О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 09.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ВТОРО отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 817 / 2012 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 21242/09.08.2012 год. на О. К., представлявана от К. на О. д-р Е. К. и подадена чрез адв. И. П.-АК-К. срещу въззивно Решение Nо 1252 от 10.07.2012 година по гр.възз.д. Nо 1727/2012 година на ОС- Пловдив по уважения положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция – решение Nо 141 от 02.04.2012 година по гр.д. Nо 1064 /2011 г. по описа на РС-Карлово по отхвърлен иск срещу [община] и е постановил ново решение , с което заявеният положителен установителен иск за собственост на „прилежащ терен „ от ПИ * с площ от 980 кв.м., УПИ * от кв. 40а по плана на [населено място] от 2005 година.
За да уважи иска и признае на ищците Р. В. С. и Р. Д. С. , като собственици на ресторант с площ от 298 кв.м., бивша кооперативна собственост ,че са собственици на „прилежащия терен”- ПИ * с площ от 980 кв.м., УПИ * от кв. 40а по плана на [населено място] от 2005 година , въззивният съд се е позовал на чл. 2 ал.3 ЗОС/ отм./ приемайки , че теренът не е общинска собственост , а на кооперацията/ ПК’К.”/ праводател на ищците по НА Nо */2001 год.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, нарушения на материалния закон относно квалификацията и съдържанието на термина „прилежащ терен” и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за индивидуализацията на имота , предмет на установителния иск за собственост , като произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 157 0т 05.03.2009 година по гр.д. Nо 227/2008 г. на ВКС-I. отд. и Решение Nо 14 от 04.02.2011 година по гр.д. Nо 1286/2009 год. на ВКС-II отд.
Допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за съдържанието на понятието „прилежащ терен” по см. на чл. 2 ал.3 ЗОбС и свързаните с това понятие въпроси за площта на този терен, същата нормативно ли е установена или следва да се преценява във всеки случай, предвид на значимостта на същия за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е постъпило писмено становище-отговор от ответника по касация- Р. С. и Р. С. , с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 ГПК с оглед на данъчната оценка на спорния терен от 170.50 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните по делото за цената на произнесения положителен установителен иск за собственост под минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв.
За да бъде селектирана касационна жалба на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, съгласно задължителните разяснения на ТР1/2009 година на ОСГТК на ВКС , касационното производство следва да е допустимо- т.е. с обжалваното въззивно решение , съдът да се е произнесъл по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв.
Видно от данъчната оценка на л.10 от производството пред районен съд- Удостоверение Nо [ЕГН]/02.06.2011 година данъчната оценка на 298 кв.м. „земя” , възлиза на сумата 170.50 лв. , т.е. спорните 980 кв.м. имат данъчна оценка от 560.70 лв. или цената на иска е под минимално определения за допустимост на касационното обжалване праг от 5 000 лв.
При констатацията , че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване , подадената касационна жалба следва да бъде върната на въззивния съд , при условията на иззета компетентност, на основание чл. 286 ал.1 т.3 ГПК като процесуално недопустима, а образуваното касационно производство-прекратено.
По направеното искане на ответниците по касация Р. и Р. С. за присъждане на разноски. Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба, но представения писмен документ , даващ основания да се приеме , че е налице валидно мандатно правоотношение , не съставлява надлежен писмен документ , съгласно Закона за счетоводството за платен адвокатски хонорар /аналогично на типовите Договори за правна защита , въз осно на който се заплащат дължимите данъци , поради което искането за присъждане на сумата от 500 лв. , фигурираща в писмения документ, не може да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба касационна жалба вх. Nо 21242/09.08.2012 год. на О. К., представлявана от кмета на О. д-р Е. К. и подадена чрез адв. И. П.-АК-К. срещу въззивно Решение Nо 1252 от 10.07.2012 година по гр.възз.д. Nо 1727/2012 година на ОС- Пловдив по уважения положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК .
ВРЪЩА касационната жалба като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по касация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с която касационното производство е прекратено , може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страната- касатор, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: