О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр. София, 28.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 526 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по подадената от И. А. А. от гр. С. частна жалба против решението от 16.11.2010 год. по гр. д. № 2886/2008 год. на Софийски градски съд, в частта му, с която е определена привременна мярка, съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./ – П. Н. Т. да й заплаща месечно обезщетение за ползувания от него л. а. „В.” в размер на 27 лв., от влизане в сила на решението.
В подадената в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба жалбоподателката поддържа становище за неправилност на постановеното определение в частта относно началната дата на заплащане на обезщетението, като счита, че същото й се дължи от датата на предявяване на иска. Иска същото да бъде отменено и вместо това да бъде присъдено и обезщетение за минал период до предявяване на иска – 666 лв., както и по 27 лв. месечно от предявяването на същия, със законните лихви за неплатените суми от предявяването на иска.
Ответникът П. Т. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, при условията на чл. 274, ал. 2 ГПК, но по същество е неоснователна.
Въззивният съд е постановил решение по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./ за допускане на делба на лек автомобил м. „В.” между страните, при равни дялове, като постановил привременна мярка с оглед на това, че автомобилът се ползува само от ответника, то същият да заплаща за лишаването на ищцата от ползуването съразмерно с дела й месечна сума в размер на 27 лв., съгласно заключението на автотехническата експертиза. Определил началния момент на плащане на това обезщетение от влизане в сила на решението по допускане на делбата.
Определението е правилно.
Въззивният съд е постановил една привременна мярка, предпоставена от установеното ползуване на делбения автомобил само от единия съделител, постановена по молба на другия съделител, който не ползува автомобила съобразно правата си. Именно с оглед същността на плащането на определената сума като привременна мярка до извършване на делбата, тя няма характер на обезщетение за лишаване от ползуването на автомобила за определен предходен период от време. Такава претенция не е била и предмет в първата фаза на делбеното производство, поради което и правилно въззивният съд с оглед целта на определената привременна мярка е определил както размера, така и началния момент на плащането. Обжалваното определение следва да се потвърди, поради което и настоящият състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 16.11.2010 год. по гр. д. № 2886/2008 год. на Софийски градски съд, в частта му, с която е постановено, като привременна мярка до извършване на делбата плащането от П. Н. Т. на И. А. А. сума от 27 лв. месечно, за ползуването на автомобил м. „В.”, считано от влизане в сила на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.