O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1087
София, 29.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 887 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 21878/05.07.2011 год. на Е. В. Д. и С. К. Д., и двамата от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Д. П.- АК -В. срещу въззивно Решение Nо 746 от 08.06.2011 година, постановено по гр. възз. д. Nо 893/2011 година на ОС- Варна.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 735 от 28.02.2011 година по гр.д. Nо 12251/2009 година на РС- Варна , в частта , с която е отхвърлен иска им по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на по 1/5 идеална част от: обект А1- част от кухня на апартамента на първия етаж на жилищна сграда в [населено място] [улица]Nо 5 с площ от 2.95 кв.м., обект А2 – тоалетна на първия етаж на жилищната сграда с.а. с площ от 1.95 кв.м.,, обект А5 – тераса към първия етаж на жилищната сграда с.а. с площ 12.98 кв.м., като придобити в режим на съпружеска имуществена общност по приращение- чл. 92 ЗС.
За да отхвърли ревандикационния иск, съдът е приел, че кухнята , терасата и тоалетната не са самостоятелни обекти на правото на собственост , а до принадлежности към главната вещ- жилището, поради което следват собствеността на същото , т.е. те са собственост на ответника
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно решение , съдът се е произнесъл по материално-правния въпрос за приложното поле на чл. 92 ЗС, 97 и 98 ЗС и чл. 183 ЗУТ и възможността едно лице да придобие право на собственост върху постройка след като не му е учредено право на ползване от останалите съсобственици на дворното място или принадлежността винаги следва главната вещ и процесуално-правния въпрос за прилагането на чл. 4 от ГПК и чл. 6 от ЕКПЧОС относно задължението на съда за точно приложение на закона , за осигуряване на справедлив процес, за извършване преценка и анализ на доказателствата, позовавайки се на ПП ВС 7-65 и ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС.
С касационна жалба вх. Nо 23238/15.07.2011 година на Д. С. Г. от [населено място] чрез пълномощника си адв.К. К.- АК В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 746 от 08.06.2011 година, постановено по гр. възз. д. Nо 893/2011 година на ОС- Варна, в частта , с която на основание чл. 108 ЗС е осъден да предаде на ищците- Е. В. Д. и С. К. Д., и двамата от [населено място] 1/5 идеална част от следните обекти- обект А5- складово помещение под терасата на първия етаж с площ 8.79 кв.м., пристройка в дворното място- обект А3 с площ от 20.83 кв.м. и баня-тоалетна , изградена в дворното място –обект А4, с площ от 3.51 кв.м.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 735 от 28.02.2011 година по гр.д. Nо 12251/2009 година на РС- Варна , в частта, с която е уважен иска на Е. и С. Д. по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на по 1/5 идеална част от следните обекти- обект А5- складово помещение под терасата на първия етаж с площ 8.79 кв.м., пристройка в дворното място- обект А3 с площ от 20.83 кв.м. и баня-тоалетна , изградена в дворното място –обект А4, с площ от 3.51 кв.м. като придобити в режим на съпружеска имуществена общност по приращение- чл. 92 ЗС.
За уважи ревандикационният иск за посочените обекти-решаващият съд е приел, че същите са изградени без надлежно уредено право на строеж върху съсобствен недвижим имот- дворно място и по силата на принципа на приращението са станали собственост на всички собственици на терена в обема на притежаваните права.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е нищожно, процесуално недопустимо и неправилно. Нищожността на въззивното решение се поддържа с довод , че към момента на подаване на касационната жалба същото не е било подписано от съдията Д. З., подала оставка като съдия, релевират се доводи за несъобразяване на решението с материалния и процесуален закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.1, 2 и 3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че по материално-правни въпрос за квалификацията на постройката-обект А3 като второстепенна постройка по см. на чл. 227 от ЗБНМ/ отм./ и като така дали същата може да бъде обект на придобивна давност, следва да има произнасяне от ВКС тъй като от отмяната на закона са изминали много години и разбиранията на законодателя е променено с по- съвременните текстове на ЗУТ, и е необходимо с оглед на еднаквото и точно приложение на закона.
Допустимостта се поддържа и по въпроса за явното несъответствие между изводите на съда относно недоказани по делото факти и правните му изводи с постановения съдебен акт в смисъл на установени факти относно обект А4- помещение с площ от 4.80 кв.м. под терасата , с довод , че произнасянето се налага с оглед на точното приложение на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор само от Д. Г. ,с които се оспорва основателността на подадената касационна жалба.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на данните по делото за данъчната оценка на обектите , предмет на ревандикационния иск, уточнени с молба на ищците на л. 49 производство районен съд и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационните жалби са процесуално допустими. След преценка на наведените доводи и приложените съдебни решения , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване по молбата на Е. Д. и С. Д. не може да бъде допуснато , тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.1 и/или т.3 ГПК.
Поставеният материално-правен въпроси за приложното поле на чл. 92 ЗС, 97 и 98 ЗС и чл. 183 ЗУТ и възможността едно лице да придобие право на собственост върху постройка след като не му е учредено право на ползване от останалите съсобственици на дворното място и принадлежността винаги ли следва собствеността на главната вещ , макар и да има характера на обуславящ изхода на спора, не може обуслови извод за допустимост на касационното обжалване , тъй като не е разрешен от въззивния съд нито в противоречие с задължителна съдебна практика/ т.1/ , нито самите институти на вещното право касаещи придобиване право на собственост чрез приращение , присъединяване или преработване са неясни, предполагат нееднакво и противоречиво приложение, налагащо произнасяне за уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото.
Поставеният процесуално-правния въпрос за прилагането на чл. 4 от ГПК, касаещ принципа на диспозитивното начало и чл. 6 от ЕКПЧОС относно задължението на съда за точно приложение на закона , за осигуряване на справедлив процес, за извършване преценка и анализ на доказателствата, не може да се приеме , че са произнесени в противоречие със задължителната съдебна практика по ПП ВС 7-65 и ТР 1/2001 година на ОСГК на ВКС, тъй като тази практика касае тълкуване на отменени процесуални правни норми, който касаят друга правна характеристика както на първоинстанционното, така и на второ-инстанционното производство, дори и при неговата същност на пълен въззив. Посочените разпоредби – на чл. 4 ГПК и на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ касаят общи принципи на гражданския процес и правото , който са определящи за цялата правна система и нямат характер на правен проблем по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , предопределящ изхода на конкретен правен спор при решаване на делото, поради което доколкото не са съблюдавани от съда в рамката на конкретно разглеждане спор , касаят допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, отменително основание по чл. 281 т.3 ГПК.
Не може да се приеме , че е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като релевирания материално правни въпроси, касаят приложението на ясни и точно правни институти и не е от естество да налага произнасяне с оглед на уеднаквяване на практиката на съдилищата и за развитие на правото.
След преценка на наведените доводи и приложените съдебни решения , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване по молбата на Д. Г. не може да бъде допуснато.
Въпросът за квалификацията на постройката-обект А3 като второстепенна постройка по см. на чл. 227 от ЗБНМ/ отм./ и като така дали същата може да бъде обект на придобивна давност, е неотносим към обуславящите изхода на спора правни изводи на решаващия съд . Преценката за характеристиката на процесната постройка като обект на допълнително застрояване е направен в рамките и при приложението на действащите благоустройствени закони и след като липсва позоваване за придобиването им по силата на оригинерния способ-придобивна давност към момента на действие на посочения отменен закон- ЗБНМ от 1941 г./ отм. / , то изведеният правен не може да бъде третиран като въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съобразно и дадените с т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС разяснения. Допустимостта по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обуславя от обоснованата с доводи необходимост от произнасяне от ВКС когато е необходимо еднаквото и точно приложение на нов закон, закон по който липсва съдебна практика или следва да бъде преразгледана , вече установена такава с оглед на нови икономически отношения между субектите.
Допустимостта на касационното обжалване , поддържана по въпроса за явното несъответствие между изводите на съда относно недоказани по делото факти и правните му изводи с постановения съдебен акт в смисъл на установени факти относно обект А4- помещение с площ от 4.80 кв.м. под терасата , касае необоснованост на съдебния акт , който порок може да обуслови отмяна на обжалваното решение – арг. на чл. 281 т.3 ГПК, но не и селекция на касационната жалба за разглеждане от третата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 21878/05.07.2011 год. заявена от Е. В. Д. и С. К. Д., и двамата от [населено място] чрез адв. Д. П.- АК -В. срещу въззивно Решение Nо 746 от 08.06.2011 година, постановено по гр. възз. д. Nо 893/2011 година на ОС- Варна, в частта , с която е потвърдено Решение Nо 735 от 28.02.2011 година по гр.д. Nо 12251/2009 година на РС- Варна по отхвърления иск им по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на по 1/5 идеална част от: обект А1- част от кухня на апартамента на първия етаж на жилищна сграда в [населено място] [улица]Nо 5 с площ от 2.95 кв.м., обект А2 – тоалетна на първия етаж на жилищната сграда с.а. с площ от 1.95 кв.м.,, обект А5 – тераса към първия етаж на жилищната сграда с.а. с площ 12.98 кв.м., като придобити в режим на съпружеска имуществена общност по приращение- чл. 92 ЗС.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 23238/15.07.2011 година на Д. С. Г. от [населено място] , заявена чрез адв.К. К.- АК В. срещу въззивно Решение Nо 746 от 08.06.2011 година, постановено по гр. възз. д. Nо 893/2011 година на ОС- Варна, в частта , с която е потвърдено решението на районния съд по уважения на основание чл. 108 ЗС иск и същият е осъден да предаде на ищците- Е. В. Д. и С. К. Д., и двамата от [населено място] 1/5 идеална част от следните обекти- обект А5- складово помещение под терасата на първия етаж с площ 8.79 кв.м., пристройка в дворното място- обект А3 с площ от 20.83 кв.м. и баня-тоалетна , изградена в дворното място –обект А 4, с площ от 3.51 кв.м.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: