O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 17.06.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 209 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 2859/18.05.2010 година на [фирма] [населено място] срещу въззивно Решение Nо 56/ 09.04.2010 година по гр.възз.д. Nо 695/2009 година на ОС-Перник.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение Nо 15/30.06.2009 година по гр.д. Nо 173/2007 година на РС Радомир , с което са уважени исковете по чл. 108 ЗС на [фирма] С. и [фирма] [населено място] срещу [фирма] П., като търговско дружество е осъдено да предаде владението на следните недвижими имоти- ПИ Nо * с площ 53 797 кв.м., находящ се в землището на [населено място] могила , част от имот 60 с ЕКАТТЕ * и намиращите се в този имот сгради с промишлено и производствено предназначение: сервизна работилница, диагностична сграда, бензиностан- ция, работилница със склад, столова, склад Nо 1 , склад Nо 2, пропуск / К./, В.-4, ПУЦ-П. и склад към стола, както и в частта , с която е постановено обезсилване на констативен нотариален акт Nо */2006 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради разгледан незаявен иск, респ. неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се , че обстойни доводи за неправилност, поради липсата на доказана материално-правна легитимация на собственост на търговските дружества ищци и за наличието на доказано право на собственост на търговското дружество-ответник, касатора [фирма] [населено място], за неправилна преценка на доказателствата , за неправилна преценка на правните последици на установените по делото факти, касаещи легитимацията на собственост на касатора-ответник по заявените искове.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1,т.2 и т.3 ГПК се обосновава с довода , че по въпроса : установено ли е по е безспорен начин правото на собственост на ищците [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] по отношение на поземлен имот от 53 797 кв.м., Nо *, представляващ част от имоти NNоо * и * с ЕКАТТЕ *, находящи се в землището на [населено място] могила, Р. община и на ПИ Nо *с площ от 26 441 кв.м. и построените в първия имот производствени и обслужващи сгради, без да е установено , че праводателят им ДФ”Р. м.”-З. з. с. о. и и. е бил собственик на процесните имоти, ОС-Перник се е произнесъл с обжалваното решение в противоречие с трайната практика на съдилищата и на ВКС, обективирана с Решение Nо 403 от 08.06.2005 година по гр.д. Nо 935/2004 година на ВКС-I отд.
Изведен , като обуславящ изхода на спора, е и въпросът за допустимостта да бъде уважен ревандикационен иск без да са налице, при условията на кумулативност, установените от законодателя предпоставки-ищецът да е собственик на имота / т.е. вещта предмет на иска / , вещта да се намира във владение на ответника и ответникът да владее вещта без правно основание , произнесен от въззиния съд в противоречие с цитираната многобройна съдебна практика- Решение Nо 2914 /1960 година по гр.д. Nо 3461/1960 година на ВС-I, Решение Nо 2536/5.12.1966 година по гр.д. Nо 1794/1966 година на ВС-I отд., Решение от 02.07.2004 година по гр.д. Nо 65/2004 година на РС-Кубрат, Решение от 14.07.2003 година по гр.д. Nо 84/2002 година на ОС-Бургас Решение Nо 117 от 07.07.2005 година по гр.д. Nо 48/2005 година на ВтАС и др.
Изведен , като обуславящ изхода на делото, е и въпросът : когато при преобразуване на държавното предприятие въз основа на предоставено му държавно имущество са учредени две или повече търговски дружества, налице ли е универсално правоприемство, при което всяко от дружествата придобива идеална част от всяко от отделните имущества / задължения / , включени в активите и пасивите на преобразуваното предприятие, или по отношение на всяко от новообразуваните търговски дружества, правоприемството се ограничава само до активите и пасивите, свързани с дейността на поделението, свързани с осъществяване дейността на поделението, въз основа на която е образувано съответното дружество и ако се касае до универсално правоприемство, разделителният протокол, съставен при участието на всички дружества, без участието на държавата, представлява ли основание за придобиване на отделните имуществени права, предоставени на съответното дружество, в негова изключителна собственост, ако представлява самостоятелно придобивно основание, необходимо ли е спазване на особена форма за неговата действителност или е достатъчна обикновена писмена форма. Поддържа се, че поради липсата на пълна нормативна уредба , отговорът на въпроса ще бъде от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, т.е. наличие на основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК., а по въпроса за правната природа на разделителния протокол и необходимата форма – основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като съществува противоречива съдебна практика, илюстрирана с Решение Nо 558 от 28.12. 1998 година по гр.д.Nо 390/1998 година на ВКС- 5 чл. състав, Решение Nо 559 от 10.11.1997 година по гр.д. Nо 286/1997 година на ВКС 5-чл. състав, Решение Nо 1082 от 15.06.1995 година по гр.д. Nо 1081/1994 година на ВС-V отд.,
Т.н. „пети” материално правен въпрос е за това , че изводът на съд , че определящ за правото на собственост на ДФ’Р. м.” върху терена на сградите е съдържанието на баланса към 31.март 1991 година, е разрешаван противоречиво от съдилищата- Решение Nо 380 от 20.06.2009 година по гр.д. Nо 1446/2008 година на ВКС-IV отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че процесуално- правният въпрос за характера на съдебния акт , постановен в нарушение на диспозивното начало , когато съдът се произнася по непредявен иск е разрешен в смисъл, обратен на даденото разрешение по Решение от 16.02.2007 година по гр.д. Nо 366/2006 година на ВКС-ТК , Определение Nо 109/20.03.2002 година по гр.д. Nо 530/2001 година на ВКС-5 членен състав, Определение Nо 141/ 25.02.2009 година по гр.д. Nо 3958/2008 година на ВКС-I отд. ТК, Решение Nо 73 от 17.04.2008 година по гр.д. Nо 103/2008 година на ВнАС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответните търговски дружества [фирма] [населено място] и [фирма] С., с който се поддържа , че обжалваното решение е правилно и законосъобразност и следва на основание чл. 293 ГПК да бъде потвърдено.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки данните за защитимото материално право при посочената цена на иска от 743 845.92 лв., установяващи материален интерес над минимално установения с чл. 280 ал.2 ГПК / редакция до изм. ДВ. бр.100/2010 год. / и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на гражданската колегия приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
За да уважи исковете на [фирма] С. и [фирма] [населено място], решаващият съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ имуществото в т.ч. и земя, което държавата е предоставила в оперативно управление и е заприходено по баланса на една държавна фирма , в процеса на преобразуване на фирмата в търговско дружество , е трансформирано в право на собственост на съответното дружество и е налице материално-правната им легитимация на собственици на съответното имущество. Дружеството [фирма] с регистрация от 1995 година, като едно от правоприемниците на новообразуваните еднолични търговски дружества при преобразуването на ДФ”Р. М.”- З. Р., е собственик и съответно легитимиран да защити правото на собственост по отношение на процесните имоти , а образуваното по –късно дружество [фирма] С., при учредяването на която като капитал е апортиран терена от 53 797 кв.м. и постройките в него, да поиска , като собственик да му бъде предадено владението на държаните без правно основание от ответника недвижими имоти, на основание чл. 108 ЗС.
Възраженията на ответника/ касатор/ [фирма] [населено място] , че е собственик на процесните имоти , като включени в капитала на търговското дружество на основание административен акт на ресорното министерство : Заповеди Nо РД-02-14-638/13.11.1995 година и РД-02-14-89 /02.02.1996 година на М. за непарична вноска- апорт в капитала на дружеството, при увеличението му- апортирана е земя , намираща на територията на З. Р. и производствената база, съгласно А. Nо 2548 и 2549/08.01.1996 година респ. на основание придобивана давност не са били възприети , с мотива , че това дружество/ респ. неговия праводател/ е било изпълнител-строител на сградите по силата на договор от 1988 година и в качеството на държател на имотите не може да придобие същите по давност при данните водено изпълнително дело за събиране на сумите по неразплатено строителство, приключило през 1998 година , а делото за собственост , заведено през 09.05.2007 година т.е. няма 10 годишен период .
След преценка на доводите на касаторите за допустимост на касационното обжалване и анализ на посочената противоречива съдебна практика , настоящият състав на ВКС- гражданска колегия намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на нито едно от релевираните основания .
Предмет на заявените искове на [фирма] [населено място] и [фирма] С. са два терен , с обща площ от 80 238 дка земя и построените възрху по-големия терен производствени и помощни сгради/ НА Nо */2006 година /. Двата терена касаят част от площта на бившите 2 682 дка , надлежно отчуждени и заплатени на АПК Р., земеделски терени преобразувани на терени-държавна собственост, предназначени за З. Р. / 1976 година /, преминали към СО „Т. м.” –Р., прекратено след преминаване на активите и пасивите му към ДФ”Р. м.”, регистрирана в Пернишкия окръжен съд на основание чл.11 ал.2 на Указ 56 със седалище и адрес на управление терена от 2 682 дка. На този терен са изградени и са извършвали производствена дейност следните : Централното управление и съответните поделения , с отделен баланс и ръководни органи: 1./ З.-Р., 2./ З. з. и. е.- Р. / ЗИЕ/, 3./ З. з. с. о. и и.- Р. , 4./ П. е. с.- Р., 5./ Т. п.- Р., 6./С. м. п.- Р., 7./ И. п.- Р., 8./ ГД з. и. н.З.-Р. , 9./ И. з. т. м.- Р. и 10./ П. з. к.-б. о./ П./ Р..
Съгласно ПМС 176/05.09.1991 година, Приложение Nо1 към чл. 1 от постановлението, обнародвано в бр.75/ 13.091991 година и приложения 126-139 към чл. 2 към същото / необнародвани, приложени по делото/ М. с. е преобразувал ДФ ”Р.- м.” [населено място] в 14 броя Е., съобразно организационната структура на фирмата- ЦУ и 10 поделение на територията на площадката на З.-Р., три поделение на други места в [населено място] , 4 в [населено място], две в [населено място]/ като на базата на поделенията извън площадката на З. Р. се образуват 9 Е. / приложение 131-139 към ПМС 176/1991 година.Десетте поделения на площадката / терена / на З.-Р. или части от тях са групирани за образуване на 5 нови Е. / приложение 126-130/ като капитала на всяко дружество е определен в левове по методика на МС.същите са със седалище и място на управление площадката на З. са образувани Е.: [фирма] [населено място]/ понастоящем дружество [фирма]/, [фирма] [населено място] , [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] като именно тези 5 дружества поемат всички активи и пасиви на ДФ ’Р. м.” по баланса към 31.03.1991 година, като размера на земята и постройките е следвало да се определи с допълнителен разделителен протокол.
Не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса : установено ли е по е безспорен начин правото на собственост на ищците [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] по отношение на поземлен имот от 53 797 кв.м., Nо *, представляващ част от имоти NNоо * и * с ЕКАТТЕ *, находящи се в землището на [населено място] могила, Р. община и на ПИ Nо * с площ от 26 441 кв.м. и построените в първия имот производствени и обслужващи сгради, без да е установено , че праводателят им ДФ”Р. м.”-З. з. с. о. и и. е бил собственик на процесните имоти, поради противоречивото му разрешаване.
С Решение Nо 403 от 08.06.2005 година по гр.д. Nо 935/2004 година на ВКС-I отд. , е прието , че „когато ищецът по иска за собственост се позовава на деривативно придобиване на собствеността на процесния имот, следва да докаже правото на собственост на праводателя си „
С обжалваното решение , въззивният съд, изследвайки въпроса за материално-правната легитимация на ищците-търговски дружества, също е въобразил, че щом се касае до правоприемство , следва да бъде доказано правото на собственост на праводателя на носителя на спорното материално право, като е съобразен принципа , че ако праводателят не е собственик, то и неговият правоприемник не може да се легитимира като такъв. Поставеният въпрос , касае разрешението на спора по същество, на базата на конкретни факти , поради което отговорът който се иска не може да обуслови допустимостта на обжалването, защото по този начин би се предрешил самия спор за собственост.
Не може да се приеме , че е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и по обусловилия изхода на спора по делото въпрос за допустимостта да бъде уважен ревандикационен иск без да са налице, при условията на кумулативност, установените от законодателя предпоставки-ищецът да е собственик на имота / т.е. вещта предмет на иска / , вещта да се намира във владение на ответника и ответникът да владее вещта без правно основание .
С цитираните Решение Nо 2914 /1960 година по гр.д. Nо 3461/1960 година на ВС-I, Решение Nо 2536/5.12.1966 година по гр.д. Nо 1794/1966 година на ВС-I отд., Решение от 02.07.2004 година по гр.д. Nо 65/2004 година на РС-Кубрат, Решение от 14.07.2003 година по гр.д. Nо 84/2002 година на ОС-Бургас Решение Nо 117 от 07.07.2005 година по гр.д. Nо 48/ 2005 година на ВтАС и др. , се приема кои са правно релевантните за уважаване на иска по чл. 108 ЗС правно-релевантни факти. С обжалваното решение , съдът не е игнорирал установяването на нито един от тези факти, като е посочил/ на база на събраните доказателства/ кой е собственик, коя от страните по делото осъществява фактическата власт и налице ли е основания да се държи вещта от несобственика е постановил крайния правен резултат уважавайки иска по чл. 108 ЗС. В този аспект не може да се приеме , че фактическите или правни изводи, направени при анализа на конкретна фактическа обстановка, са в противоречие с тези , по дела, при установени различни факти или правоотношения. По същество следва , че касаторът релевира довод за непълно и неточно обсъждане на доказателствата по делото, съставляващо основания по чл. на чл. 281 т.3 ГПК.
Не може да се приеме , че е налице основания за допустимост в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпроса : когато при преобразуване на държавното предприятие въз основа на предоставено му държавно имущество са учредени две или повече търговски дружества, налице ли е универсално правоприемство, при което всяко от дружествата придобива идеална част от всяко от отделните имущества / задължения / , включени в активите и пасивите на преобразуваното предприятие, или по отношение на всяко от новообразуваните търговски дружества, правоприемството се ограничава само до активите и пасивите, свързани с дейността на поделението, свързани с осъществяване дейността на поделението , въз основа на която е образувано съответното дружество и ако се касае до универсално правоприемство, разделителният протокол, съставен при участието на всички дружества, без участието на държавата, представлява ли основание за придобиване на отделните имуществени права , предоставени на съответното дружество, в негова изключителна собственост, ако представлява самостоятелно придобивно основание, необходимо ли е спазване на особена форма за неговата действителност или е достатъчна обикновена писмена форма, поради неговото противоречиво разрешаване от съдилищата .
С Решение Nо 558 от 28.12. 1998 година по гр.д.Nо 390/1998 година на ВКС- 5 чл. състав, е прието , че „при това преобразуване акта на МС, като едноличен собственик на капитала е определящ чрез приложения към него разделителен протокол на преминаването на активите и пасивите, а от там на отговорността на новоучредените търговски дружества за вземанията на увредените техни работници, като няма да се приложи солидарността, предвидена в чл. 261 ТЗ..
С Решение Nо 559 от 10.11.1997 година по гр.д. Nо 286/1997 година на ВКС 5-чл. състав, се приема, че „когато с акт на ресорното министерство е преобразувана държавна фирма и от нея се образуват нови държавни фирми, всяка от тях поема част от активите и пасивите на преобразуваната и прекратена фирма в съответствие с административния акт, независимо , че никоя от новообразуваните фирми не е подписала разделителния протокол, този протокол няма характера на съглашение между новообразуваните фирми, за да се приеме , че поради липса на подпис не са приети пасивите.
С Решение Nо 1082 от 15.06.1995 година по гр.д. Nо 1081/1994 година на ВС-V отд., произнасяйки се по въпроса за значението и правната характеристика на разделителния протокол и предвиденото с него разпределение създавали задължение за плащане на определена сума, е прието , че „по своята правна природа разделителния протокол е договор, правопораждащият го фактически състав е смесен , тъй като включва административния акт за реорганизация дейността на държавна фирма , заповед на ресорен министър за създаване на база на част от нейното имущество която се отделя, нови самостоятелни ЮЛ и споразумение за предаване на активи и пасиви „.
Тази съдебна практика не противоречи на правните изводи на съда, обусловили постановения краен резултат, че меродавен за това какво имущество е предоставено в т.ч и като терен за стопанисване и оперативно управление на държавната фирма, преобразувана в търговски дружества , е отразеното по баланса на същата към 31.03.1991 година .В този смисъл същата се явява относима към предмета на спора , но неотносима към мотивите на съда по конкретното дело. При произнасянето, въззивният съд не е обсъждал принципно проблемите за обема на правоприемство в процеса на преобразуване на една държавна фирма в повече от едно търговско дружество и правната природа на разделителния протокол. По делото обуславящият извод е , че процесните земи и постройки са част от терена , предоставен на З.-Р.-т.е. на ДФ „Р. м.”- З. Р. , общо в обем на 2 682 дка за стопанисване и оперативно управление.Същият този терен , на който са били разположение ЦУ и поделенията на З./ описани по-горе/, в процеса на преобразуване на тази държавна фирма в 5 нови търговски дружества/ Е./ със 100 % държавно участие,правото на стопанисване и оперативно управление се е трансформирало в право на държавна собственост общо на тези дружества.А след като ищецът [фирма] [населено място], образуван като [фирма], е правоприемник на едно от новообразуваните дружества, то легитимацията му на собственик е установена и е материално-легитимиран да води иска за собственост. Т.е формулираните въпроси , като такива по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, не могат да се приемат за обуславящи след като по тях няма изразено становище на въззивния съд с обжалваното въззивно решение, в които смисъл са дадените разяснения на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС .
Т.н. „пети” материално правен въпрос е формулиран по начин който предполага анализа на конкретен факт- „ изводът на съд , че определящ за правото на собственост на ДФ’Р. м.” върху терена на сградите е съдържанието на баланса към 31.март 1991 година, поради което и не може да се търси противоречие с цитираното Решение Nо 380 от 20.06.2009 година по гр.д. Nо 1446/2008 година на ВКС-IV отд. с което / според защитата на касатора / се приема , че счетоводните записвания в баланса не следва да се приемат за удостоверяващи записаните обстоятелства документи, без да е налице съответния акт , обусловил счетоводното записване.”
Посоченото решение касае спор за общинска собственост т.е. касае други факти и правоотношения , напълно различни от този на преобразуване на държавните фирми в търговски дружества и трансформиране на държавната собственост, по отношение на която е предоставено ползване и оперативно управление в право на държавна собственост на новоучредените търговски дружества. Ако се направи съпоставка с точните мотиви на съда по това цитирано решение: „счетоводните записвания по баланса на дружеството не представляват официални свидетелстващи документи и преценката за тяхната достоверност по чл. 146 ГПК / отм./ се прави , при наличието на съответния акт, който обуславя счетоводното записване „ следва , че интерпретацията на защитата е некоректна.
Не може да се приеме , че е налице основания за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК след като липсва каквато и да е обосновка тълкуването на кои правни норми, приложени от решаващия съд с обжалваното решение , предполагат нова интерпретеция, в каква насока следва да бъде , ако се допусне касационното обжалване и защо т.е. в каква насока би се стигнало до развитие на правото.
Процесуално- правният въпрос за характера на съдебния акт , постановен в нарушение на диспозивното начало , когато съдът се произнася по непредявен иск не може да се приеме , че е разрешен в смисъл, обратен на даденото разрешение по Решение от 16.02.2007 година по гр.д. Nо 366/2006 година на ВКС-ТК , Определение Nо 109/20.03.2002 година по гр.д. Nо 530/2001 година на ВКС-5 членен състав, Определение Nо 141/ 25.02.2009 година по гр.д. Nо 3958/2008 година на ВКС-I отд. ТК, Решение Nо 73 от 17.04.2008 година по гр.д. Nо 103/2008 година на ВнАС., тъй като въпросите за квалификацията на иска са въпроси по съществото на спора.Нарушение на дипозитивното начало предполага несъобразяване на съда с обема и вида на търсената защита по конкретното дело.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 2 и т. 3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2859 / 18.05.2010 година на [фирма] [населено място] срещу въззивно Решение Nо 56/ 09.04.2010 год. по гр.възз.д. Nо 695/ 2009 година на ОС-Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :