O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 30.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 349/2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 1326/23.02.2012 година на Ц. к. с. / Ц./ с процесуален представител гл. юрк. Т. Д. срещу въззивно Решение Nо 630 от 30.12.2011 година по гр.възз.д. Nо 20/2011 година на ОС-Пазарджик по от хъврления ревандикационен иск.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл.ГПК/ отм./ и производство по чл. 218з ГПК/ отм./ , след отменително решение на ВКС по чл. 307 във вр. с чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , е оставил в сила Решение от 02.06.2003 година и Решение Nо 2 от 01.02.2005 год. по гр.д. Nо 24/2001 година, постановено на основание чл. 193 ГПК/ отм./ на РС-Панагюрище по отхвърления иск на Ц. срещу [фирма] [населено място] и „О. з.” [населено място] , заявени на основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението на терен от 26 дка , част от кв. 112 , 112а и кв. 117 по плана на [населено място] и съответно по отношение на сгради- бивша собственост на Л. ф.- п. и склад с обща застроена площ от 145 кв. м., канцеларии и портал с площ от 57 кв.м., дърводелска работилница с площ от 360 кв.м., склад за готова продукция и материали с площ от 396 кв.м.
Прието е , че в полза на Ц. не може да бъде признато правото на собственост на имуществото на бивша Л. ф. „Л.” [населено място] при поддържаното придобивно основание – правоприемство от търговско дружество [фирма] при С. на популярните банки, юридическо лице участвало в образуването / чрез сливане / на Ц. кооперативен съюз през 1947 година , отчуждена собственост въз основа на ПМС Nо 15 от 08.03.1949 година , § 1 от ДР на ЗК/ 1991 г.-отм./ и ПМС Nо 192 /1991 год. поради липсата на доказателства за правопримество на Ц. на посоченото търговско дружество, при липсата на доказателства , че собствеността на терена е надлежно придобита от Ц., а не само получена за ползване и стопанисване ,а по отношение на претендираните сгради- поради липсата на доказателства за собственост.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е изцяло неправилно, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довода , че по въпроса ; предпоставка за настъпване на реституционния ефект по § 1 от ДР на ЗК/ отм./ изискването към датата на постановяване на решението спорното материално право да съществува в обема, в който е одържавено , произнесеното становище на въззивния съд е в противоречие с ТР 2/1995 година на ОСГК на ВС.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по материално правните въпроси : имат ли вещно-правен транслативен ефект актовете на МС, в частност ПМС Nо 15 от 08.03.1949 година , с които се прехвърля като цяло обособено стопанско предприятие / Л. ф. „Л.” [населено място] /като съвкупност от активи , пасиви, права , задължения и фактически отношения и изчерпателно ли са изброени актове на МС , с които са отчуждени кооперативни имоти в §1 от ПМС Nо 192 / 1991 година и имат ли вещно-правен характер транслативен ефект актовете на МС, с които е извършено разпореждане с кооперативни имоти, които не са включени в списъка на § 1 от ДР на ПМС Nо 192 /1991 година ? , произнесени по обжалваното решение в смисъл различен от този по Решение от 16.06.1997 година по гр.д. Nо 1374/1996 год. на ОС-Пловдив , Решение Nо 957 от 19.09.1996 година по гр.д. Nо 449/1995 , постановено по реда на надзора от ВС-I., Решение Nо 956 от 19.09.1996 год. по гр.д. Nо 451 /1995 год. на ВС-I./ посочената съдебна практика касае само първия въпрос, но не и този за значението на изброяването на актовете на МС, имащи характер на разпореждане със кооперативно имущество/.
Поставеният въпрос „предпоставка ли е за уважаване на иска по чл. 108 ЗС във вр. с § 1 ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ установяване от страна на ищеца на липсата на предявена претенция за процесния имот на основание чл. 2 ЗВСОНИ във вр. със ЗНЧИМП от 1947 г.-отм.”, не е подведен под нито една от хипотезите на чл. 280 ал.1 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] [населено място] чрез адв.Ц. и адв. Б.- АК-П. , с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване при цена на всеки един от обективно съединените искове под 5000 лв., респ. се оспорва наличието на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване в смисъл, че след като едва по силата на разпоредбите на ЗК от 1999 година Ц. като кооперативен съюз получава статут на материално-правно легитимирана кооперация , не може да се претендира възстановено кооперативно имущество за предходен момент – а именно 1991 година,в който аспект не може да се поддържа несъобразяване с ТР на ОСГК , което не ги касае както материално-правен легитимиран да е носител на права, реституирани по закона от 1991 година , не е налице противоречиво разрешаване на поставените въпроси с цитираната практика на ОС-Пловдив и ВС-I. отд. , оспорват се и въведените основания за неправилност на постановеното въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения през 1997 година иск собственост на терен от 26 дка и сгради и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение , при разглеждане на делото в правомощията си по чл. 218з ГПК/ отм./ , въззивният съд е приел, че въпреки данните , че процесния недвижим имот- Л. ф. „Л.” [населено място] е отнет от Ц. по силата на ПМС от 18.07.1956 година , то последната кооперативна организация не е установила , че към този момент е била собственик на имота било по силата на правоприемство от търг. д-во [фирма] , което през 1947 година е съучередител на Ц., било по силата на ПМС Nо 15 от 08.03.1949 година , приемайки , че с посоченото постановление на кооперативната организация се предоставя възможността за ползване на предприятието, но собствеността оставя в държавата поради липсата на доказателства за приключила процедура по чл. 19, 20 и сл. от ППЗДИ /отм./, а отделно от това се приема , че предаването на активите и пасивите на фабриката /по силата на цитираното ПМС от 1949 година/ не включват терена.
След преценка на изведените от защитата на касатора въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че не са налице основанията на закона за допускане на касационното обжалване на поддържаните основания.
С ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т.1 се дадоха задължителни указания по тълкуване смисъла на „въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК” , като се прие , че същият следва да е обусловил изхода на спора.
И. въпрос предпоставка за настъпване на реституционния ефект по § 1 от ДР на ЗК/ отм. /ли е изискването към датата на постановяване на решението спорното материално право да съществува в обема, в който е одържавено , не може да обуслови допускане на касационното обжалване , тъй като макар и съдът да е изложил мотиви , които не съответстват напълно на дадените задължителни разяснения с ТР 2/1995 година на ОСГК на ВС, не могат да се възприемат като такива , противоречащи на задължителната съдебна практика като основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Решаващите мотиви на въззивния съд сочат , че произнесеното становище на съда по поставения въпрос не обуславят по никакъв начин крайния извод за недоказаност на собствеността на Ц. за да може да се приеме , че трансформацията на обекта на правото на собственост е повлияло на изводите за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС.
И. материално правните въпроси : имат ли вещно-правен транслативен ефект актовете на МС, в частност ПМС Nо 15 от 08.03.1949 година , с които се прехвърля като цяло обособено стопанско предприятие / Л. ф. „Л.” [населено място] /като съвкупност от активи , пасиви, права , задължения и фактически отношения и изчерпателно ли са изброени актове на МС , с които са отчуждени кооперативни имоти в §1 от ПМС Nо 192 / 1991 година и имат ли вещно-правен характер транслативен ефект актовете на МС, с които е извършено разпореждане с кооперативни имоти, които не са включени в списъка на § 1 от ДР на ПМС Nо 192 /1991 година , са въпроси , които имат обуславящ и тангиращ към обуславящия характер на спора материално-правни проблеми, чието разрешение е обусловило крайния извод на съда за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС.
Цитираните решения : Решение от 16.06.1997 година по гр.д. Nо 1374 / 1996 год. на ОС-Пловдив , Решение Nо 957 от 19.09.1996 година по гр.д. Nо 449/1995 , постановено по реда на надзора от ВС-I., Решение Nо 956 от 19.09.1996 год. по гр.д. Nо 451 /1995 год. на ВС-I., касаят незадължителна съдебна практика по първия въпрос, но не могат да бъдат ценени в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като е налице произнасяне по реда на чл. 290 ГПК от състав на ВКС по Решение Nо 40 от 15.07.2010 година по т.д. Nо 517/2009 година на ВКС-ТК-II. Обобщавайки противоречивите становища на съдебната практика, с цитираното решение по чл. 290 ГПК, имащо характера на задължителна за съдебните инстанции съдебна практика , е прието, че актовете на МС, съответно издадените въз основа на тях инструкции, окръжни, и др. и съпътстващите тази дейност списъци за предаване и приемане на дейности между стопанските организации в полза на кооперативни организации не уреждат прехвърляне право на собственост от държавата на кооперацията , а само предоставя правото на оперативно управление, т.е. собствеността не става кооперативна, а остава като собственост на държавата.
След като именно в тази насока е изразеното становище по обжалваното решение на въззивния съд, то не може да се приеме , че 1./ има нужда от обобщаване по реда на чл. 291 ГПК след като такова произнасяне е налице със задължителна практика на ВКС и 2./ има противоречие / при евентуална преквалификация на основанията / със задължителна практика на ВКС, когато именно в насока на тази практика е произнесеното становище на въззивния съд.
Втората част, касаеща дали изчерпателно или примерно са изброените актове на МС , с които са отчуждени кооперативни имоти в §1 от ПМС Nо 192 / 1991 година и имат ли вещно-правен характер транслативен ефект актовете на МС, с които е извършено разпореждане с кооперативни имоти, които не са включени в списъка на § 1 от ДР на ПМС Nо 192 /1991 година, не може да се квалифицира като относим към предмета на спора въпрос, поради което и изискващият отговор не би могло да бъде даден от ВКС в рамките на производството по касационен контрол за законосъобразност дори и касационното обжалване да би се допуснато.
Поставеният въпрос „предпоставка ли е за уважаване на иска по чл. 108 ЗС във вр. с § 1 ДР на ЗК от 1991 г. /отм./ установяване от страна на ищеца на липсата на предявена претенция за процесния имот на основание чл. 2 ЗВСОНИ във вр. със ЗНЧИМП от 1947 г.-отм.”, не е подведен под нито една от хипотезите на чл. 280 ал.1 ГПК. Касае се до повдигнат фактически въпрос, който не е бил в предметната рамка на спора , поради което и същия е неотносим към решаващите изводи на съда и като такъв не може да се третира като ‘правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК”.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 1326/23.02.2012 година на Ц. к. с. / Ц./ с процесуален представител гл. юрк. Т. Д. срещу въззивно Решение Nо 630 от 30.12.2011 година по гр.възз.д. Nо 20/2011 година на ОС-Пазарджик по отхвърления ревандикационен иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :