О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр. София, 07.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 353 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
А. Г. И., чрез адв. А.. М., обжалва въззивното решение от 29.12.2011 год. по гр. д. № 503/2011 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.07.2011 год. по гр. д. № 4463/2010 год. на Старозагорския районен съд в частта му, с която е изнесен на публична продан делбения имот, представляващ дворно място в [населено място], [община], с площ 1 320 кв. м., представляващо кадастрална основа на парцел * в кв. 22, заедно с постройките в него, при посочените в решението квоти за съделителите.
Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното в частта му, с която съделителят Ж. Г. Й. е осъден да заплати на останалите съделители за извършените в имота подобрения сума в размер на 7 283 лв., не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторката А. И. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд относно предпоставката по чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне в дял на делбения имот, а именно – съделителят да е живял в него при откриване на наследството. Счита, че в случая същата е налице и иска отмяна на решението в тази му част и вместо това делбеният имот бъде поставен в неин дял, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК с парично уравнение на дяловете на останалите съделители.
В приложеното изложение е поставен въпросът за доказателствената стойност на обясненията на страната по делото, съгласно чл. 176 ГПК в контекста на приетата от въззивния съд ирелевантност на твърденията на касаторката за наличието на изгодния за нея факт. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без излагане на други съображения.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея.
От съделителя Ж. Г. Й. е постъпила молба с искане за спиране на публична продан по изпълнително дело, образувано по издаден въз основа на въззивното решение изпълнителен лист.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което имотът е изнесен на публична продан, въззивният съд приел, че не е налице една от кумулативно предвидените в чл. 349, ал. 2 ГПК предпоставки, а именно – не е установено съделителката А. И. да е живяла в делбения имот към момента на откриване на наследството. Разпитаните свидетели не установяват твърдения факт, че съделителката, направила искането за възлагане, е живяла към релевантния момент в имота, напротив установяват, че живее в гр. Ст. З. и в почивните дни идва в имота, което не представлява наличие на предвидената в закона предпоставка за поставянето му в дял. Действително, съдът е приел за ирелевантно твърдението за обратното на тази съделителка, но поставеният в изложението въпрос нито е бил включен в предмета на спора, нито е обусловил правния извод за липсата на тази предпоставка за поставяне на имота в дял, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Поради това и при липсата на релевантен правен въпрос, както и на конкретни съображения за релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разясненията в т. 4 от цитираното ТР, касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част не може да се допусне.
В останалата му част относно присъдената сума за подобренията в имота, въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано от страните, в т. ч. и от Ж. Й.. Съгласно чл. 432, т. 4 изпълнителното производство се спира в случаите на чл. 282, ал. 2 ГПК, но в настоящия казус не са налице предпоставки за спиране на изпълнението на въззивното решение, тъй като законът предвижда тази възможност за въззивните решения, подлежащи на принудително изпълнение на основание чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК. В частта относно присъдените подобрения решението е влязло в сила като необжалвано от молителя Ж. Й., ответник по претенцията по чл. 346 ГПК. Изпълнителният лист е издаден за присъдената сума за подобренията и въз основа на него е образувано и изпълнителното производство, поради което и спирането му е извън регламентацията по чл. 282 ГПК. Недопустимо е позоваването на подадената от друга съделителка касационна жалба против въззивното решение, и то в частта му по възлагането, за да се обосновава искането за спиране на изпълнението му и в частта, в която то е влязло в сила. Поради това молителят Ж. Й. не е процесуално легитимиран да иска спирането му, с оглед на което подадената от него молба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 288 и чл. 282 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 332 от 29.12.2011 год. по гр. д. № 503/2011 год. на Старозагорския окръжен съд по подадената от А. Г. И., чрез адв. А. М. касационна жалба против него в частта му по възлагането на делбения имот, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
Определението по чл. 288 ГПК е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Ж. Г. Й. молба вх. № 3364 от 12.03.2012 год. по чл. 282 ГПК.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, ГК, в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя Ж. Й., на който се изпрати и препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: