О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 25.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1016 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Г. А. С. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат С. М., обжалва в срок въззивното решение от 30.06.2011 год. по гр. д. № 218/2011 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 3.05.2011 год. по гр. д. № 1226/2009 год. на Севлиевския районен съд. С него е отхвърлена молбата й срещу Я. С. Я. за прогласяване обезсилването по право на решението от 10.03.2010 год. по същото дело, на основание чл. 33, ал. 3 ЗС.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по изложените съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда за точно изпълнение на паричното задължение – касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен. Претендира и заплащане на направените разноски.
В изложението към касационната жалба са релевирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се от касаторката, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за точно изпълнение на парично задължение в противоречие с представената съдебна практика, вкл. и такава по чл. 290 ГПК- решение № 28 от 14.03.2009 год. по т. д. № 497/2008 год. на І т. о. на ВКС, приемащо, че ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от паричното задължение само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това – чл. 97, ал. 1 ЗЗД и чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Позовава се и на решение № 102 от 20.02.2001 год. по гр. д. № 1287/2000 год., ІV г. о. на ВКС, в което е прието, че изпълнението на задължение за заплащане на дължима поради изкупуване цена по чл. 33, ал. 2 ЗС е задължение за точно изпълнение, съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като преведените чрез телеграфопощенски служби суми не освобождават длъжника от забава, освен ако кредиторът не ги е получил. Въззивният съд е приел обратното, за да обоснове наличие на точното изпълнение на задължението на Я. Я. да плати цената по изкупуването на имота. Представено е и решение по гр. д. № 499/99 год. на 2 г. о. на ВКС.
Ответникът по жалбата Я. Я. оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Същата е подадена на 9.08.2011 год., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на новия ГПК /исковата молба е постъпила на 24.09.2009 год./ иск за изкупуване на имота, предмет на договора по нот. акт № 116/2005 год., съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 от същия се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Представено е удостоверение № 2706 от 12.10.2005 год. на [община], въз основа на което е определена данъчната оценка на имота в размер на 1484 лв., така както е посочена цената на имота в нотариалния акт за продажбата и цената на иска в исковата молба, т.е. размерът е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален такъв. Въпросът за цената на иска не е бил повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК.
Поради горните съображения решението по въззивното дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и подадената касационна жалба следва да се върне, а образуваното по нея производство да се прекрати, без настоящата инстанция да се произнася по въпроса за наличие на поддържаните от касаторката основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. А. С. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат С. М. против въззивното решение № 195 от 30.06.2011 год. по гр. д. № 218/2011 год. на Габровския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторката.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 1016/2011 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторката, на която се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: