О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр. София, 06.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 189 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 17.11.2010 год. по гр. д. № 931/2010 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 25.02.2010 год. по гр. д. № 2857/2006 год. на Варненския районен съд и вместо това отхвърлил предявения от П. Д. Б., починал в хода на производството и заместен от Н. П. К. и Д. П. Б., и С. Д. Б. иск за осъждане на Х. Н. Н., И. Н. Н. и Е. Н. К. да им заплатят сума в общ размер 28 060 лв, представляващи разходи по извършените от тях в качеството им на недобросъвестни владелци подобрения в имот с пл. № * с площ 1 080 кв. м., на основание чл. 74, ал. 1 ЗС.
Касационна жалба в срок против въззивното решение е подадена от ищците С. Д. Б., Н. П. К. и Д. П. Б., чрез адвокат В. В., с оплаквания за неправилността му и молба за отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове за заплащане на подобренията в имота бъдат уважени. Претендират и заплащане на разноските.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
В представеното изложение към жалбата касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване с довод за произнасяне на въззивния съд в нарушение на задължението му по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните, което е в противоречие на т. 4 ППВС № 7/65 год., както и на т. 12 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. С наличието на противоречиво произнасяне от въззивния съд след обезсилване на първоинстанционното решение и връщането му за разглеждане на иска по чл. 74, ал. 1 ЗС касаторите обосновават основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид изложените доводи и въз основа на данните по делото, приема следното:
По делото е установено, че ищците С. и П. Б. /последният починал в хода на производството и заместен от наследниците му по закон/ са осъдени с влязло в сила решение по гр. д. № 66/2000 год. на В. да предадат на ответниците в настоящето производство владението върху имот пл. № * по КП „Св. Н.” в землището на [населено място] с площ 1 080 кв. м., на основание чл. 108 ЗС, който иск е предявен на 30.12.1997 год.
Касаторите са поддържали, че в периода 1987-1999 год. са построили масивна вилна сграда в имота, както и са извършили и други подобрения, подробно описани, за които са претендирали заплащане на обезщетение по чл. 74 ЗС. Въззивният съд приел, че построяването на сградата, както и другите претендирани подобрения в имота, са осъществени поетапно в периода от 1977 год. до 1992 год. от ищците в качеството им на недобросъвестни владелци. С оглед липсата на ангажирани доказателства от тяхна страна за установяване стойността на подобренията към момента на извършването им, не може да се определи дължимото обезщетение, което е в размер на по-малката сума измежду тази на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза установява стойността им към друг момент – 1999-2000 год. и към 2006 год., но не установява релевантните за спора елементи от фактическия състав – размера на вложените средства, труд и материали за осъществяване на претендираните подобрения, поради което и приел исковете за заплащане на обезщетение по чл. 74, ал. 1 ЗС за неоснователни.
С оглед на горните съображения не може да се приеме, че са налице релевираните от касаторите основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Същите предполагат произнасянето на въззивния съд по материалноправни или процесуалноправни въпроси, обуславящи изводите в обжалваното решение, да е в противоречие на задължителна съдебна практика, както и на такава по конкретни спорове. Такива правни въпроси не са формулирани от касаторите, а доводите за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и доводите на страните представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да се обсъжда в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Поради това и позоваването на ППВС № 7/65 год. и ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС не може да обоснове наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и наличието на въззивни решения в различен смисъл, постановени в хода на едно и също съдебно производство, както неоснователно се поддържа от касаторите. Тъй като не е посочен правен въпрос от значение за изхода по делото, като общо основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение, който определя рамката, в която ВКС е длъжен да селектира жалбите, то това е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съгласно разясненията в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1369 от 17.11.2010 год. по гр. д. № 931/2010 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от С. Д. Б., Н. П. К. и Д. П. Б., чрез адвокат В. В., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: