О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
гр. София, 08.01.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 582 по описа на Върховния касационен съд за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по частната жалба на М. И. В. от [населено място], [община] против определението на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против протоколното определение от 16.05.2012 год. по гр. д. № 239/2005 год. на Новозагорския районен съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на определението на въззивния съд поради нарушение на материалния и процесуалния закон и иска неговата отмяна.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна по делото и насочена против определение на въззивния съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е оставил без разглеждане подадената против първоинстанционното определение частна жалба и прекратил образуваното по нея производство. Затова и соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е неотносимо.
За да приеме частната жалба против първоинстанционното протоколно определение за недопустима, поради което и да я остави без разглеждане, въззивният съд счел, че атакуваното с нея определение от 16.05.2012 год. на първоинстанционния съд не подлежи на инстанционен контрол, тъй като то не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, нито в закона е предвидена обжалваемостта му. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по искания на страните за поставяне на задачи към допуснатата експертиза, като ги е приел за неоснователни с оглед наличието на влязло в сила решение по допускането на делбата на земеделските земи, с което въпросите за имотите, делбените квоти и съделителите са решени.
Изводът се споделя и от настоящата инстанция.
Правилно е прието във въззивното определение, че първоинстанционното определение по произнасянето по доказателствените искания на страните не е от категорията определения, подлежащи на обжалване по този процесуален ред. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като жалбоподателката, ако счита, че неоснователно не са допуснати исканите задачи към експертизата може да осъществи защитата си по реда на обжалването на съдебното решение, но не и да обжалва процесуалните действия на съда. Процесуалният закон не предвижда изрично и обжалваемостта им с частна жалба, по смисъла на т. 2 на същата разпоредба.
Поради това и като е оставил без разглеждане частната жалба против протоколното определение на първоинстанционния съд от 16.05.2012 год., въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
По горните съображения ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 467 от 28.06.2012 год. по ч. гр. д. № 327/2012 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.