос / би могло да се приеме , че се касае по процесуално правен въпрос , свързан с приложение на чл. 130 ГПК и възможността за обективно съединяване на исковете, то следва да се приеме , че разпоредба е ясна и точна и касае конкретни факти, изложени в исковата молба, чиято квалификацията като положителна или отрицателна процесуална предпоставка , обосновава произнасянето на решаващия съд относно допустимостта на надлежното упражняване на установителен иск и останалите съединени „ елементи в едно производство”. Тази разпоредба не се нуждае от тълкуване в посочения в разясненията на ВКС смисъл, а относно това , въз основа на какви правни или фактически основания, решаващият съд обосновава извода за допустимост-респ. недопустимост на иска , в която конкретна насока жалбоподателката не излага каквито и да е доводи.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. 7535/ 12.08.2010 година , заявена от С. П. Б. от с.П., Р. област срещу Определение Nо 513/22.07.2010 година , постановено по ч. гр.д. Nо 567 / 2010 година на Русенския окръжен съд , с което е потвърдено Определение от 26.04.2010 година по гр.д. Nо 2780/2009 година на Русенския районен съд за прекратяване на исковото производство на основание чл.130 ал.1 ГПК във вр. с чл. 129 ал. 4 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :