О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 07.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 39 по описа за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Н. К. Д., чрез пълномощника му адвокат М. М., против разпореждането от 5.10.2012 год. по гр. д. № 5425/2011 год. на Софийски градски съд, с което е върната касационната му жалба против въззивното решение, като недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради нарушение на чл. чл. 6 и 13 от КЗПЧОС.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на исковете, по които е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Същите са за установяване на оспорени в заповедното производство вземания в размер съответно на 3 019.54 лв. главница и 910.14 лв. лихва, поради което и постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е подадена против въззивно решение, което е изключено от касационен контрол по силата на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК, въвеждащ обективен критерий за достъп до касационно обжалване – цената на иска.
Поддържаните от жалбоподателя доводи за нарушение на разпоредби от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и цитиране на практиката на Европейския съд по правата на човека са неоснователни и не могат да обосноват дерогиране на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Процесуалният закон – ГПК е регламентирал процедурата по разглеждане на определени дела с цена под предвидения размер да се осъщестява в две инстанции, с което е гарантирано спазване правата на страните, съгласно Конвенцията.
Поради това и като е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и върнал на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба против решението с цена на исковете под 5 000 лв., въззивният съд е постановил правилно разпореждане, което следва да се потвърди.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 5.10.2012 год. по гр. д. № 5425/2011 год. на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба на Н. К. Д. от [населено място] против въззивното решение от 11.06.2012 год. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: