О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
[населено място], 06.07.2011год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 270/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. Д. С. и П. Н. С., чрез адвокат Р. Ч., против въззивното определение от 28.03.2011 год. по ч. гр. д. № 424/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определението от 28.01.2011 год. по гр. д. № 881/2011 год. на Варненския районен съд в частта му, с която е прекратено производството по предявения от жалбоподателите против Л. Б. Д., действуващ като [фирма] и М. И. Д. инцидентен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Л. Б. Д., в търговското му качество на ЕТ е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 6 на четвърти етаж, в жилищната сграда на [улица] [населено място], подробно описан, заедно с 7.6173 % ид. ч. от общите части на сградата.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалвания акт с молба за отмяната му.
Ответниците, чрез процесуалният им представител адвокат Бр. Б., изразяват становище за неоснователност на частната касационна жалба, както и за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба против въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения инцидентен установителен иск, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1188/2009 год. на ВКС е уважен предявения против настоящите жалбоподатели ревандикационен иск, като същите са осъдени да предадат на М. и Л. Д., последният в търговското му качество, владението върху процесния апартамент. Със сила на присъдено нещо в отношенията между страните е решен въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имота в патримониума и на М. Д., поради което и с оглед забраната по чл. 299 ГПК същият не може да се пререшава. Всички възражения против принадлежността на правото на собственост в лицето на съпругата на едноличния търговец е следвало да бъдат изчерпани в производството по ревандикационния иск, като доводите за установяване на материалноправната легитимация на ответниците по предявения иск за заплащане на подобрения в ревандикирания имот не могат да обосноват допустимост на предявения в настоящето производство инцидентен установителен иск.
В изложението касаторите формулират като въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 2/2001 год. на ОСГК на ВКС, решение № 753 от 24.06.85 год. по гр. д. № 888/84 год. на ВС, І г. о. и определение № 53 от 21.06.84 год. на ВС, І г. о. тези за допустимостта на установяване на придобивно основание в производството по иска за подобрения, с оглед обосноваване на пасивната материалноправна легитимация при положение, че във влязлото в сила решение по ревандикационния иск не е посочено такова за един от ищците по него, както и преклудирана ли е възможността им това да сторят в настоящето производство, с оглед липсата на установен такъв придобивен способ за съпругата на едноличния търговец, собственик на спорния имот, в приключилото производство по иска по чл. 108 ЗС.
Произнасянето на въззивния съд относно наличието на пречка за разглеждането на инцидентния установителен иск за легитимацията на М. Д. за собственик на спорния имот касае приложението на чл. 299, ал. 1 ГПК – спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Този въпрос не решен в противоречие със задължителната съдебна практика, на която се позовават жалбоподателите – ТР № 2/2001 год. ОСГК на ВКС, тъй като същото се отнася до въпроса за съпружеската имуществена общност върху имот на търговец, включен в търговското му предприятие, какъвто изобщо не е предмет на настоящия спор за допустимостта на предявения иск. Неотносимо към релевантния процесуалноправен въпрос за допустимостта на иска при наличие на влязло в сила решение е и представеното решение № 753 по гр. д. № 888/84 год. на І г. о. на ВС, което касае допустимост на иска за обявяване нищожност на нотариален акт, създаващ външна представа за наличие на признати права, каквото е и определението с № 53 по гр. д. № 50/94 год., относимо към допустимостта на иск за установяване неистинност на документ, неоспорен в производството, в което е представен. Затова и не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, както и това по т. 3, по което не са изложени съображения от касаторите.
По изложените съображения настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1010 от 28.03.2011 год. по ч. гр. д. № 424/2011 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: