О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 896
гр. София, 23.09.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 521 по описа на Върховния касационен съд за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от [заличено име на фирма], чрез управителя П. Г., касационна жалба против въззивното решение от 22.12.2009 год. по гр. д. № 394/2009 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 4.06.2009 год. по гр. д. № 1078/2007 год. на Димитровградския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касатора против Д. Н. Д. и Р. Х. Д. иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху самостоятелен обект с кадастрален идентификтор 21052.1016.164.9.10, попадащ в сграда със застроена площ 377 кв. м. с идентификатор 21052.1016.164.9 в гр. Д., ул. Вл. П.” № 4.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличието на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос относно статута на спорния имот като самостоятелен обект на собственост и изключването му от продажбата от публичния изпълнител в съставеното повторно постановление поради допусната техническа грешка в първото такова, както и формулираните в изложението въпроси, по които съдът не се е произнесъл, имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците поддържат становище за липса на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди съображенията в изложението на касатора, намира, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Спорът между страните е за собствеността на един от етажите на възложената с постановлението от 19.05.2005 год. на публичния изпълнител при РД – П. на АДВ пететажна масивна сграда – централно управление, а именно сутеренен етаж, като самостоятелен обект.
За да отхвърли предявения от дружеството иск за собственост на този имот, въззивният съд е приел, че предмет на принудителното изпълнение е цялата сграда, а не отделни етажи от нея. Спорният имот не е обособен като самостоятелен обект на собственост, с оглед предназначението му да обслужва сградата, данни за който извод се съдържат и в акта за държавна собственост, съдържащ описанието на спорния имот като първи етаж от сградата. С оглед представените доказателства, съдържащи различно описание на първи етаж или сутерен, съдът е заключил, че същият е включен в обекта, предмет на принудителното изпълнение, приключило с възлагателното постановление за продажба на сграда със застроена площ 377 кв. м. и разгърната площ от 2 262 кв. м., поради което и ответниците се легитимират като негови собственици. От предмета на публичната продан на сградата – централно управление, е била изключена само пристроената столова, представляваща самостоятелен обект.
Въпросът за статута на спорния имот, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, като е приел, че същият не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и е включен в предмета на продажбата от публичния изпълнител, е обусловен от направената преценка на събрания доказателствен материал. Поради това и същият има значение за правилността на направения извод, но не е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, което представлява основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Проверката за законосъобразност на същото не може да се осъществи в настоящето производство, в което следва да се обоснове наличие на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да е налице то, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 4, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, каквито твърдения в случая липсват. Не са изложени и съображения за значението му за развитието на правото, което предпоставя посочване на непълни, неясни или противоречиви разпоредби в закона, за да се създаде съдебна практика по прилагането или същата да бъде осъвременена. Противно на тези разяснения в изложението си касаторът се позовава на процесуалноправен въпрос, свързан с преценката на събраните доказателства, обусловили направения от съда извод за собствеността върху спорния имот, което представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост на същото, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Последното не може да бъде обсъждано в настоящето производство, в което предмет на проверка е наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Общото такова по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, и който трябва да е от значение за формиране на решаващата му воля, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотивите на т. 1 от цитираното ТР. Такъв не е посочен в изложението, а както се посочи по-горе, по релевантният въпрос за изхода на спора не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 364 от 22.12.2009 год. по гр. д. № 394/2009 год. на Хасковския окръжен съд по подадената от [заличено име на фирма], представлявано от управителя му П. Т. Г., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.