О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 16.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 177 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. No 1424 /20.01.2011 година на К. В. Д. и Л. Н. Д., и двамата от [населено място] чрез адв. Г. Ф. АК- [населено място] срещу Решение Nо 1619 от 03.12.2010 година по гр.д. Nо 2459/2010 година на ОС-Пловдив.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване е на основание по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК с доводи , че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материално правните и процесуално правните въпроси в противоречие с практиката на съдилищата, а именно по въпроса „ за липсата на значение на факта на плащане на данъците на един недвижим имот при спор за придобиване правото на собственост по давност като израз на своенето за себе си и демонстрирането на това отношения спрямо всички останали „ и по въпроса“ за допустимостта със свидетелки показания да се доказва погасяване на парични задължения, установени с писмен акт каквито са данъчните задължения“, в смисъл противоречащ на Решение Nо 711/ 07. 04. 1977 г. по гр.д. Nо 2922/76 г. ВС-първо отд. и на Решение Nо 2035/ 07. 05. 1980 г. по гр.д. Nо 559/80 г. на ВС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- Х. Д. и И. Г. , с който се поддържа , че касационната жалба е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба на К. и Л. Д. е подадена в срока по чл. 283 ГПК , и с оглед на постановеното Определение Nо 95 от 24.02.2012 год. по ч.гр.д.Nо 555/2011 година , същата се явява процесуално допустима.
С обжалваното решение,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение 331 от 28.06.2010 година по гр.д. Nо 46/ 2010 година на Асеновградския районен съд , с което е отхвърлен иска на К. и Л. Д. за съдебна делба на недвижим имот-жилищна сграда 02 ПМЖ със застроена площ 59 кв.м., построена в ПИ * по КК в [населено място], находящ се в терен урбанизирана територия с начин на ползване ниско застрояване , след като е прието, че страните не са носители на правото на собственост, а носител на правото е конституираното като подпомагаща страна И. Г., релевирано чрез оспорване правата на ищците по издадения констативен нотариален акт за собственост.
След преценка на доводите на касатора в рамките на производството по селекция, настоящият състав на ВКС намира , че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
Изведените въпроси : за липсата на значение на факта на плащане на данъците на един недвижим имот при спор за придобиване правото на собственост по давност като израз на своенето за себе си и демонстрирането на това отношения спрямо всички останали „ и по въпроса“ за допустимостта със свидетелки показания да се доказва погасяване на парични задължения, установени с писмен акт каквито са данъчните задължения“, нямат качеството на обуславящи изхода да делото. Производството за делба е инициирано от К. и Л. Д. , в тежест на които , в рамките на предмета на спора при оспорване от ответниците на констатациите по НА Nо */2004 година , за признаване право на собственост по давност, е да установят че са налице елементите на фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС и са придобили правото на собственост. Фактите , свързани с плащането на данъците лично или чрез трето лице за погасяване на публични задължения , нямат отношение към установяване елемента „своене на процесния имот”, който предполага установяване на отношения между владеещия имота несобственик и невладеещия имота собственик, а не изпълнение на задължения към държавния фиск.
Само и доколкото поставените въпроси имат качеството на обуславящи изхода на делото, съгласно ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, могат да бъдат база на която да бъде извършена селекцията на посоченото основание – чл. 280 ал.1 т.2 ГПК т.е. да се прецени наличието на противоречиво прилагане на закона от съдилищата по въпросите на придобивната давност.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване по касационна жалба вх. No 1424 / 20.01.2011 година на К. В. Д. и Л. Н. Д., и двамата от [населено място] чрез адв. Г. Ф. АК- [населено място] срещу Решение Nо 1619 от 03.12.2010 година по гр.д. Nо 2459/2010 година на ОС-Пловдив по отхвърления иск за съдебна делба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :